Решение № 239 от 17.12.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Р.П. Р. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500647 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№ 264939/19.07.2021 г. подадена от „СЕРЕНИТИ ЕНТЪПРАЙСИЗ“ ЕООД, с ЕИК 203878820 със седалище и адрес на управление гр.***,,чрез адв. П.А.,АК-Добрич против решение № 260082/11.06.2021 г. на РС-Свиленград по гр.дело № 9/2021 г.по описа на съда.

С решение №

260082/11.06.2021 г. Районен съд-Свиленград е отхвърлил предявения от предявения от „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: 203878820, със седалище и адрес на управление: обл. ***, общ.*** , с.***, ***, срещу „В." ЕООД, с ЕИК 201879368, със седалище и адрес на управление: гр.***, иск за заплащане на сумата 6 120 лева, представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева, дължима по т.7.1. от Договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане, сключен между страните на 13.02.2018 година, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението. районен съд-Свиленград е осъдил „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: 203878820, със седалище и адрес на управление: обл. ***, общ.*** , с.***, ***, да заплати на „В." ЕООД, с ЕИК: 201879368, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 1 909, 17 лева - разноски по делото.

1

Недоволен от решението е останал въззивникът „Серенити Ентърпрайсиз“ ЕООД, който чрез процесуалния си представител и в законоустановения срок го обжалва, с оплакване за неправилност и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения във връзка с анализа на доказателствата, който е направил първоинстанционния съд и които според въззивника сочат на извод различен от този, до който е достигнал първоинстанционния съд Считат, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин наличието на облигационно правоотношение по силата на което и поради неизпълнение на основното си задължение по договора да произведе и да достави на възложителя нахут, ответното дружество е следвало да заплати неустойката по договора, като се поддържа, че тази неустойка не е нищожна и съответно изводите на съда в тази насока са неправилни.

В жалбата е направен подробен анализ на доказателствата и се прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендират от въззивната инстанция присъждане и на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „В.“ ЕООД, чрез пълномощника й, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното: Производството пред РС-Свиленград е образувано по искова молба от „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: 203878820, против „В. " ЕООД, с ЕИК 201879368, с която е предявен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309 от ТЗ.

В исковата молба се твърди,че на 13.02.2018г. страните са сключили договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане, по силата на който договор „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, като 2 възложител е възложило на „В." ЕООД, като производител, през стопанската 2017 г./ 2018 г., да засее и отгледа 100 дка посеви от нахут от сорта „Жълт 98", калибър 8+, в землището на Община ***, като цялата получена продукция нахут от реколта 2018 г. „ В." ЕООД се задължило да продаде на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД. В изпълнение на задължението си по чл.2 от договора, „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД продало на „В." ЕООД необходимите за производството семена, с общо тегло 1 500 кг., с единична цена от 3,40 лв./кг., без ДДС, на обща стойност 6 120 лв., с ДДС.Предаването на процесното количество семена нахут се извършило с подписан между страните приемо-предавателен протокол на 13.02.2018 г.За продажбата на семената ищецът издал фактура № 0000000180 от 05.02.2018г. за сумата от 6 120 лв., а ответникът погасил задължението си макар и със забава, с три банкови превода, както следва: 2 550 лева - на 13.02.2018 г.; 1 700 лева - на 09.04.2019 г; 1 870 лева - на 19.04.2019 г.Въпреки че ищецът изпълнил точно и пълно задълженията си по договора, „В." ЕООД не изпълнило основното си задължение - да продаде на ищеца цялото произведено количество нахут реколта 2018 година, получено след засяване и отглеждане на тази култура в поземлени имоти с площ от 100 дка, находящи се в землищата на Община- ***. Ищецът не получил от ответника никакво количество нахут.Между страните били проведени множество разговори, в които ответникът не отричал задължението си,признавал го и обещавал изпълнение, но тези обещания останали напразни.

Изпълнение не последвало, като такова нямало и към момента на подаване на исковата молба.Съгласно т.7.1. от Договора, при неизпълнение на задължението на производителя по т.4.1. (т.е. да не прехвърли произведения нахут), той дължал неустойка на възложителя в трикратен размер на предадените му фактурирани семена, както и всички понесени щети от нереализираната продукция. Размерът на дължимата от ответника неустойка бил 18 360 лв., но ищецът предявявал претенцията си частично, а именно - за размера от 6120 лева.

С оглед изложеното ищецът „СЕРЕНИТИ В ЕООД, с ЕИК: 203878820, претендира от съда да осъди ответника „В." ЕООД, с ЕИК: 201879368, да му заплати сумата 6 120 лева, представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева, дължима по т.7.1. от договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане, сключен между страните на 13.02,2018 година, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението и да присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - „В." ЕООД, с ЕИК 201879368, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е оспорил предявения иск като неоснователен, като твърди,че не дължи на ищеца претендираната сума от 6 120 лв., представляваща част от неустойка, цялата от 18 360 лв., ведно със законната лихва за забава.

Ответникът не оспорва ,че с ищеца са сключили договор по който му е заплатил сумата 6 120 лв., представляваща остатък от продажната цена на семената от нахут по фактурата № 0000000180 от 05.02.2018г. , с твърдение, че не дължи на ищеца претендираната сума от 6 120 лв., представляваща част от неустойка, цялата от 18 360 лв., 3 ведно със законната лихва за забава.Оспорва твърдението на ищеца, че между страните са били проведени множество разговори, в които ответникът не отричал задължението си за неустойка към ищеца, а напротив - признавал го и обещавал да го изпълни.Твърди, че „В." ЕООД не е в неизпълнение на договорните си задължения към ищеца, произтичащи от сключения между тях договор и не дължи претендираната от ищеца неустойка.

Съгласно сключения между страните договор, задължението за неустойката по т.7.1 от договора възниквало само, ако производителят произведе и получи продукция от реколта 2017/2018г. от продадените му от ищеца семена - нахут и не продаде на ищеца добитата реколта от нахут.В резултат на лошите метеорологични условия за стопанската година 2017/2018г. - липса на валежи през месеците март и април 2018г., когато били засети закупените от ищеца семена от нахут, и/или в резултат на недобрите семена, продадени от ищеца на ответника, последният не произвел и не добил никаква реколта от засетите площи - 100 дка, с продадените му от ищеца семена.

Ответникът, в качеството си на производител, положил всички усилия и грижата на добрия стопанин да произведе продукция от продадените му от ищеца семена, но те не покълнали.Според ответника, закупените от него от ищеца семена по фактура № 0000000180 от 05.02.2018г. били засети върху 100 дка земеделски земи, приети от ищеца за подходящи, съгласно отразеното в чл.3.1. от договора,като засяването на семената и създаването на условия за покълването им и придобиване на реколта били извършени в съответствие с дължимите технологични и производствени правила в земеделието.За избягване на плевели, които се явявали потенциални унищожители на реколтата от засетия нахут, почвата била третирана с препарата „Мерлин Флекс", закупен от ищеца. Засетите площи с нахут били декларирани в ДФЗ -Разплащателна агенция. Въпреки положените усилия от ответника, от засетите семена нахут не била получена реколта,като реколта не получили и останалите земеделски производители в района, които през стопанската 2017/2018г. засели площи с нахут. В тази връзка, ответникът провел множество разговори с ищеца, в които го информирал за това, че от засетите семената нахут не се е получила никаква реколта, че това се дължи не само на лошата стопанска година - силно засушаване и липсата на дъждове в периода м.март - м. април 2018г., но вероятно и на лошото качество на семената, заради което поискал отбив от продажната им цена.Ищецът не се съгласил и настоял, че след като не е произведена реколта, която да му бъде продадена, ответникът следва да му заплати оставащата част от продажната цена на семената. Точно при тези обстоятелства и причини, остатъкът от продажната цена на семената нахут, равняваща се на 2550 лв. била платена от ответника и получена от ищеца по посочения в исковата молба начин и време.

Ответникът не отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на продукция от нахут - реколта 2017/2018г., поради ненастъпване на условието за това получаването на такава, за което той нямал вина. Несбъдването на условието за продажба на произведен нахут -добиването на реколта от засетия нахут, което е извън волята на производителя, било предвидима предпоставка за евентуално безвиновно неизпълнение, рисът от която бил приет от възложителя още при сключване на договора.Неустойката по 4 т.7.1 от договора била предвидена само, ако е произведен нахут - реколта 2018г., добит от засетите площи със семената, предоставени от ищеца и така произведеното количество не бъде прехвърлено от производителя в собственост на ищеца. При липса на добив от засетите семена, ответникът нямал продукция, която да може да прехвърли в собственост на ищеца, в която хипотеза в договора не била предвидена неустойка.

Ответникът не отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на продукция от нахут реколта 2017/2018г., поради непроизвеждането на такава, дължащо се на непреодилима сила - силно засушаване и продължителната липса на валежи, след засяването на семената от нахут в началото на м.март 2018г., когато според технологичните правила в земеделието се дължало засяване на семената, представляващо обстоятелство, което следвало да бъде квалифицирано, като непреодолима сила, довела до обективна невъзможност за изпълнение на задължението на ответника.