Решение № 956 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. ***, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 2026****0871 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от П. С. Г., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето С. П. Д., ЕГН **********, двете с адрес: ****** срещу П. Д. Д., ЕГН **********, адрес: **** с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В депозираната молба се излагат твърдение, че с ответника са бивши съпрузи и по време на брака им е родено общото им дете – С. Д.. С оглед употребата на наркотици от страна на ответника брачната им връзка е била прекратена. На ****** в разговор по телефона, ответникът я обидил с думите „Мършо ще ти еба майката, боклук долен, тюлен, изрод.“, „да ти еба майката, да те еба в гъза“, като я заплашвал, че ще влезе в дома й и ще разбие колите и твърдял, че за настъпилата раздяла са виновни родителите й. По време на разговора изявил желание да види детето, като обещал, че ще се държи прилично, но въпреки обещанието, в резултат на издаден звук от детето, ответникът го обидил, че се държи като животно като майка си и това разстроило последното и то се разплакало. На *** изпратил съобщения чрез социалната мрежа „Месинджър“ – „еби се в гъза боклук долен мръсна мърша, гад мръсна ще ти еба майката ти си най-тъпият човек който познавам“.

Последвали и гласови съобщени – „да пукнеш в адски мъки гад ще съжаляваш мърша долна скапан изрод Къде си ве куче Вдигни ве куче умряло Вдигни ве тумор, Вдигни ве боклук долен Пак ли си на работа умряла кучко бедно куче скапано глупачка скапана ще изхвърля С. от завещанието ще вляза във вас, това ли искаш вдигни ве ще сънуваш после“. Твърди, че същите са възприети 1 от детето, което се разстроило, умълчало, а после се разплакало. На **** г. ответникът е приет в болница като при разговор с него отново последният се разгневил и започнал със заплахите – „ей куче ще ти разбия колата мършо ще взема две кирки и ще начупя твоята кола и на майка ти ще те съдя до дупка, ще ти взема детето. Аре ве хипопотам“. На **** г. го уведомила, че се е консултирала с адвокат и в резултат на това получила заплаха от ответника, че ще й счупи носа и ще я убие. Твърди, че се страхува, тъй като ответникът при употреба на наркотици става агресивен, неконтролируем и неадекватен. Моли за уважаване на молбата за защита.

В съдебно заседание ответникът не оспорва извършените актове на насилие, както и фактите и обстоятелствата, изложени от молителите.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Приета като писмено доказателство по делото е декларация, по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, депозирана от молителката П. С. Г. лично и като майка и законен представител на детето С. П. Д..

Като писмено доказателство е приложено удостоверение за раждане № ****, издадено въз основа на акт за раждане № ***** г. от Община ***, от което се установява, че родители на С. П. Д. са П. С. Г. и П. Д. Д..

От приетото като писмено доказателство, решение по гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – град *** е видно, че бракът между П. С. Г. и П. Д. Д. е прекратен като е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

Родителските права по отношение на детето С. Д. са предоставени на майката като при нея е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка в полза на момичето.

От служебно изисканата справка за съдимост на П. Д. се установява, че същият е осъждан за извършено транспортно престъпление, покриващо състава на чл. 343б, ал. 3 от НК затова, че на 21.03.2023 г., в град ***, управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Налице е предходно производство по реда на ЗЗДН – гр.д. № **** г. по описа на Районен съд- *** с ответник П. Д., който факт се установява от извършена справка във входящия регистър на съда. Същото е прекратено с оглед оттегляне на молбата за защита от страна на П. С. Д..

Представена и приета по делото е кореспонденция между бащата П. Д. и майката П. Г., за процесните дати, от които се установяват множество съобщения – писмени и гласови, в които се установяват твърдените в молбата обиди и заплахи. Ответникът не оспорва, че това е водената комуникация между страните.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г. Д. Т., от които се установява, че познава страните от повече от 10 години и към момента поддържа приятелски отношения с тях. Знае за 2 проблемите между бившите съпрузи, които по нейни данни са настъпили около две години след раждането на общото им дете. Свидетелката твърди, че на **** е посетила молителката П. Г., на работното й място, където последната е изглеждала стресирана и „бяла като платно“. Запознала се с аудиозаписите, изпратени от Д., тъй като й били показани от молителката Г.. Посочва, че след това е потърсила по телефона и ответника като същият не отрекъл, че е автор на записите и изразил съжаление. Няколко дни по-късно молителката П. споделила на свидетелката, че се е консултирала с адвокат като също й заявила, че отново получила заплахи от П. Д.. В показанията си възпроизвежда някои от думите, които е чула, а именно „ши ти еба майката, ще ти разбия зъбите“, заплахи за кирки в коли. В тях се установява, че молителката П. Г. й споделила, че и детето е чуло записите и се е разстроило.

Изслушана е молителката - П. Г., която заявява, че не желае да лиши П. от детето му, но има нужда от сигурност, която моли съда да й предостави.

Посочва, че няма доверие на бащата на общото им дете, доколкото той употребява забранени вещества и под тяхно въздействие действа агресивно и заплашва, като детето им става свидетел на част от тези събития и това го разстройва.

Ответникът по делото – П. Д. заявява при изслушването пред съда, че не би пристъпил към изпълнение на заканите си никога. Посочва, че това са техни отношения и че молителката П. Г. също му е писала такива неща и че не следва да намесва детето.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира то правна страна следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице съгласно чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, чл. 3, т.1 и т.5 ЗЗДН като същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал.1 от ЗЗДН срок.

Законът за домашно насилие, в чл. 2 ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието „домашно насилие“. Това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Като домашно насилие следва да се квалифицира и всеки акт на домашно насилие, извършен в негово присъствие, аргумент от чл.

2, ал.2 ЗЗДН.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и извършеното признание от страна на ответника, съдът намира, че по реда на пълно и главно доказване се установява, че ответникът е осъществил актове на психическо насилие спрямо П. Г., на датите ****2026г., както и на ***.2026г., **** г. и **** г. чрез изречените множество обидни изрази и отправените заплахи. Доказва се, с оглед извършеното признание, че е 3 реализиран акт на насилие, на датата ****2026 г. и спрямо детето, чрез отправяне на обиден израз, а също така се доказва, че актът на насилие на *** е възприет от детето П. Д.. Последният факт се установява и от показанията на свидетелката Т.. Не е събрано нито едно доказателство, което да обори събраните в хода на производството доказателства, както и изложеното в представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, установяващи наличието на осъществени актове на домашно насилие, на всяка една от процесните дати, спрямо П. Г., както и един осъществен спрямо детето и един възприет от детето С. Д.. Изводът на съда, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, на процесните дати, се подкрепя и от неоспорената от страна на П. Д. кореспонденция между страните, както и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Т., които съдът кредитира като последователни, взаимодопълващи се и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Многократните обидни изрази, които са използвани спрямо молителката П. Г., както и закани неминуемо са се отразили на психиката на молителката в негативен аспект. По същият начин се е накърнила и правната сфера на детето, с оглед отправения обиден израз на ****и възприетия от него акт на насилие на ***. Признанието на Д., в настоящото производство, не намалява риска и не отстранява обществената опасност, която същият е предизвикал с неправомерното си поведение, но следва да бъде отчетен от съда.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба за защита се явява основателна и следва да се уважи като спрямо ответника за защита на молителката П. Г. следва да се наложат мерките по чл.5, т.1 и т.4 ЗЗДН, доколкото съдът установява, че актовете на насилие са извършени във вербална форма чрез използване на средствата за комуникация. Мярката по чл.

5, ал. 1, т. 4 следва да бъде наложена за срок от 12 месеца. При определяне на срока, съдът отчита и извършеното признание от страна на ответника. С тази мярка ще се гарантира неприкосновеността на правната сфера на молителката П. Г., тъй като забраната за осъществяване на контакт под каквато и да е форма, обхваща както личната комуникация на всяко едно място, така и тази чрез всички възможни средства и системи за комуникация. Съдът намира, че този срок ще предостави възможност на ответника да преосмисли поведението си и да предприеме действия да подобряване на комуникацията с бившата си партньорка чрез използване на професионална помощ и преодоляване на проблемите му. Фактът, че същият не изрази съжаление относно многократните обиди и закани отправяни спрямо бившата му партньорка, не следва да се толерира от страна на съда. Обстоятелството, че посочи, че може да пише неща на бившата си партньорка, но няма да ги извърши, води до извода за липса на критичност, в поведението на последния.

Именно, с оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че и срокът на мярката по чл. 5, ал.1, т.4 ЗЗДН следва да е над средния такъв, предвиден от законодателя. Налагането на мерките по т.1 и т.4 ще гарантира правната сфера на молителката П. Г., доколкото нарушаването на забраните от страна на Д., 4 влече носене на наказателна отговорност.

По отношение на молителката С. Д. съдът намира, че следва да наложи единствено първата предвидена в чл. 5 мярка, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие, доколкото всяка друга мярка няма да е в интерес на детето. Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че един от актовете на насилие е извършен в присъствието на детето, а спрямо него е налице една единствена отправена обида. Безспорно обстоятелството, че същото е възприело актът на насилие на ***. и отправения обиден израз на **** е довело до нарушаване на емоционалното му благосъстояние. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че първата предвидена мярка в цялост ще защити детето и ще действа превантивно на ответника. Налагането на всяка друга мярка, съдът намира, че ще се препятства общуването му с бащата, а изконно право на всяко дете и родител е да се радват на взаимната си обич и присъствие в живота си. Така ще може да бъде запазена изградената връзка между родител и дете и ще се избегне възможността за родителско отчуждение. Според практиката на ЕСПЧ, обективирана в решението по делото П. срещу България по жалба №****, възможността на родител и дете да се радват на взаимната си компания представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията. В този смисъл са и решенията Monory v. Romania and Hungary, №71099/01, § 70, 05 април 2005г.; Iosub Caras v. Romania, № 7198/04, §§ 28-29, 27 юли 2006г., Karrer v.