Решение № 567 от 30.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1311/2025
- Вид
- Решение № 567
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 567 гр. София, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100901311 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция по чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „ЕТП“ ЕООД, ЕИК 205478134, твърди, че с ответника „ЧИМБИДИУМ“ ЕООД е в дълготрайни търговски отношения от 2022 година. Ответникът му възлага ушиване на определени текстилни изделия, като осигурява материалите, дизайна, проекта и/ или друга техническа документация, съобразно която изделията следва да бъдат изработени. Ищецът осъществява изработката било лично, било чрез подизпълнител срещу възнаграждение, ако няма изискване относно това кой точно да е изпълнителят на възложената работа.
Твърди, че основните уговорки между страните са: при ищеца, като изпълнител, винаги да има достатъчно материали за следващи поръчки, собственост и изпратени от ответника, които да гарантират непогасени задължения на последния за текущи и/или вече изпълнени поръчки; осигуряване на текущ качествен контрол от страна на ответника по време на производството, за да се гарантира качественото изпълнение.
Твърди, че последните дадени му от ответника поръчки са изпълнени от трето лице, на което ищецът е извършил плащане след приемане на изработеното от това трето лице. Тези две поръчки са останали неплатени и за тях е издадена фактура №596/30.09.2024г. и те касаят изработка на два модела – мъжно пухено яке – 142 броя при единична цена от 86,45лв. без ДДС и дамско пухено яке – 265 броя при единична цена от 88,41лв. без ДДС.
Твърди, че материали и документация за тези изделия са доставени в края на юни 2024г. до средата на юли 2024. Производството е приключило 1 към края на август 2024г., за което ответникът е уведомен. Първата частична експедиция на тези поръчки е извършена на 31.10.2024г., плащане на дължимото възнаграждение, въпреки многократните напомняния не е осъществено. Последвали са две уведомителни писма по електронна поща, с които ответникът уведомява ищеца за проблеми с качеството- през ноември 2024г. Въпреки това плащане не е извършено.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 42 845,46лв. представляваща възнаграждение за изпълнената работа, за която ищецът е издал фактура №596/30.09.2024г., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва основателността на претенциите.
Не спори относно договорната обвързаност между страните, като твърди, че самият ответникът действа по възложение от трето лице.
Твърди, че изработените дрехи не са приети от него, тъй като страдат от недостатъци, които засягат качеството и са неотстраними, което е наложило дрехите да добият второ качество и това да доведе до намаляване на възнаграждението на ответника с 156 990евро.
Ето защо претенцията по чл.266 ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за липса на приемане на изработените дрехи и за наличие на недостатъци, които ги правят негодни за обичайното им предназначение.
Ответникът не депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото между страните не е налице спор относно това, че са в трайни търговски отношения, носещи характеристиките на договор за изработка, по който ответникът възлага на ищеца изработка на облекла, като се задължава да извърши плащане на изработените дрехи.
По делото страните не спорят относно това, че ответникът „ЧИМБИДИУМ" ЕООД е възложил на ищеца „ЕТП“ ЕООД, поръчка №011311934 за изработка на мъжко пухено яке, модел АIPTEK - MFT - 142 броя при единична цена от 86,45лв. без ДДС и дамско пухено яке, модел EINAR – MFT – 265 броя при единична цена от 88,41 лв. без ДДС – поръчка № PEU5218.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно възложената работа, като доставката на материали и документация за гореописаните две поръчка е осъществена от края на м.юни 2024г. до средата на м.юли 2024г., а самото производство е приключило през август с.г.
Твърдението на страната за наличие на договорна връзка с ответника се потвърждава от представената, неоспорена като истинност кореспонденция между страните по делото, осъществена по електронен път, находяща се на листове 4 -11; 102-104 от делото по описа на ОС – Русе, от която се 2 установява, че страните в настоящия процес са договорили както вида, количеството, така и размера на възнаграждението на изпълнителя по договорите за изработка, като изпълнението на самата поръчка е прието да се извършва с материали на възложителя и по него проект.
По делото не е налице спор относно това, че за изпълнение на възложената работа ищецът е ползвал подизпълнител – „ДЖЕНИ СТИЛ“ ЕООД, като в тази насока са представените по делото доказателства, представляващи разменена между ищеца е това дружеството кореспонденция – лист 129-140 от делото на ОС – Русе.От тази кореспонденция се установява, че управителят на подизпълнителя на ищеца е получил снимки и упътване за изработка на двата модела мъжки и женски пухени якета; че датата за износ на готовата продукция е 31 юли; представени са снимки, които са разменени между ответника и подизпълнителя, съдържащи указания за точното изпълнение указания, свързани с констатирани неточности по изработените модели/ мостри.
Представени са списъци с констатирани недостатъци по дрехите, констатирани от ответника, като видно от тези списъци, количеството на засегнати дрехи от съответния размер е в различен порядък за всеки констатиран дефект, който варира между 1 бройка за размер до 10 бройки.Посочените в тези списъци неточности са: дупки и нарисувано; дефект на плата; разместване на джобове; разнотоние и крив колан; двоен лицев на капаците; проблеми с филетките; разминаване на филетките и др.
От лист 146 до 185 от делото на ОС – Русе се намира разменена кореспонденция касателно това какви са недостатъците на изпълнените пухени якета, включително изпратени от италианския възложител на ответника до последния писма.
От тези документи може да се направи извод за следното:
Италианският възложител и съдоговорител на ответника е отправил до страната писмо, в което възразява относно качеството на ушиването, като сочи, че тези недостатъци касаят по 71 броя от модели АIPTEK и 51 броя от модел EINAR. В отправеното от италиантския възложител писмо има твърдение, че констатираните недостатъци са довели до това дрехите да бъдат квалифицирани като второ качество и в материален аспект това е довело да вреда от 156 990 евро. Ето защо е отправено искане с тази сума да бъде намалено определеното възнаграждение и молят за кредитно известие с посочената стойност.
Представен е договорът на ответника с Peuterey ООД, Италия от 21.01.2019г., който има рамков характер и доказателства за това, че чуждестранното дружество е възложило изработка на връхни дрехи на ответника.
Не се спори, че за изработената продукция ищецът е издал фактура №596/30.09.2024г. на обща стойност за изработените мъжки и женски пухени якета, общо в размер на 42 845,46лв. с ДДС, а без ДДС – 35 704,55лв.
Не се спори и относно това, че плащане на тази сума от ответника на ищеца не е извършено.
3
По делото съдът е допуснал и изслушал като свидетели следните лица:
М. В. М.; С. Т.- П. и Н. Х. Х..
Свидетелят М. М. дава показания в следния смисъл: бил е административен и търговски директор на ответното дружество до 2025 година; знае за спора между него и ищеца; твърди, че е налице неточно изпълнение на връхните дрехи, чието количество не си спомня точно, но сочи като бройки 190-195 връхни якета; твърди,че готовата продукция, макар и с недостатъци, по искане на италианския възложител, е изпратена в Италия, отказано им е плащане, като италианското дружество е заявило, че има вреди от липсата на качествено изпълнение около 300 000лв., които ще претендира от ответника, тази продукция не е заплатена на ответника, но той и не търси вземането си.
Свидетелят С. Т.- П. дава следните показания: има длъжност директор „Производство“ при ответника и тя е човекът, който директно се занимава с точността на изпълнение на възложената работа – ушиване на дрехи, както от самия ответник, така и спрямо неговите подизпълнители.
Подобно на предходния свидетел описва каква е практиката между страните в процеса, тъй като имат предходна обща бизнес история и добри отношения в тази връзка до настойщия спор - практиката е да се изпратят материалите и техническата документация на подизпълнителя, той да изпълни 1 бройка, която да бъде прегледана от ответника и да се извърши преценка за точността на изпълнението; след одобряване на тази пилотна бройка се осъществява същинско изпълнение, съобразно възложената работа, което се проверява от ОТК на ответника и едва след одобрение се изпраща на италианските възложители.
Твърди в случая, че е налице некачествено изпълнение, което е възприето като такова, поради особеностите на възложената работа, свързани с особености на материала и необходимостта от високо качество на изпълнението, с оглед на спецификите на пазара, на който ще се реализира.
Липсата на точно изпълнение е била от естество, което не позволява да се извърши поправка/ в болшинството на случаите/ - поради това следва да се третира като липса на изпълнение; извършен износ на готовата продукция до Италия и липса на плащане от чуждестранния съдоговорител на ответника, поради липса на одобрение на тази продукция.
И двамата свидетели твърдят, че ищецът е бил уведомен за констатираните недостатъци, което обстоятелство не се оспорва от насрещната страна по договора.
Свидетелят Н. Х., който към момента на изпълнение на възложената работа, в качеството на управител на подизпълнителя „ДЖЕНИ СТИЛ“ ЕООД дава показания, че изпълнението е било точно; признава за проблеми в изработката, но твърди, че такива случаи е имало и преди; твърди, че недостатъците, които са констатирани са били незначителни, дребни и касаят 5 -10 бройки; признава, че е имало посещение от служители на ответника, които маркирали недостатъците.
Всъщност в свидетелските показания не е налице противоречие, освен 4 относно количеството на констатираните недостатъци и техния характер, като съобразно обвързаността на свидетелите се формират две тези – от показанията на свидетелите, посочени от ответника, които са били и /или все още са в договорна обвързаност с ответника е налице твърдение, че недостатъците са неотстраними, което е обусловено от вида на материалите и специфичните изисквания за качество на марката и свидетелят на ищеца, който е бил в договорна обвързаност с ищеца и комуто е платено за изпълнената работа, който твърди, че недостатъците са несъществени, дребни и касаят незначително количество от готовата продукция.
Тези показания съдът цени с оглед нормата на чл.172 ГПК, отчитайки установената настояща и бивша обвързаност на свидетелите със страните по делото, като преценява доставерността на показанията, съобразно доказателствения материал по делото.
По делото са приложени доказателства за това, че дрехите са били предадени във фактическа власт на ответника, по който факт страните не спорят, както не спорят и относно това, че продукцията е предадена на италианския съдоговорител на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
В теорията и съдебната практика няма спор относно характеристиките на договора за изработка, чиято обща нормативна уредба е в чл.258 – 269 ЗЗД.
Според тази регламентация договорът за изработка се явява консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор, който се счита сключен от момента на постигане на съгласие между страните по сделката.
Създава задължения за двете страни по договора – за изпълнителя да изработи нещо, съобразно възложената поръчка/работа, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Както вече е посочено, договорът е неформален, тъй като законът не изиска форма за действителност. Когато договорът е сключен между търговци, то за него важат общите разпоредби на ТЗ касателно търговските сделки – аргумент от нормата на чл.288 ТЗ със субсидиарно приложение на нормите на ЗЗД.
Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e259d6d9-4e3d-41e7-99a1-f2d78a0b1642