Решение № 614 от 14.07.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пазарджик , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101499 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на М. Г. Р., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „****** А***” № ***, вх. *** ет.*** ап.***, чрез адвокат П.К. М.-ПзАК съдебен адрес - гр. П***, ул. “Иван В***” № ***, ет.***, кантора ***, против „Н*** с***” ЕАД, клон Т*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П***, област П***, ул. „П***” № ***, с представляващ С*** Ц***-управител.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 1553 от 21.11.2019 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гражданско дело № 3320/2019 г. по описа на съда, е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата със Заповед № 100 от 17.06.2019 г. на управителя на „Н*** с***“ ЕАД, клон Т***. Решението на първа инстанция е потвърдено с решение на Окръжен съд Пазарджик и Върховен касационен съд, който с определение от 20.04.2021 г. е отхвърлил като недопустима подадената от „Н*** с*** ЕАД“ клон Т*** касационна жалба.

Сочи, че с решението на първа инстанция, влязло в законна сила на 20.04.2021 г., работодателят в лицето на ответника е осъден да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението за периода 18.06.2019 г.-25.10.2019 г. в размер на 5 120 лева заедно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. Искът за присъждане на обезщетение е уважен за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до провеждане на устните състезания по делото в първа инстанция включително. За времето след това съдът правилно е приел, че не е било изпълнено към онзи момент едно от условията-оставане без работа, тъй като не е било сигурно дали ищцата ще продължи да бъде без работа. Посочено е още в съдебното решение, че оставането без 1 работа за времето между 26.10.2019 г. и 17.12.2009 г. би представлявало нов факт, който може да бъде основание за нов иск.

Твърди се, че за периода след 25.10.2019 г. ищцата не е намерила работа и е продължила да бъде безработна. В потвърждение на горното прилагала копие от трудовата книжка на лицето, от която се установявало, че за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението същото е останало без работа в резултат на уволнението, поради което и на основание чл.225 ал.1 от Кодекса на труда му е дължимо обезщетение на същото основание за шест месеца. Шестмесечният период по чл.225 ал.1 от Кодекса на труда, както правилно е посочено и в първоинстанционното решение, е до 17.12.2019 г. включително. В този смисъл сочи, че остава дължимо обезщетение за оставяне без работа за периода от 26.10.2019 г. до 17.12.2019 г. или в общ размер на 2 080 лева/две хиляди и осемдесет лева/.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за оставане без работа съгласно чл.225, ал.1 КТ, в размер на 2 080 лева/две хиляди и осемдесет лева/ за периода 26.10.2019 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ищцата се явява пълномощник адвокат П.М. от АК Пазарджик. Иска от съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е изпълнило присъденото в Решение № 1553 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3320/2019 г., по описа на Районен съд Пазарджик, въззивно Решение № 52 от 17.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 79/2020 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик и Определение № 321 от 20.04.2021 г. постановено по гр.д. № 2069/2020 г., по описа на ВКС. Сочи, че ищцата е постъпила на работа на дата 17.05.2021 г., като последното се удостоверявало със заявление до работодателя от нейно име с вх. № 1706/11.05.2021 г.. Твърди, че на ищцата е изплатено й обезщетение за неспазено предизвестие съгласно чл.220, ал.1 КТ и обезщетение за неизползван годишен отпуск общо за двете в размер на 2616,21 лева от страна на работодателя във връзка издаване на Заповед № 100/17.06.2019 г., с която правоотношението между страните е прекратено, считано от 18.06.2019 г..

Ответното дружество не оспорва, че посочената в ИМ по размер и основание сума от 2 080 (две хиляди и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за оставане без работа съгл. чл.225 ал.1 КТ за посочения в ИМ период 26.10.2019 г. до 17.12.2019 г., ведно с лихвата, е дължима в полза на ищцата. Сочи, че е предприел незабавни действия по предвиждане на средства за изплащане на соченото обезщетение към месец май на 2021 г., като самото плащане трябва да се извърши през месец юни 2021 г.. Излага доводи, че е разбрал за претенцията на ищцата, едва след като е получил препис от настоящата искова 2 молба. В този смисъл сочи, че от поведението на ответното дружество по никакъв начин не може да се направи изводът, че той е дал повод за завеждане на настоящото исково производство, респективно е изпаднал в забава за изплащане на дължимото.

Прави в условията на евентуалност искане и възражение за извършване на прихващане, сьгл. чл.103, във вр. с чл.104 ЗЗД между дължимата от „Н*** с*** ЕАД“, клон Т*** сума в размер на 2080 лева срещу тази получена от ищеца на 10.07.2019 г., представляваща изплатено обезщетение за неспазено предизвестие съгл. чл.220, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 1309,20 лева до размера на по-малкото от двете вземания. Сочи, че сумата е получена от ищцата при вече отпаднало основание, тъй като Уволнението съгл. /Заповед №100 от 17.06.2019 г./, е признато за незаконно и отменено с влязло в законна сила съдебно решение. Счита, че и двете вземания са възникнали от датата на влизане в сила на съдебното в Решение № 1553 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3320/2019 г., по описа на Районен съд Пазарджик. Съответно на основание, чл.104 ЗЗД сочи, че прихващането следа да настъпи към тази дата. Поради това на ищцата не се дължало лихва върху сумата в размер на брутното трудово възнаграждение, изплатена от работодателя за неспазеното предизвестие. По отношение на разликата между сумата, останала дължима след прихващането в размер на 770, 80 лева, ведно със законната лихва към датата на плащане върху нея от датата на завеждане на настоящата ИМ до нейното изплащане счита, че не са дали повод за съдебното й предявяване и ще бъде заплатено със следващото плащане към всички работници на клона в това число и на ищцата.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът изпраща процесуален представител – юрисконсулт Т., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, прекратено със заповед Заповед № 100 от 17.06.2019 г. на управителя на „Н*** с***“ ЕАД, клон Т***.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че с Решение № 1553 от 21.11.2019 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гражданско дело № 3320/2019 г. по описа на съда и влязло в законна сила на 20.04.2021 г. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата със Заповед № 100 от 17.06.2019 г. на управителя на „Н*** с***“ ЕАД, клон Т***, че решението е потвърдено с Решение № 52 от 17.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 79/2020 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, като последното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 321 от 20.04.2021 г. постановено по гр.д. № 2069/2020 г., по описа на ВКС, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 2080 (две хиляди и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за оставане без работа съгл. чл.225 ал.1 КТ за посочения в ИМ период 26.10.2019 г., до 3

17.12.2019 г., ведно с лихвата от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Горното се потвърждава от приобщените към доказателствата по делото копия на Решение № 1553 от 21.11.2019 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гражданско дело № 3320/2019 г. по описа на съда, Решение № 52 от 17.02.2020 г., постановено по в.гр.д.

№ 79/2020 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик и Определение № 321 от 20.04.2021 г. постановено по гр.д. № 2069/2020 г., по описа на ВКС.

От приложената по делото извлечение за периода от 15.06.2021 г. до 15.06.2021 г. на „Банка ДСК“, за сметка с титуляр ищцата се установява, че по същата е постъпила сумата в размер на 2461,64 лева, като основание е посочено, заплата м. 05.2021 г. „Н*** с***“ ЕАД, клон Т***. Горното се потвърждава и от приложен по делото фиш за заплата за м.05.2021 г., в който е посочено, че на ищцата е начислено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2080 лева. Това се признава и от ищцовата страна в проведеното открито съдебно заседание.

По делото е прието като доказателство заявление с вх. № 1706/11.05.2021 г., от което се установява, че ищцата е уведомила ответното дружество, че ще все яви на работа на 17.05.2021 г. да заеме длъжността, на която е възстановена.

По делото е представен фиш за м. юни 2019 г., от който се установява, че на ищцата следва да се преведе сумата в размер на 2616,21 лева, в която е включена и сумата от 1309,20, представляващата обезщетение по чл.220 КТ.

Не е спорно между страните, а и от приложените заверени копия на трудовата книжка на ищцата, както и от направената в съдебното заседание констатация, въз основа на представения оригинал на трудовата й книжка, че за процесния период, ищцата е останала без работа.

Съдът намира, че не следва да обсъжда другите доказателства, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик, 19 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение.

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ работникът или служителят, който е останал без работа поради незаконно уволнение, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца.

Или за да бъде приета за основателна претенцията следва да бъде установено в производството наличието на всяка една от предпоставките, които визира цитирания текст 4 признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от работодателя по реда на чл.344, ал.2 КТ, претърпяна вреда от оставане без работа, както и размера на вредата размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, съгласно чл.228, ал.1 КТ, както и причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. С Тълкувателно решение № 6/2013г.

ОСГК ВКС, задължително за съдилищата, е прието, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.

В настоящото производство безспорно се установи, че с Решение № 1553 от 21.11.2019 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гражданско дело № 3320/2019 г. по описа на съда и влязло в законна сила на 20.04.2021 г. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата със Заповед № 100 от 17.06.2019 г. на управителя на „Н*** с***“ ЕАД, клон Т***.