Решение № 2882 от 19.12.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5737/2025
- Вид
- Решение № 2882
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 285, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2882 гр. Бургас, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120105737 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ЕНЕРОЛ” ЕООД с ЕИК 207274746, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Централен, ул. „Цоко Каблешков“ № 10, офис 5, представлявано от управителя Георги Иванов Петров, с процесуален представител адв. Я. В. П., съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Филип Тотю“ № 30, ет. 1, офис 3, срещу „ПАМПОРОВО РЕЗОРТС” ЕООД с ЕИК 204893800, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко” № 7А, ет.
4, представлявано от Николай Филипов Ангелов, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 22 726,76 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставени стоки на 13.11.2023 г. по сключен между страните договор, съгласно фактура № **********/28.12.2023г. и количественостойностна сметка, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на исковата молба – 28.07.2025г. до окончателно изплащане.
В исковата молба и в уточнението към нея се твърди, че между страните е сключен устен договор за доставка на материали и оборудване за отоплителна инсталация на обект ********** в к.к. Пампорово, обл. Смолян.
Съгласно уговорките по договора е следвало ищецът „ЕНЕРОЛ” ЕООД да закупи материалите и да ги достави до обекта на възложителя, а последният е следвало след доставянето им да заплати стойността им на изпълнителя.
Посочва се, че доставката е извършена от гр. Кечкемет, Унгария съгласно международна товарителница CMR № 307900180801459/00000/000, издадена в Кечкемет, Унгария на 13.11.2023г. и фактура от 09.11.2023г. по номер на пратка 30790018080.
Излага се, че ищецът е заплатил доставените
1 материалите на производителите, но ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил цената им на ищеца, въпреки че ги е приел без възражения. Посочва се, че е издадена количествено-стойностна сметка и фактура, които са били изпратени на електронна поща на ответното дружество. Моли исковата молба да се счита за покана до длъжника за заплащане на дължимата сума.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
Направени са доказателствени искания, в т.ч и искане за привличане на трето лице помагач и за обезпечаване на предявения иск, по което съдът вече се е произнесъл.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в която се оспорва основателността на иска, излага се твърдение, че процесната сума е платена и е представено доказателство за това. Възразява се срещу искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза и разпит на свидетел.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и заявява, че с извършеното плащане е погасено вземането по договора, като остава непогасена законната лихва за забава и разноските по делото.
Ответното дружество чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва исковете.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 285, предл. второ ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени фактура и количествено стойностна сметка издадени от ищцовото дружество с описание на доставените вещи съответстващо на описаните в исковата молба за сумата от 18 938,97 лв. с ДДС 22 726,76 лв.
Представена е международна товарителница CMR от 13.11.2023г. с получател „Green life Hotel“ Пампорово, относно превоз на строителни инженерни части издадена в Кечкемет, Унгария с изпращач UPONOR GMBH, подписана от представител на ответното дружество с дата на получаване 15.11.2023г. Представена е и фактура издадена от изпращача.
Представени са две фактури от 19.12.2023г. и 20.12.2023г. издадени от „Ромстал България“ ЕООД с описание на вещи за доставка и с купувач – ищцовото дружество за сумата от 6010,70 лв. и 48,12 лв.
Видно от представеното платежно нареждане от 02.10.2025г. ответното дружество е заплатило по сметка на ишцовото дружество сумата от 22 726, 76 лв., като в основанието е записан номера на представената фактура издадена от ищцовото дружество, както и е посочено, че се касае за сметка на ответното дружество.
2
Извършеното плащане на задължението - предмет на настоящата искова претенция, съставлява признание за съществуването и изискуемостта на претендираното вземането. Ответникът не е оспорил заявените в исковата молба факти, поради което съдът намира, че претендираното от ищеца вземане е валидно възникнало по сключен между страните договор, като плащането е погасило именно това задължение, което е предмет на делото.
Извършеното плащане представлява факт с правопогасяващ ефект настъпил след предявяването на исковата молба и следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При това положение предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
Доколкото съдът намери, че сключеният между страните договор е породил твърдените от ищеца правни последици, ответникът е изпаднал в забава и следва да бъде присъдена дължимата мораторна лихва за периода от предявяване на исковата молба до плащането извършено в хода на процеса.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по делото. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след предявяване на иска, а и ответникът не го е признал, поради което не се освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.
Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Въпреки това съдът възприема, като основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовото дружество. Настоящата инстанция, намира, че действително делото не е с фактическа правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Но следва да се съобрази положеният труд от процесуалният представител на ищеца, относно допускането на обезпечение в хода на висящия процес.
Разноските за възстановяване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се редуцират за сумата от 1400 лв. Този размер съдът намира, че съответства на сложността на делото, цената на иска, пазарните условия и действителния положен труд. Платената държавна такса следва да се възстанови от ответника в цялост.
3
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРОЛ” ЕООД с ЕИК 207274746, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Цоко Каблешков“ № 10, офис 5, срещу „ПАМПОРОВО РЕЗОРТС” ЕООД с ЕИК 204893800, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко” № 7А, ет. 4, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 22 726,76 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставени стоки на 13.11.2023 г. по сключен между страните договор, съгласно фактура № **********/28.12.2023г. и количествено-стойностна сметка, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „ПАМПОРОВО РЕЗОРТС” ЕООД с ЕИК 204893800, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко” № 7А, ет. 4, да заплати на „ЕНЕРОЛ” ЕООД с ЕИК 207274746, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Цоко Каблешков“ № 10, офис 5, сумата в размер на 576.51 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 22 726,76 лева, представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните договор, съгласно фактура № **********/28.12.2023г., за периода от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2025г. до датата на доброволното плащане в хода на процеса – 02.10.2025г.
ОСЪЖДА „ПАМПОРОВО РЕЗОРТС” ЕООД с ЕИК 204893800, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко” № 7А, ет. 4, да заплати на „ЕНЕРОЛ” ЕООД с ЕИК 207274746, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Цоко Каблешков“ № 10, офис 5, сумата в размер на 2309,07 лв. /две хиляди триста и девет лева и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4