Решение № 46 от 29.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Перник, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600079 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 НПК.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимият Д. Ю. Д. против ПРИСЪДА №51/05.12.2022 година по НОХД № 01616/2021 година по описа на съда за 2021 година, с която Д. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /пет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1, от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Прави се възражение, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като се прави искане въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за 1 невиновен и да го оправдае.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

Поради това моли на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание повереникът на частният обвинител К. С. – адв. В. поддържа становището на представителя на държавното обвинение, като счита присъдата за правилна и законосъобразна. Съобразявайки всички документи и свидетелски показания, както и заключението на СМЕ, счита че е наложена една справедлива присъда. Относно наведеното становище от страна на подсъдимия, че е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана, счита че няма основание за отмяна на присъдата на това основание, тъй като в случая е нямало реална опасност от страна на неговия доверител. Същият с нищо не е застрашил здравето на подсъдимия.

Счита, че присъдата е справедлива и законосъобразна. Моля да му бъдат присъдени разноски.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемият Д. Ю. Д., адв.К. М. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.1 НК. Счита, че следва да бъде постановено нова присъда, с която да бъде признат Д. Ю. Д. за невиновен, като основание затова сочи, че са налице доказателства, че няколко месеца преди инцидента, пострадалото лице е нападнало неговия подзащитен и той се скрил в аптека, като е позвънил на спешния телефон. В деня на инцидента подсъдимият си вървял с негови приятели, пострадалият го е видял и се е затичал към него, като е казал: „Айде сега ще звъниш ли на 112?“. В режим на неизбежна отбрана, подсъдимият е нанесъл удар, за да се защити от нападението, като видно от поведението на пострадалото лице, то е търсело саморазправа. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде оправдан подсъдимият по обвинението, за което е привлечен.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от неговия защитник и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

2

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал.

3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Д. Ю. Д. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието.

Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимият Д. Д. е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното наказание е към законовия минимум, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 / три/ месеца на съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, вр. чл. 54 НК, като на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

3

Наведеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на св.

А.Н., Г.К., К.В. и Д.И. и К. Т. С. пострадал от деянието , се явява неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за авторството на деянието от страна на подсъдимият. За първостепенния съд не е съществувала пречка да провери посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства посредством разпитите на свидетелите, които напълно се припокриват и си кореспондират помежду си, като пресъздават една и съща фактическа обстановка относно точните действия на подсъдимия и пострадалия, повода за възникване на конфликтната ситуация и безпричинното агресивно поведение на подсъдимия и неговата компания и впоследствие нанасянето на удар от негова страна, с което е причинил средна телесна повреда на К. Т. С.. В следствие на нанесения удар били причинени на пострадалият С. счупване на лявата /зигоматична/ ябълчна кост, с разместване на фрагментите, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, мекотъканен оток в лявата ябълчна област, кръвонасядане в лявата околоочна област.

Показанията на свидетелите А.Н., Г.К., К.В., Д.Б., А.Е. и Д.И., първоинстанционния съд е кредитирал като логични и взаимно допълващи. Тази група свидетели са били на датата и мястото на инцидента заедно с подсъдимия.

Посредством показанията им се установява по несъмнен, безспорен и категоричен начина времето и мястото на настъпване на инцидента между частния обвинител и подсъдимия. Установява се категорично, че подсъдимият е нанесъл изненадващ и неочакван удар в областта на лявата скула на частния обвинител. Установява се и състоянието на Т. непосредствено след нанасяне на удара - със зачервена и отточна скула. Безспорно тези лица, разпитани в процесуалното качество на свидетели са приятели на частния обвинител, но същите дават категорични показанията по отношение извършените действия от подсъдимия спрямо частния обвинител, след проведен кратък разговор между тях с нищо не подсказващ за наличие на проблем.

Другата група свидетели е тази на лицата,които са били на мястото заедно с подсъдимия и са от неговото близко обкръжение, а именно Н.Р. М. и С.С.О.. Същите са 4 преки свидетели-очевидеци на срещата между частния обвинител и подсъдимия, както и на действията и на единия и на другия. Частния обвинител по показанията на тези свидетели напсувал подсъдимия. Свидетелите заявяват:“Д. го удари и тръгна посока центъра.“

Съдът е кредитирал показанията и на втората група свидетели, тъй като те допринасят в пълен обем за изясняване на фактическата обстановка ,създала се на *** пред сградата на *** и поведението и на частния обвинител и на подсъдимия.

Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда.

Показанията на пострадалия са аналитично обсъдени и резонно са кредитирани като непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с кредитираните показания на останалите свидетели, включително и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия. Те съответстват и на другите събрани и приети по делото доказателства, включително и изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Така обсъдени тези доказателства безспорно установяват деятелността на подсъдимия преди, по време и непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия телесни увреждания. Те са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите, които изцяло кореспондира и със заключението на съдебно–медицинска експертиза.

За оценката на обясненията на подсъдимия първоинстанционният съд е подходил преценявайки ги в съответствие с кредитираните свидетелски показания и заключенията на експертизите, както и с факта, че те градят и защитната версия на подсъдимия.

Въззивният съд намира, че районният съд е обсъдил показанията на всички свидетели по делото както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от приетата съдебномедицинска експертиза по писмени данни, установяваща нанесените на пострадалия К. Т. С. травматични увреждания. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в пряка причинноследствена връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Установеното от експертите 5 кореспондира изцяло с кредитираните показания на свидетелите. Настъпилото влошаване на здравето на пострадалия в следствие на причинената му средна телесна повреда, проведеното лечение и възможностите за възстановяване на нарушените функции на тялото чрез лечение се установяват от съдебно – медицинска експертиза.