Решение № 310 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502868 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е ВЖ от Г. И. Ц. с ЕГН:********** от с.*****, чрез адв. Д. Б., против решение №338 от 12.07.2023 г. по гр.д .N2290/2022 г. на РС-Асеновград, 4гр.с., с което е отхвърлен предявения от Г. И. Ц. иск за осъждане на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД , ЕИК ***** да заплати сумата от 440 лв., платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит от 13.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -14.11.2022 г. до окончателното изплащане и е осъдена да заплати на ответника разноските по делото в размер на 360 лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяна и постановявавне на друго, с което да се уважи предявения иск.Претендират се разноски, в т.ч. и адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Подадена е и частна жалба от Г. И. Ц. срещу определение №3495/31.08.2023 г. по гр.д.№2290/2022 г. на РС-Асеновград , 4гр.с., с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като се намали присъденото юрисконсулско възнагражение на ответното дружество от 360 лв на 100 лв.

Постъпил е отговор на ЧЖ от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, с който се оспорва ЧЖ като неоснователна.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция. Изложени са оплаквания, че договорът за заем не е бил предоставен на въззивницата, а й бил предоставен единствено погасителен план, в който е посочен номерът на договора. Неправилно РС е отхвърлил иска, приемайки че ищцата не е доказала параметрите на договора, ГЛП, ГПР и за какво неизпълнение на задълженията е била начислена неустойката. Счита, че доказателствената тежест за тези обстоятелства е на заемодателя, а не в тежест на заемополучателя, тъй като по иск с пр.осн.чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже какво и кога е платил, а ответникът – валидно основание за плащане; счита, че клаузата, уреждаща заплащането за неустойка противоречи на материалния закон, противоречи на добрите нрави; че договорът не отговаря на чл.11,ал.1 ЗПК и всичко платено над заемната сума подлежи на връщане.

Неустойката представлявала скрито оскъпяване на кредита, скрита печалба, която не е включена в годишния процент на разходите.Ако бъде включена ва ГПР, той ще стане повече от 50%, с което се нарушава чл.19,ал.4 ГПК и води до нищожност на договора, а нищожността на клаузата води до недействителност на договора.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД , с който счита решението за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Иска се неговото потвърждаване. Претендира за разноски, в т.ч. и юрисконсулско възнаграждение.

Конкретно са изложени доводи за неоснователност на твърдението, че ищцата не е получила копие от договора за кредит, за което представя пред въззивия съд копие от този договор, където е записано, че заемателката е декларирала, че е получила екземпляр от сключения договор; счита, че договора напълно отговаря на изискванията на ЗПК; че неустойката по чл.4 от договора за кредит не е недействителна основание чл.21, ал.1 ЗПК, поради това, че не е включена в ГПР, тъй като съгласно чл.19, ал.3,т.1 ЗПК – при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателствата съдът установи следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че между Г. И. Ц. и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е подписан договор за паричен заем №3035537/13.9.2017 г., от който е видно, че е получена в заем сумата 1000 лв., която заемателката е следвало да върне ведно с възнаградителна лихва на 15 равни погасителни вноски, при ГПР=40,82% и ГЛП=35%. В ГПР не е включена неустойката от 521,85 лв., която следва заемателката да заплати с всяка погасителна вноска при непредставяне на обезпечение съгласно чл.4.1 от договора, където е казано, че заемателката се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит да обезпечи заема с 2 ФЛ-поръчители, които да се 2 задължат солидарно с нея по кредита или банкова гаранция в размер на 1111,05 лв. със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора; поръчителите да отговярят на следните условия: да представят сл.б. от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение, да имат нетен осигурителен доход в размер на повече от 1000 лв., да работят на безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и с кредитодателя или кредитната им история в ЦКР към БНБ 1г. назад да е със статут не по-лош от „редовен“; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години. В противен случай, съгласно чл.4.2 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 521,85, която се начислява и заплащана заедно с погасителната вноска.

ПОС намира, че договорената неустойка е нищожна, тъй като нарушава добрите нрави, противоречи на закона /чл.21,ал.1 ЗПК чл.71от ЗЗД, излиза извън нейните обезпечителна,обезщетителна и саннкционна функции: От чл.4,ал.1 от договора е видно, че поръчителството следва да бъде учредено в невъзможно кратък срок, в който не може да бъде събрана исканата информация, а поръчителите трябва да отговарят на множество изисквания. Не е ясно какви вреди ще претърпи кредитора от непредставяне на обезпечението, които ще се компенсират от неустойката. В този смисъл неустойката излиза изън нейната обезпечителна функция, тъй като съгласно чл.71 ЗЗД, когато длъжникът не представи исканите от кредитора обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на всички задължения пресрочно. В случая с неустойката в договора се иска друго – да се натовари кредитополучателят с допълнителни разходи, които представляват скрито оскъпяване на кредита. Неустойката при непредоставяне на поръчителство е пряко свързана с договора за кредит, тъй като сключването му е задължително условие за получаване на сумата по заема и съгласно чл.19,ал.1 ЗПК и §1,т.1 отДР на ЗПК следва да бъде включена при изчисляване на ГПР.

ПОС намира, че уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем.

От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви.

Скриването на неустойката от общо дължимата сума представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейската общност, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение 3 цената на договора. От горното следва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 26 ЗЗД, поради което и съгласно чл.23 от ЗПК – кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и др.разходи по кредита, вкл. и неутойка.

От приетата по делото /л.49 от .д.РС/ справка за за получени плащания от клиент Г.

Ц. по договора за кредит, изхождаща от ответника, неоспорена от страните, е видно, че по приетия за нищожен договор за кредит, ищцата е платила общо -1440 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита – 1000лв., но не дължи лихва или други разходи по кредита, от което следва, недължимо платена е сумата 440 лв., която въззиваемият следва да бъде осъден да върне.

При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че заемодателят се е обогатил неоснователно с процесните суми, недължимо платени от кредитополучателя при недействителен договор, поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се явява основателелен.

Не до същият извод за размера на претенцията по чл.55 ал.1 от ЗЗД е достигнал РС в своето решение, поради което същото е неправилно и незаконосъобазно в обжалваната част и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът ще се уважи в пълен размер. Следва да се отмени решението и в частта за разноските, както и определението по чл.248 от ГПК на РС и вместо това да се постанови друго, както следва:

Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 25 лв.за ДТ, а съгласно чл.38 ЗАдв. на пълномощника му адв.Д. Б. следва да се присъди адв.възнаграждение за пр.представителство пред ПРС и ПОС по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ -2х400 лв.=800 лв Разноските на Ц. пред ПРС са 50 лв. – ДТ, а пред ПОС – 25 лв., общо 75 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №338 от 12.07.2023 г. по гр.д .N2290/2022 г. на РС-Асеновград, 4гр.с.-ИЗЦЯЛО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК ***** да заплати н а Г. И. Ц. с ЕГН:********** от с.***** сумата от 440 лв., платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит от 13.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирана е на исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане сумата от 440 лв.

ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *****, със седалище и АУ:гр.***** да заплати на Г. И. Ц. с ЕГН:********** сумата от 75 лв. –разноски по делото пред ПРС и 4

ПОС.

ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК ***** да заплати на адв.Д. Б. сумата от 800 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5