Определение № 682 от 05.11.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Сливен, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500404 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. А., против Определение №3612 от 29.09.2025г. по ч.гр.д. №2921/2025г. на СлРС, в частта, с която е отхвърлено искането на А. А. за спиране изпълнението по изп. дело № ***/****. по описа на ЧСИ П. Г. за главница по договора за потребителски кредит в размер на 14700лв.

Жалбоподателката твърди, че определението в неговата отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с Решение №***/***г. по гр.д.

№***/***. договора за потребителски кредит от 09.02.2023г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е прогласен за нищожен.

Решението влязло в сила на 20.11.2024г. Тъй като с решението бил прогласен договора за нищожен в неговата цялост, то заповедният съд следвало да се съобрази с него.

Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да постанови спиране на изпълнението в пълния размер на дълга.

В законоустановения срок, по делото не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна – кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

По ч.гр.д. №***/***. по описа на СлРС, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед №***/****г. за изпълнение на парично задължение въз основа 1 на документ по чл.417 от ГПК за заплащане от страна на длъжника А. Д. А. на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. С. следните суми: 16545,13лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 720031258146 от 09.02.2023г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 15.05.2025г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2025г. до изплащането й; сумата 5371,45лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2023г. до 25.03.2025г.; сумата 2790,83лв. – обезщетение за забава за периода от 25.10.2023г. до 15.05.2025г.; разноски по делото в размер 544,15лв.

На 11.08.2025г. ЧСИ П. Г. е връчил на длъжника А. препис от заповедта за изпълнение.

На 12.08.2025г. длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение. На заявителя е указано предявяването на иск по чл.422 от ГПК.

На 16.09.2025г. длъжникът е подал молба с искане за спиране допуснатото незабавно изпълнение, на основание чл. 420, ал.2, т.1 от ГПК, като се е позовал на влязло в сила Решение № ****/****г. по гр.д. № ****/****. на СлРС, с което Договора за потребителски кредит от 09.02.2023г. е прогласен за нищожен.

По делото е представено Решение № ***/****г. по гр.д. № ***/****. по описа на СлРС, влязло в сила на 20.11.2024г., с което е прогласен за нищожен на основание чл.

22, вр. чл. 11, т.10 от ЗПК Договор за потребителски кредит №720031258146/09.02.2023г., сключен между А. Д. А. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

С Определение №***от ****г. по ч.гр.д. №****/****. на СлРС, съдът е приел, че с оглед влязлото в сила решение, съдебният изпълнител следва да прекрати производството в частта относно договорната и мораторната лихва, поради което е оставил искането за спиране в тази част без разглеждане. Определението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на главницата от 16545,13лв. заповедният съд е приел, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност на кредита и това е сумата от 14700лв., поради което е отхвърлил искането за спиране по отношение на нея, като неоснователно, тъй като не е внесена изискуемата парична гаранция. По отношение на останалата част от главницата в заповедта за изпълнение, заповедният съд е постановил спиране на изпълнението. В тази част определението не е обжалвано.

Определението е връчено на длъжника А. Д. А. на 30.09.2025г. Частната жалба против него е подадена на 03.10.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо 2 правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет настоящото производство е определението на заповедния съд, в частта, с която искането за спиране по отношение на главницата от 14700лв. е отхвърлено като неоснователно.

В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. С., т.е. по чл.417, т.2 от ГПК.

Длъжникът е направил искането за спиране на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, поради недължимост на вземането, като се е позовал на влязъл в сила съдебен акт, с който договора за потребителски кредит, от който произтича вземането по процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е прогласен за нищожен на основание чл. 22, вр. с чл.11, т.10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК съдът може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Действително е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит, от който произтичат вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №2921/2025г. на СлРС.

Тази нищожност е обявена на основание чл. 22, вр. чл.11, т.10 от ЗПК. В този случай обаче, макар, че е обявен за нищожен целият договор за потребителски кредит, то това не води до изначална недължимост на всички суми по договора. Напротив, действа общия принцип, че всеки следва да върне това, което е получил от другата страна. В тази насока е и императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК, според която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Прилагайки тази императивна разпоредба, заповедният съд е преценил, че искането за спиране на длъжника А., основано на чл. 420, ал.2, т.1 от ГПК /недължимост/ е неоснователно, тъй като длъжникът безспорно дължи чистата стойност на кредита, който, според книжата по делото е 14700лв. Въззивният съд споделя изцяло този извод, който почива на закона – чл.23 от ЗПК. Длъжникът А. по обявения за недействителен договор за потребителски кредит от 09.02.2023г. дължи на кредитора чистата стойност на кредита /14700лв./, а не дължи всички останали суми по него – лихви и др. разходи, в т.ч. включената към главницата сума за застраховка.

Поради това искането за спиране на изпълнението за главницата над 14700лв.

/за сумата на застраховката/ е основателно, но в останалата част се явява 3 неоснователно, тъй като вземането до този размер е дължимо на основание чл.23 от ЗПК.

За длъжника, като потребител, е налице възможността да иска спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал.1 от ГПК като представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл. 181 от ЗЗД в размер на една трета от вземането /вземането за главница от 14700лв./.

Като е отказал спиране на изпълнението, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт. Подадената против него жалба е неоснователна и като такава въззивният състав ще я остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от А. Д. А. с ЕГН ********** от гр.

******** частна жалба срещу Определение №****от*****г. по ч.гр.д. №****/***. на СлРС, в частта, с която е отхвърлено искането й за спиране изпълнението по изп. дело №887/2025г. по описа на ЧСИ П. Г. за главница по договора за потребителски кредит в размер на 14700лв., като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Сливен, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500404 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. А., против Определение №3612 от 29.09.2025г. по ч.гр.д. №2921/2025г. на СлРС, в частта, с която е отхвърлено искането на А. А. за спиране изпълнението по изп. дело № ***/****. по описа на ЧСИ П. Г. за главница по договора за потребителски кредит в размер на 14700лв.

Жалбоподателката твърди, че определението в неговата отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с Решение №***/***г. по гр.д.

№***/***. договора за потребителски кредит от 09.02.2023г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е прогласен за нищожен.

Решението влязло в сила на 20.11.2024г. Тъй като с решението бил прогласен договора за нищожен в неговата цялост, то заповедният съд следвало да се съобрази с него.

Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да постанови спиране на изпълнението в пълния размер на дълга.