Присъда № 27 от 14.09.2023, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №27/14.09.2023г. по нохд №42/2023г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.

Против подсъдимата К. А. Х. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1, вр. ал.1 от НК, а именно, затова,че на 20.10.2021 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдив е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората - Решение № 629 на МС от 2021 г. за удължаване срока на извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 на Министерския съвет от 2020 г., свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. на територията на страната – като лице, поставено под десетдневна карантИ. с предписание за поставяне под карантИ. от РЗИ Пловдив за времето от 15.10.2021 г. до 24.10.2021 г. включително, не е изпълнила задължението си да не напуска дом, находящ се в град Асеновград, ЖК „Запад“, ул. „Стоян Джансъзов“ № 9, вх. В, ет. 1, ап. 9, за който адрес, е посочила, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на епидемия свързана със смъртни случаи.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт и счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, предлага на подсъдимата да се определи минимално наказание при условията на чл.54 от НК, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на три месеца. С оглед липсата на предишни осъждания, предлага изпълнението на същото да се отложи при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Алтернативно, ако съдът приеме, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са изключителни и многобройни, то спрямо подс. Х. да се определят наказания при условията на чл.55 от НК, които да бъдат „Пробация“ и „Глоба“ в минимален размер.

Защитника на подс.Х., адв. К. Е. по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Анализирайки в подробности събраните по делото доказателства, прави възражения в няколко насоки. На първо място счита, че част от сочените от прокурора писмени доказателства са опровергани, което води до недоказаност на обвинението. Предвид това защитника пледира за пълното оневиняване на подс. Х. и нейното оправдаване. Алтернативно, ако съдът все пак реши,че вИ.та на подс. Х. е доказана, с оглед наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства, наред с добрите характеристични данни, пледира за преквалификацията на извършеното като маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК, което също води до нейното оправдаване.

Подс. К. А. Х. не се признава за виновна.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата К. А. Х. е родена на 15.11.2001 г. в гр. Пловдив, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, студентка в IІ курс в Лондон, Англия, неосъждана, с адреси в гр. Асеновград, ж.к. „Запад“, ул. „Стоян Джансъзов“ № 9, вх. В, ет. 1, ап. 9, както и в гр. Асеновград, ул. „Патриарх Евтимий“ 1

№ 42, с ЕГН **********.

Поради разрастващата се в световен мащаб пандемия от COVID-19, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. считано от 13 март 2020г. до 13.04.2020г. на територията на Република България било въведено извънредно положение /същото на адрес dv.parliament.bg/. Със същото решение, на Министерския съвет било възложено да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Предвид измИ.лото време от датата на горното решение до тази на инкриминираното деяние и спецификата на обвинението за което подс. Х. е предадена на съд, то се наложи преди да се обсъдят събраните доказателства, съдът да направи ретроспективен анализ и да проследи приложимата нормативна база.

Този анализ установи, че с оглед дИ.миката на променящата се епидемиологична обстановка и нейното усложняване във времето, в последствие в страната били взети и други мерки, обективирани в последвалите множество решения на Министерския съвет на Република България и издадени в тази връзка също множество заповеди на съответния Министър на здравеопазването. Всички тези заповеди, уреждащи актуалните обществени отношения във връзка с пандемията от COVID-19, въвеждащи различни задължения за гражданите и съответно права за конкретни правни субекти са публично достъпни на сайта на Министерство на здравеопазването на адрес: https://www.mh.government.bg/bg/normativniaktove/zapovedi-pravilnitsi-instruktsii/. След хронологичното им проследяване, съдът установи, че измежду тези заповеди е и посочената в обвинителния акт Заповед № РД01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването /МЗ/. Със същата в срок до 29.03.2020г. на територията на страната били въведени редица противоепидемични мерки. Анализирайки съдържанието на тази заповед, както и на другите последвали я допълващи заповеди, съдът установи, че с тях не се въвеждат каквито и да е правила касаещи лицата премИ.ващи през граничните контролно пропускателни пунктове /ГКПП/ на страната.

Първата заповед, която въвежда ограничение за влизането на лица през ГКПП на България е Заповед № РД-01-127/16.03.2020 г. на МЗ. В съдържанието на същата не били предвидени и разписани каквито и да е правила за поставяне под карантИ. на идващи от чужбИ. лица. Сходна е и издадената Заповед № РД-01-138/19.03.2020 г. на МЗ. Двете цитирани заповеди били отменени със Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на МЗ, с която освен временни забрани за влизане на територията на страна и други задължения на лицата, се въвеждат и ред правила за поставяне под карантИ. на посочените в ІІ,т.1 от заповедта лица. Пак там е посочено, че това става с предписание / по образец Приложение 1/ издадено от органите на граничен здравен контрол. Към заповедта има и приложение 1 към ІІ, т.1 /бланка образец/ от което се установява какви реквизити следвало да съдържа издаваното предписание.

Към онзи момент, правомощията на съответните органи за поставяне по карантИ., освен в заповедта се съдържали пряко и в текста на чл.61, ал.6 от Закона за здравето /ЗЗ/ , където било предвидено, че „Задължителната карантИ. на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице“. В разпоредбата на чл.61, ал.9 от ЗЗ било предвидено, че „Министърът на здравеопазването утвърждава образец 2 на предписанията по ал. 4, 5 и 6“.

С Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г., считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., на територията на Република България била обявява извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Със същото решение, на Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор, било възложено да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите.

Във връзка с това, била издадена Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на МЗ /отменяща Заповед № РД-01-127/, като освен преуреждането на отделните хипотези, в т. 5 вече се предвиждало, че всички които влизат на територията на Република България, се поставят под карантИ. за срок от 14 дни в съответното място, като това става с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция /РЗИ/ или оправомощено от него лице. Въпреки отмяната на предходната заповед, то в съдържанието на последствие издадената, нямало ново утвърдено приложение на образец на предписанието, което следвало да се издава от директора на РЗИ или оправомощено от него лице.

Хронологичното проследяване на издадените заповедите на МЗ установява, че Правилата за влизане в страната през ГКПП и поставянето на лица под карантИ. били променени многократно, като част от заповедите допълвали предходно издадените такива, а други ги отменяли изцяло.

Така със Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ, освен че била отменена предходно издадена Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г. на МЗ, бил утвърден и нов образец на предписание /приложение №5 към т.13 / за поставяне под карантИ.. В т.13 от Заповед № РД-01-610 бил разписан редът за поставяне под карантИ. на лица контактни на потвърден случай на COVID-19, като пак там било посочено, че това става с предписание по образец съгласно приложение №5, което следвало да се издава от директора на РЗИ или оправомощено от него лице.

Междувременно, с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г. бил изменен и текста на чл.61, ал.6 от ЗЗ, който вече предвиждал, че „Задължителната карантИ. на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция“.

Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ, също била отменена като до 27.08.2021г. били издадени, а в последствие също променени и отменени, още множество заповеди. Посочването на тяхната хронология и съдържание се явява безпредметно, но пък проследяването им от съда установява, че в съдържането на нито една от тях не бил утвърден нов образец на бланка на предписанието, което следва да се издава спрямо лицата поставени под карантИ..

С Решение № 629 от 26.08.2021г. на Министерски съвет, срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, отново бил удължен считано от 1 септември 2021 г. до 30 ноември 2021 г. /същото публично достъпно в Интернет на адрес: coronavirus.bg/bg/1090/

3

Във връзка с Решение № 629 от 26.08.2021г. на МС, а така и на основание чл.61, ал.2 вр.чл.63, ал.4,т.5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от АПК, във връзка и с Регламент (ЕС) 2021/953 на ЕП и на съвета от 14.06.2021г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксИ.ция срещу,направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19,както и във връзка с множеството постановени Решения на Министерски съвет на Република България, била издадена Заповед № РД-01733/27.08.2021 г. на МЗ. Същата била в сила за периода от 01.09.2021г. до нейната отмяна със Заповед № РД-01-977/26.11.2021 г. на МЗ / част от разпоредбите на последната в сила на 28.11.2021г., а друга част от 01.12.2021г./.

В съдържанието на Заповед № РД-01-733/27.08.2021 г. на МЗ / действащата и приложимата и към датата на деянието предмет на настоящето дело/, освен пълната отмяна на предходно издадените заповеди, в т.4 се предвиждало, че се въвеждат „Временни противоепидемични мерки за пристигащи лица от страните, съобразно приетите цветови зони“. В този смисъл, в заповедта е посочено, че се обособяват и регламентират три зони: т.н. „ЗЕ.“, „Оранжева“ и „Червена“. От текста на т.4.3 вр.

4.3.1. от заповедта се установява, че от лицата идващи от страни от т.н. „Червена зона“, на територията на страната се допускат лица, които са български граждани и лица със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членове на техните семейства. Към приложение №1 към точка 1.3. от Заповедта са посочени кои държави са включени в съответните цветови зони, като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, попадат в т.н.