Решение № 6111 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6111 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110156846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу В. Ц. А. и Л. И. Г.. Твърди се, че ответниците са потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 49643, тъй като между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 205,46 лева, която ответникът не е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 40,45 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.,; сумата от 11,44 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното погасяване на притезанията, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,39 лева за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46336/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 49643, тъй като между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не 1 заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – преписи от Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 182 от 25.08.1993 г. по нот.д.№ 21812/93 г.; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици;

Съобщение към фактура за процесния период; Общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката. Направено е доказателствено искане за допускане изготвянето на заключение по СЧЕ и СТЕ, както и задължаването на трето за спора лице да представи намиращите в неговата фактическа власт документи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът в проведеното о.с.з. е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

2

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

По отговорността за разноски:

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 89,58 евро за д.т. и 25 евро – юрк. възнаграждение.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 37851/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 12,78 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Ц. А., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 205,46 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град АДРЕС, аб. № 49643, за периода от 05.2018 г. до 04.2021 г., както и сумата от 40,45 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г., както и сумата от 11,44 лева , в нейната еврова равностойност, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г., както и сумата от 2,39 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издаден заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46336/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. И. Г., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 205,46 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град АДРЕС, аб. № 49643, за периода от 05.2018 г. до 04.2021 г., както и сумата от 40,45 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г., както и сумата от 11,44 лева , в нейната еврова равностойност, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г., както и сумата от 2,39 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издаден заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46336/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. И. Г., ЕГН **********, и В. Ц. А., ЕГН **********, да заплатят на „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 114,58 евро, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 12.78 евро – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4