Решение № 1459 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100502707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 258 от 07.01.2025 г. по гр.д. № 30165/2022 г. Софийски районен съд 34 състав отхвърлил предявените от „ИКОМ МЕДИЯ“ ООД, ЕИК 204843740, срещу П. С. Р., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 13 200 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане; сумата от 5 260 щатски долара, представляваща платена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 3 349 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.03.2020 г. до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 18 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в разликата между заплатеното възнаграждение на първия и втория изпълнител, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане на 1 сумата, както и сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в заплатено възнаграждение за изготвяне на доклад за оценка на недостатъците на приложенията и за начините за отстраняването им, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 530 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ИКОМ МЕДИЯ“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд неправилно приел, че за да възникне правото да се развали договора е необходимо да е налице пълно неизпълнение на договорни задължения.

Достатъчно било да е налице неизпълнение на такава част от задълженията, която за интереса на кредитора се явява съществена. Съдът следвало да обсъди естеството и вида на недостатъците и да прецени съществени ли са или не с оглед интереса на кредитора и естеството на възложената работа, а не да търси отговор единствено на въпроса пълно или непълно е изпълнението.

Съгласно съдебната практика и правната теория, ако отклоненията от поръчаното са съществени, за кредитора възниквало правото да развали договора. Така било и в случая – ответникът създал приложения, които не можели да служат на възложителя, нито да работят адекватно. Освен това било налице пълно неизпълнение - от събраните доказателства се установило, че приложенията са проявили множество бъгове и не са могли да бъдат използвани без да се поправят, а поправката станала чрез пренаписване на кода от нает от ищеца нов изпълнител. Пренаписването на кода не било нищо друго освен създаването на нов код, от което следвало, че създаденият от ответника код бил безполезен. Когато изработеното не можело да служи за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, налице било пълно неизпълнение. Дори да се приеме, че проявените недостатъци на процесните приложения не представляват пълно неизпълнение на договора за изработка, тези недостатъци били съществени и затова обосновавали правото на възложителя да развали договора. В заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Х. било посочено, че приложенията страдат от недостатъци - не е осигурен алгоритъм за защита и кибер сигурност; използван е безплатен 2 сървър, което влияе на скоростта, сигурността и т.н.; не е създадена тестова среда, а продуктът директно е пуснат в продуктова среда; няма проследимост на Runtime; няма система за контрол на версиите; има съществен пропуск при генериране и подписване на сертификатите за мобилни телефони, в резултат на което приложението функционира на компютър, но не и на мобилни устройства; налице е изхвърляне на потребителите от приложенията поради несъвършенства в кода. Вещото лице посочило и че към момента на предаването си приложенията са в начална фаза на създаване, т.е. не били готов завършен продукт, както и че експортираните файлове в таблица JIRA дават представа за откритите несъвършенства в кода. От това заключение и обясненията на вещото лице при изслушването му се установили множество недостатъци на приложенията, които не били обсъдени от районния съд. Че били налице множество и съществени недостатъци в работата на приложенията се установило и от показанията на свидетелите, съгласно които приложенията проявили множество бъгове и не могли да бъдат използвани без да се поправят, като поправката станала чрез пренаписване на кода от нает от ищеца нов изпълнител. Че били констатирани множество недостатъци било видно и от приетите писмени доказателства и чатове между страните. В тези чатове се съдържало и признание на ответника, че не е изпълнил качествено възложената му работа. Първоинстанционният съд неправилно основал изводите си на заключението на вещото лице Б., което било дадено въз основа на предположения и било вътрешно противоречиво - вещото лице твърдяло, че приложенията са с високо качество, но същевременно заявило, че са наблюдавани аномалии при въвеждане на системата в експлоатация, а високо качество и аномалии били взаимоизключващи се характеристики. Освен това вещото лице разглеждало приложенията взети самостоятелно, извън цялостното софтуерно решение, но ищецът възложил и му било нужно приложение, което да работи като част от цялостното софтуерно решение.

Районният съд неправилно приел, че проявилите се недостатъци не са вследствие на неизпълнена от ответника работа, а са възникнали от настъпили след предаването й на ищеца технологични проблеми, т.е. от независещи от ответника обективни фактори. Връзката на приложенията със съответните сървъри, ъпдейтванията на операционните системи и работата на цялата система, част от която е приложението, не били обективни фактори, а били предвидими от специалист с познания и опит и разработчикът на 3 приложението бил длъжен да ги предвиди и така да изработи възложената работа, че да ги преодолее или поне да ги минимализира. Изпълнителят бил длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а в случая предназначението се свеждало до възможност това приложение да се използва чрез мобилен телефон от неограничен брой потребители, които чрез приложението да слушат книги. За да се приеме, че приложенията са качествено изработени, следвало те да могат да се инсталират и отварят безпроблемно на посочените модели мобилни телефони и да работят така, че потребителите да могат да слушат съдържащите с в тях книги, без да бъдат изхвърляни от системата.

Нямало уговорки в договора за ъпдейтване на приложенията. Тъй като тези условия не били изпълнени и приложенията постоянно забивали, изхвърляли потребителите и не могли да се ползват нормално, фактът, че ответникът е написал код и е имплицирал приложенията не бил достатъчен за възложителя и не можело да се приеме като изпълнение на възложената работа. Отделно от това, през лятото на 2020 г., когато се проявили бъговете, нямало никакви ъпгрейтвания за Android и iOS. Изборът на безплатния сървър не бил независещо от страните обстоятелство, защото този сървър бил избран от специалиста разработчик, а същият следвало да избере такъв сървър, който да е в състояние да обслужва приложението по начин, че то да е годно за предвидената употреба. Съдът не взел предвид и признанието на ответника, че носи отговорност за появилите се дефекти на приложенията, което следвало от начина, по който реагирал, когато разбира за дефектите и от това, че се заемал да ги отстрани, без да иска ново заплащане или нов договор. Освен това сочените от съда „обективни причини“ за проявилите се дефекти не били оказали решаващ принос за негодността на изработеното, а основната вина била на ответника. Евентуалните ъпдейти и безплатният сървър били посочени от вещото лице Х. като част от множеството причини за проблемната работа на приложенията. Вещото лице по допълнителната експертиза също се изразило двусмислено относно причината за появата на регистрираните дефекти на приложенията, като не отхвърлило възможността и работата на ответника да е причинител на неработоспособността. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

4

Въззиваемата страна П. С. Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 13 200 лева, заплатена от ищеца на ответника по развален договор за изработка от 30.01.2020 г., и за сумата 5 260 щатски долара, заплатена от ищеца по анекс от 01.06.2020 г. към договора от 30.01.2020 г.;

- с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 3 349 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи - нереализирани от ищеца приходи от двете приложения – предмет на договора от 30.01.2020 г., за периода от 09.03.2020 г. до 23.03.2021 г., поради развалянето на договора;

- с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 18 450 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се в разликата между заплатеното възнаграждение на ответника и на наетия от ищеца втори изпълнител „Тоуда“ ООД, и

5

- с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено възнаграждение за изготвяне на доклад за оценка на недостатъците на приложенията и за начините за отстраняването им.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 07.06.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 30.01.2020 г., след проведена публична процедура по избор на изпълнител, сключил с ответника договор за разработване, доставка и пускане в експлоатация на два броя приложения за телефон за достъп до аудио книги срещу възнаграждение в размер на 13 200 лв., което било изцяло платено от възложителя. Параметрите, на които следвало да отговарят приложенията, били подробно описани в офертата на изпълнителя, съставляваща неразделна част от договора Двете приложения били готови на 09.03.2020 г., на която дата изпълнителят предал на възложителя кодовете за тях заедно с гаранционни карти, за което бил съставен двустранно подписан протокол. Твърди още, че след проведени многобройни тестове от служители на ищеца се установило, че приложенията не съответстват на уговорените параметри и не могат да се ползват по предназначение. След разговор с ответника за възможните причини и по негово предложение се стигнало до решение да се направят допълнителни функционалности по приложенията. С анекс от 01.06.2020 г. ищецът възложил на ответника да изработи нови функционалности по двете приложения срещу възнаграждение в размер на 12 000 лв. По анекса възложителят заплатил сумата от общо 5 260 щатски долара, от които 2 880 щатски долара – при подписване на анекса, и 2 380 щатски долара, платени чрез системата PayPal в периода 05.06.2020 г. – 22.06.2020 г.