Решение № 30 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330202691 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление/НП/№ 23-1030-005481 от 31.10.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на А. М. Ж. ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.; за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева /две хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят А. М. Ж., не се явява, редовно призован, представлява в съдебно заседание от адв. Д. – упълномощен защитник Поддържа се подадената жалба, пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призован не изпраща представител.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 12.10.2023г в 09.55 часа в гр.Пловдив на ул. Уста Генчо като водач на 1 лек автомобил БМВ 420 Д с рег. ***, по данни на свидетели по АУАН около 08.00 часа, в гр. Пловдив, на улица Уста Генчо 2а в посока на движението от улица Дон към улица Антон Папазов, А. Ж. управлява лек автомобил марка БМВ 420 Д *** собственост на Клима Ауто ООД клон София ЕИК:2061659500023 като извършва следните нарушения:1. не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. 2. Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози на улица Уста Генчо до № 2а в 09.20 часа с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 фабричен номер ARKF-0023. На водача бил издаден талон за медицинско изследване Н071496.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушения на разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А. М. М. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че не е видял жалбоподателя Ж. да шофира. На база на свидетелските показания поискал да тества Ж., но той отказал. Когато свидетелят отишъл на място не възприел Ж. да е управлявал автомобила, нито да е бил в автомобила. МПС-то било видяно от свидетеля на кръстовището на ул. Дон с улица Уста Генчо, било паркирано и без работещ двигател. Св. М. се отзовал по повод друг сигнал, тъй като Ж. имал ограничителна заповед спрямо жена си и намиращите се свидетели твърдели, че са видели Ж. да управлява лекия автомобил и че бил употребил наркотични вещества.

Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности в образуваното административнонаказателно производство, което налага отмяната му изцяло.

В конкретния случай, следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява по един безспорен и несъмнен начин жалбоподателя виновно да е извършил визираните административни нарушения, като въззиваемата страна по делото не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка в наказателното постановление.

По т.1 от НП

Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. Настоящият 2 състав намира, че нарушението не е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената проверка на 12.10.23г., жалбоподателят не имал качество на водач на МПС, каквото е изискването на закона. При срещата му с полицейските органи, той не е управлявал л.а. След като дл. лице не е установило Ж. да управлява МПС по време на съставяне на АУАН, последният няма качество „водач на МПС“ и не е длъжен да носи, нито да представя на компетентните органи СУМП. Поради това неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и при липса на съставомерност на фактите очертаващи състава на правната норма и в тази част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По т.2 от НП

Следва да се отмени и наказателното постановление за допуснато нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, т.к съгласно § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установено на първо място качеството на лицето, което отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. По делото безспорно се установи, от разпита свидетел М., съставител на АУАН, че жалбоподателят не е управлявал лек автомобил на посочената дата, час и място в гр. Пловдив. Напротив, свидетелят възприел факта, че лекият автомобил всъщност е бил паркиран, с изгасен двигател на кръстовището на ул. Дон с улица Уста Генчо. Правилно и законосъобразно, жалбоподателят Ж. не е бил длъжен да се подложи на тест с техническото средство, тъй като към 09.20 часа на 12.10.2023г той не е имал качество на водач на МПС. Няма данни в АУАН, кои са тези свидетели, твърдели, че жалбоподателят е употребил наркотични вещества, а в съдебно заседание от 21.10.2024г св. М. не е посочил, че за лицето е имало такива признаци при поканата за тестване, напротив установи се ,че присъствието на старши полицай М. е по повод издадена срещу Ж. ограничителна заповед, а не във връзка с извършено нарушение по ЗДВП.

С други думи, жалбоподателят към момента на проверката не е имал качеството на водач на МПС и този факт е безспорно установен, както от показанията на разпитания свидетел, така и документите по приложената от АНО преписка. Не са установени никакви доказателства /свидетели/, които да са очевидци Ж. да е бил под въздействието на наркотични вещества и така да е управлявал МПС с рег. ***, което да е наложило след няколко часа и без да е установен като водач на МПС – то да бъде изпробван за употреба им, поради това, в тази част НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

3

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол или наркотично вещество, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба от 2000 лева, а по делото за съда е безспорно, че жалбоподателя Ж. не е имал качеството на водач на МПС към момента на проверката и съставяне на АУАН от 12.10.2023г.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощника списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на А. М. Ж. ЕГН:*** сумата от 600лв., представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-1030-005481 от 31.10.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на А. М. Ж. ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.; за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева /две хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив да заплати на А. М. Ж.

ЕГН:********** с адрес: *** сумата от 600.00 лв., разноски за представителство от адвокат в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4