Решение № 1441 от 05.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Велико Търново, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110100700 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3 , вр. чл. 1 , ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че в периода 11.11.1987 - 30.11.1988 г. е работил като „механик – енергетик“ в СП „К. о. х. у.“, гр.

Велико Търново, чиито правоприемник е „Д.-97“ ООД, гр. Велико Търново.

Посочва, че е работил на 8-часов работен ден при основно месечно възнаграждение в размер на 200.00 лева. Твърди, че е установено, че съответните книжа и ведомости, които удостоверяват трудовия му стаж за посочения период, са загубени или унищожени, предвид на което моли съдът да признае за трудов стаж горепосочения период.

С отговора на исковата молба, подаден от първия ответник ТП на НОИ, гр.

Велико Търново, се оспорва автентичността на декларацията по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, тъй като са налице данни, че същата не е съставена и подписана от представляващия „Д.-97“ ООД, гр. Велико Търново.

В срока по чл. 131 ГПК вторият ответник Д.-97“ ООД, гр. Велико Търново, който се явява правоприемник на работодателя на ищеца – СП „К. о. х. у.“, гр.

Велико Търново, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното открито заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.

1

Процесуалният представител на ТП на НОИ, гр. Велико Търново оспорва предявения иск, но оттегля оспорването на декларацията по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР.

Вторият ответник Д.-97“ ООД, гр. Велико Търново не изпраща представител и не заема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения заверен препис от трудовата книжка на ищеца се установява, че в периода от 11.11.1987 г. до 31.11.1988 г. последният е работил като механик енергетик в СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново, като въпросното предприятие е прехвърлено по реда на чл. 35, т. 1 от ЗППДОП, вр. чл. 15 и чл. 16 от ТЗ и негов правоприемник е „Д. - 97” ООД. /лист 19-22/.

От представеното писмо от Община Велико Търново /лист 25/ става ясно, че ведомостите за работни заплати са предадени на дружеството правоприемник, но през 1997 г. е имало кражба на документи от архива му, за което са сигнализирани органите на МВР.

От представеното становище от управителя на „Д. - 97” ООД /лист 28/ става ясно, че след прехвърляне на предприятието ведомостите за заплати на СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново са предадени на дружеството правоприемник, но същите впоследствие са унищожени от един от съдружниците на „Д. - 97” ООД.

За установяване на релевантните към спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Г. и А. И.. Същите са допустими, тъй като представения заверен препис от трудовата книжка на ищеца представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗУТОССР, а представени преписи от трудовите книжки на свидетелите, от които се установява, че същите са работили при работодателя на ищеца през спорния период, имат характеристиката на писмени доказателства по чл. 6 ал. 4 от същия закон. От показанията на свидетелите се установява, че последните познават ищеца като техен колега, който е работил в СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново, гр.

Велико Търново в „механичния отдел“ през спорния период, като първият от свидетелите заявява, че всичко служители са работили на пълно работно време при ежемесечно заплащане на труда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 2 правни изводи:

Предявеният иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на трудов стаж, придобит преди 1.12.1999 г. се явява процесуално допустим. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя, респ. неговия правоприемник и съответното ТП на НОИ, т.е. въведена е задължителна съвместна процесуална легитимация по този иск на страната на ответника. В случая по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че правоприемник на работодателя на ищеца СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново е „Д. - 97” ООД.

Съгласно чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР трудовият стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Представеното по делото становището от управителя правоприемника на работодателя /лист 28/ има характеристиките на документ по чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР, доколкото удостоверява, че ведомостите за заплати в дружеството са унищожени. В настоящата хипотеза, както междувпрочем и в хипотезата на чл. 5 ал. 2 ЗУТОССР, правният интерес от водене на установителен иск за трудов стаж се свежда до липсата на книжа, доказващи съществуването му, т.е. в случая предявеният иск е допустим.

По съществото на спора, от представените по делото писмени доказателства /препис от трудовата книжка на ищеца/, обсъдени в съвкупност със събраните гласни доказателства, категорично се установява, че през исковия период ищецът е полагал труд в СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново, като същият е назначен на длъжността механик енергетик, считано от 11.11.1987 г., при осемчасов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 200.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е работил по трудово правоотношение в СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново при осемчасов работен ден на длъжността „механик енергетик ”.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ, гр. В. Търново и „Д.-97“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК 104037239, на основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че Н. С. Н., ЕГН ********** е работил по трудово правоотношение при осемчасов работен ден като „механик енергетик“ в СП „К. о. х. у.“, гр. Велико Търново с правоприемник „Д.-97“ ООД, гр.

Велико Търново за периода от 11.11.1987 г. до 30.11.1988 г., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4