Определение № 1150 от 06.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. Велико Търново, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

С. Пантелеева като разгледа докладваното от С. Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500791 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от С. И., чрез адв. Елена И., против Определение № 1204/04.06.2026 г. по гр.д. № 2958/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба на С. Л.

И. за изменение в частта за разноските на Решение №540/21.04.2026г. по гр.д.

№2958/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В жалбата се заема становище за неправилност на обжалваното определение. Счита, че според цитираната в жалбата практика на СЕС, не следва да се възлагат в тежест на ищеца-потребител разноски в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи. Излага подробни доводи в тази насока. Намира, че при съмнение относно приложимите разпоредби от правото на ЕС, следва да бъде отправено преюдициално запитване. Моли обжалваното определение да бъде отменено, алтернативно да бъдат намалени присъдените в тежест на ищеца разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в законоустановения срок заема становище за неоснователност на същата.

Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 248 ГПК срок. По същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С Определение № 626/26.03.2026 г. е допуснато изменение в размера на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата 4108 лв., 1 като производството е прекратено за разликата от 4108 до 4500 лв. С решението са уважени изцяло предявените искове, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК да заплати на ответника сумата от 8,90 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с прекратяване на производството по делото след изменението на иска по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД.

В решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С 259/19 е прието тълкуване на Директива 93/13, според което на потребителя не следва да се възлагат разноски при частично уважаване на негова претенция за връщане на даденото по нищожна клауза или договор, когато искът за установяване на нищожността е уважен. Разрешението на СЕС в случая е мотивирано с принципа на ефективност и обстоятелството, че присъждането на разноски може да съставлява съществена пречка, която да възпре потребителя да упражни предоставеното му с Директивата право на ефективен съдебен контрол върху неравноправните клаузи. Идентични изводи са приети и в решението на СЕС по дело С-714/22, според което разпоредбите на Директивата и принципът на ефективност не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Настоящият съдебен състав намира, че описаните хипотези на защита на потребителя в случая са неприложими. Видно е, че практиката на СЕС не извежда принцип на абсолютна недължимост на разноски от потребителя, а изключва осъждането на потребителя на такива само когато това би затруднило положението му до такава степен, че би го отказало да упражни потребителската си защита или би намалило нейната ефективност. В случая ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 8,90 евро, които нито възпрепятстват ефективното упражняване на потребителската защита, нито намаляват нейната ефективност. Освен това, разгледаните хипотези касаят случаи на недължимост на разноски от потребителя, когато претенцията му за връщане на платени по неравноправни клаузи суми е частично неоснователна. Настоящият случай не е такъв, тъй като се касае за частично прекратяване на производството във връзка с изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, инициирано от самия ищец.

Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с частта, в която делото е било прекратено. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1204/04.06.2026 г. по гр.д. № 2958/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3