Определение № 1794 от 28.07.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20252120202232 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на И. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. „Меден Рудник“, бл. 76, вх. 2, ет. 5, ап. 24, действаща чрез пълномощника си адв. В. Н. от САК, против Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 12.06.2025г. на прокурор Г. Попдобрев при Районна прокуратура – Бургас, с което наказателното производство по досъдебно производство № 3292зм346/2024г. по описа на 04 РУ МВР Бургас, Пор. № 1237/2024г. на БРП по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В жалбата се изразява несъгласие с извода на прокурора за това, че вина за настъпване на процесното ПТП има пострадалата – жалбоподателката И. Т.

Д., а не свидетелката И.Г.П. като водач на лекия автомобил „Опел Зафира“ рег.

№ ***, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се също така, че обжалваното постановление бланкетно, като в същото не са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а само е маркирано, че в досъдебното производство са налице изготвени съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза, циклограма, справки и др. документи, без същите да са анализирани и обсъдени в цялост от наблюдаващия прокурор. По изложените съображение се моли за отмяна на атакуваното прекратително постановление.

Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания прокурорски акт, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и от активнолегитимирано лице /сочено за 1 пострадало лице/, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК на 11.05.2024г. за това, че на същата дата, около 12.25 часа, на кръстовището на бул. „Александър Георгиев Коджакафалията“ и ул. „Петрова нива“, в посока ул. „Въстаническа“, в гр. Бургас, при управляване на моторно превозно средство — лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № А 5921 НК, нарушил правилата за движение, като допуснал причиняването на средна телесна повреда на пешеходеца И. Т. Д. — престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са събрани гласни доказателствени средства, назначени и изготвени са съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза, приобщени са писмени доказателства и др.

В резултат на извършените действия по разследването няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е прекратил воденото досъдебно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Тук следва да се отбележи, че в мотивната част на постановлението не е посочено коя от двете хипотези на чл.24, ал.1, т.1 от НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/ наблюдаващият прокурор е приел за установена за да прекрати наказателното производство.

В настоящото производството съдът има контролни функции. В същото той следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал, т.е. дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства, т.е. дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно.

Настоящият съдебен състав намира на първо място, че атакуваното постановление не отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, съгласно която актовете на органите на досъдебното производство следва да бъдат мотивирани.

От съдържанието на същото не става ясно каква фактическа обстановка е приел прокурорът за безспорно установена и въз основа на кои кредитирани от него доказателства.

В постановлението е изброено, че са разпитани свидетели, изискани са справки, постановено е извършването на ОИМ за установяване на свидетели очевидци, приобщени са относими по делото справки и документи, автотехническа експертиза, записи от произшествието, изготвена е 2 циклограма на светофарната уредба на процесното кръстовище. Бегло е коментирано заключението по съдебно-медицинската експертиза, съгласно което, вследствие на процесното ПТП на пострадалата е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни /обстоятелство, което не е спорно по делото/. Посочено е, че при предявяване на материалите по разследването повереника на пострадалата адв. В. Н. е направил изявление, че с поведението си водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“ рег. №*** – свидетелката И. П. е нарушила разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т.2 от ЗДвП, тъй като пешеходката е пресичала правомерно на зелен светофар, преди да бъде ударена от преминаващ автомобил, като в последствие въпреки, че е светнал зелен светофар и за колите на пътното платно, а за пешеходката червен, то МПСтата е следвало до изчакат преминаването на пешеходката по пешеходната пътека. Липсва обаче изложено от прокурора становище по така направеното от адв. Н. изявление. Посочено е, че е установено, че „светофарните светлини не са синхронизирани по двете пътни платна, разделени с остров, включително светофара на междинния остров и трите светофара синхронно не са светили в един цвят, в посока“, без прокурорът да е изложил дали приема, че пострадалата е стъпила на пътното платно /след разделителния остров/ при червен за пешеходците сигнал на светофарната уредба в края на пешеходната пътека или сигналът е бил зелен, но се е променил към червен докато пешеходката е пресичала пътното платно. Схематично е посочено, че назначената и извършена автотехническа експертиза доказва вината на пострадалата И. Д. за произшествието, без експертното заключение да бъде обсъдено в контекста на останалите доказателствени материали. Формулиран е извод, че пострадалата е пресякла пътното платно при червен сигнал на светофара, без да се изложат съображения въз основа на кои доказателствени източници прокурорът е приел това обстоятелство за доказано. Отново без да са изложени аргументи за това въз основа на какви доказателства се установява това, но вероятно кредитирайки заключението по съдебноавтотехническата експертиза, прокурорът е посочил, че свидетелката И. П. – водач на лекия автомобил „Опел Зафира“ рег. №***, който впоследствие удря пешеходката, е нямала нужната видимост към пътното платно, тъй като спрения до нейния автомобил Фолксваген транспортер“ № *** е препречвал погледа й към началото на пешеходната пътека, за нея сигналът на светофара е бил в зелен цвят, в разрешителен режим за преминаване на МПС, като същата не е могла да предотврати общественоопасните последици, застрашаващи здравето на пострадалата пешеходка, която пресичала пътното платно неправилно, на червен сигнал на светофарната уредба.

Липсата на изложена цялостна и последователна фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, препятства 3 възможността на съда да провери дали приетата от прокурора такава се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, т.е. дали изводите на представителя на държавното обвинение са обосновани. В тази връзка следва да се посочи, че нито страните, нито съдът, осъществяващ контрол в производство по чл. 243 НПК, следва сами да извеждат волята на прокурора по житейски или логичен път, а същата трябва да бъде обективирана от самия него в постановлението за прекратяване на наказателното производство и то въз основа на логическа дейност, свързана с преценка на доказателствата по делото с изтъкване на положителни или отрицателни доводи касателно доказателствената им сила.

Ето защо, при липса на пълно обсъждане на доказателствата по делото и на това въз основа на кои от тях се правят изводите, залегнали в атакуваното постановление, съдът не може да се произнесе, тъй като ще подмени изцяло волята на РП - Бургас, поставяйки се в положение да сочи какво последната е приела и въз основа на кои доказателства.

По тези съображения съдът приема за основателно възражението в жалбата, че атакуваният прокурорски акт е немотивиран.

Отделно от горното и преценявайки събраните в хода на досъдебното производство на този етап доказателства, съдът счита, че изводът на прокурора по съществото на делото за това, че пострадалата пешеходка е пресякла пътното платно при червен за нея сигнал на светофара /ако при този си извод прокурорът има предвид, че същата е стъпила на пътното платно след разделителния остров при червен за пешеходците сигнал на светофарната уредба в края на пешеходната пътека/, е преждевременно направен и към този момент е необоснован.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, според настоящия състав на съда, се установява, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно при зелен сигнал на светофара за пешеходци, поставен на разделителния остров между двете платна за движение на бул. „Александър Георгиев Коджакафалията“ и успешно е пресякла лявото платно на бул. „Александър Георгиев Коджакафалията“.

Установява се също така, че на процесното кръстовище свидетелката И.Г.П. е изчаквала на червен за нея сигнал на светофарната уредба и непосредствено преди удара е потеглила с управлявания от нея лек автомобил „Опел Зафира“ рег. № ***, вече при зелен сигнал на светофарната уредба за пътното платно, в което се е движела.

Спорното обстоятелство с по делото, което според съда не е установено с категоричност към настоящия момент, е това дали към момента, в който пострадалата е преминала разделителния остров и е навлязла на дясното платно на ул. „Александър Георгиев Коджакафалията“, пресичайки го, светофарът за пешеходци, който се намира на десния тротоар до пешеходната пътека, по която се е движела пострадалата, т.е. в другия край на пешеходната пътека, е бил със зелен или червен сигнал.

В постановлението си прокурорът е посочил, че „Същата /пострадалата/ 4 не се е съобразила, че преминаването на червен светофар за пешеходците, находящи се на пътното платно е забранено от ЗДвП и е пресякла пътното платно при червен сигнал на светофара“, както бе отбелязано по-горе, вероятно позовавайки се на експертното заключение в този смисъл, но без да посочи това изрично, както и е цитирал посоченото в писмото от Община Бургас, че „Пешеходните светлинни сигнали на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Александър Георгиев Коджакафалията“ с ул. „Петрова нива“ не са синхронизирани да светят в един цвят в посока“.

Прокурорът, обаче, не е коментирал обстоятелството, че в тази си част /т. 5, в която се сочи, че „Пешеходката Д. е пресякла лявото платно за движение на ул. „Александър Георгиев Коджакафалията“, преминала разделителния остров между двете платна за движение без да забележи, че светофарът за пешеходци, който се намира на десния тротоар до пешеходната пътека, по която се е движела Д., свети с червен забраняващ навлизане на платното, сигнал“/ експертното заключение е необосновано. Никъде, както в констативно-съобразителната част, така и в заключителната част на експертизата, вещото лице не е посочило въз основа на кои от изследваните материали е изградило този свой извод. Действително в показанията си свидетелката И.Г.П. заявява: „Тази жена пресичаше на червен сигнал, защото на мен вече показваше зелено…“, както и свидетелят Д.Я.П. сочи: „Сигурен съм, че за нея пешеходния светофар светеше червено, защото на мен вече беше зелен сигнал“, но от същите се установява единствено, че към момента на настъпване на удара сигналът за автомобилите, движещи се по процесното пътно платно, е бил зелен, а за пешеходците – червен. От така дадените от свидетелите показания не може да се установи дали в момента, в който пострадалата е стъпила на дясното платно на бул. „Александър Георгиев Коджакафалията“, което обстоятелство е релевантно за преценка на въпроса дали е налице хипотезата на чл. 120, ал. 1, т.2 от ЗДвП /по които доводи на повереника на пострадалата прокурорът не е изложил съображения в атакуваното постановление/, сигналът на светофарната уредба за пресичащите пешеходци е бил зелен или червен.