Решение № 501 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. С., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по жалби и на двете страни.

Ищцата в първоинстанционното производство Е. Г. Б. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 06.06.2024 г.), обжалва Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска й за неимуществени вреди за сумата от 9 500 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 16500 лв. до предявения размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез процесуален представител адвокат Н. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.5 от първоинстанционното дело. Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски с определение № 644/17.07.2023 г. на първоинстанционния съд.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

1

Въззивницата-ищца, счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли Съда да го отмени в тази му част и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция изцяло. Счита, че при прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, първоинстанционният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, продължителността им. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 31.05.2024 г.), обжалва Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на ищцата за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдената от 16 500 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно представеното на л. 25 от първоинстанционното дело пълномощно.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 09.07.2024 г. представен по делото с молба от 12.07.2024 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че присъденото обезщетение е твърде завишено по подробни аргументи, които са по съществото на спора. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция за сумата от 13500 лв. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от 2 въззиваемата по тази жалба страна-ищцата Б., с която оспорва жалбата на ответника като неоснователна.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на ищцата за неимуществени вреди за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г., е влязло в сила на 15.06.2024 г., поради необжалването му от страните.

В съдебно заседание въззивницата-ищца, чрез своя процесуален представител моли съда да уважи изцяло въззивната жалба и присъди на ищцата пълния претендиран размер на обезщетението. Претендира разноски, за което представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.

Претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност.

Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ предявени от Е. Г. Б. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху размера на присъденото застрахователно обезщетение.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 3 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени 3 правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 09.02.2023 г., около 15,35 часа, л.а.м. «Фолксваген Пасат» с рег. № ********, управляван от свидетЕ.та И. Д. М., с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/122001269789, валидна до 03.05.2023 г., се движи в гр. Перник по ул. “Железничарска“ с посока от ул.

„Отец Паисий“ към ул. „Миньор“. При движение в района на „Начална спирка“ с ниска скорост от около 8-9 км/ч и приближаване към пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка, в дясно спрямо посока му, ищцата пешеходка навлиза от десния тротоар, предприемайки напречно пресичане на пътя. Настъпва удар между предната част на автомобила и тялото на пешеходката, като първоначалният контакт за нея е бил в областта на долния й ляв крайник при изправено положение. Ударът е под масовия й център, но в резултат на ниската скорост, тялото е извършило сложно равнинно движение, при което се е установило на пътната настилка на разстояние 0,5 м по-напред спрямо мястото на първоначалния контакт, падайки върху дясната си страна.

Непосредствено след ПТП, ищцата с линейка е откарана до болницата в гр.Перник, където след преглед и изписване на болкоуспокояващи е изпратена за домашно лечение. На следващия ден след произшествието, на 10.02.2023 г. ищцата постъпва в Медицински институт-МВР, Клиника по урология, където са направени допълнителни изследвания, тъй като ищцата е с един бъбрек.

Установено е наличие на кръв в урината. Проведено консервативно лечение с вливания на физиологични разтвори, антибиотик и кръвоспиращи медикаменти. Изписана на 15.02.2023 г.

От приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищцата е получила счупване на 8-мо и 9-то ребро вдясно, без разместване на фрагментите, контузия на десен бъбрек (уточнение от вещото лице при разпита му в съдебно заседание на 11.01.2024 г., където уточнява, че в експертизата е допусната техническа грешка) и кръвонасядане на корема вдясно, контузия на десен крак с кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро в долната трета и охлузване на дясното коляно, контузия на 4 левия крак с охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, кръвонасядане на границата на лявото бедро в долната трета и лявото коляно. Вещото лице установява, че възстановителният период е около 3-4 месеца, като в приложената по делото документация няма данни за забавен възстановителен процес и настъпили усложнения по време на протичането му. Не се установяват трайни последици от процесния инцидент.

За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на нейната майка Й. Г. Г.. СвидетЕ.та установява, че след произшествието ищцата постъпила в болница в С., а след изписването тя дошла да й помага. Ищцата живее в гр.*** заедно със сина си, а майка й живее в с.***. СвидетЕ.та установява, че дъщеря й била съсипана, насинена, имала синини по коленете, тялото. Имала счупени ребра и не можела нито да легне, нито да стане. Ищцата била подпомагана и от сина си.

Изпитвала болки, вечер не можела да спи, плачела на сън. Посетила и психолог. В тази част свидетелските показания кореспондират с приетото по делото писмено доказателство-амбулаторен лист № 240 от 10.03.2023 г., удостоверяващ посещението на ищцата за консултация с д-р Ю. М., който при прегледа е отразил следното обективно състояние за ищцата: тревожно напрегната, страхово заредена, лаконичен контакт, ориентирана правилно, дистимна, със стресови интерпретации и мисли, хипобулична. Мисловният процес се владее от фобиини интерпретации на фона на обща тревожна зареденост и посттравматични стресови доминанти. Назначено е медикаментозно лечение. От показанията на свидетЕ.та се установява, че изписаните от лекаря лекарства, ищцата приемала два-три месеца. СвидетЕ.та стояла при дъщеря си около три месеца. Ищцата се върнала на работа през м.юли. Преди процесното произшествие ищцата била със самочувствие, гримирана, наперена, в момента вече не е така. При пресичане е притеснена и когато е с майка си я хваща за ръката, казвайки: „чакай малко, кола се задава“.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, неоснователност на въведеното възражение за принос, което не се поддържа пред въззивната инстанция, както и че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 16 500 лв.

5

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ищца и ответник в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 16.03.2023 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 16.06.2023 г., ответникът е определил, но не е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лв. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 14.07.2023 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск:

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.