Решение № 7380 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7380 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110139603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ***********, ******** против М. Н. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на сумата 11 592,22 лева, представляваща предсрочно изискуема главница Договор за потребителски паричен кредит № 2421660 от 15.09.2016 г., сключен с *************, ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 580,94 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.10.2016 г. до 18.12.2018 г., сумата 6 540,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.10.2016 г. до 27.06.2024 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за които суми е издадена заповед от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 39567/2024 г., по описа на СРС, 124 състав.

В исковата молба се твърди, че между ************* и ответникът е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2421660 от 15.09.2016 г., по силата на който заемодателяте предоставил парична сума в размер на 23 000 срещу задължението на ответника да заплаща равни месечни вноски за срок от 120 месеца, включващи главница и дължими лихви.

Страните уговорили и заплащането на застрахователна премия. Сумата била усвоена от изцяло от ответника, като последният не изпълнил задълженията си по договора за 1 връщането му, поради което на 18.12.2018 г. била обявена предсрочнаната изискуемост на кредита. По силата на договор за прехвърляне на вземания, ищецът придобил исковите претенции, за което ответникът бил надлежно уведомен. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна депозира отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, като признава, че предсрочната изискуемост му е съобщена и е обявена на 18.12.2018 г. Сочи, че процесният договор за кредит е потребителски и същият противоречи на разпоредбите на ЗПК, поради което е нищожен. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно между страните е, че между ************* и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2421660/15.09.2016 г., по силата на който е предоставена заемна сума, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.12.2018 г., което обстоятелство е признато от ответника и е обявено за безспорно по делото.

Съгласно дадените указания в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване не само съществуването и изискуемостта на вземането, но и че същото е валидно прехвърлено в негова полза, за което изрично е указано, че не сочи доказателства.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът основава активната си легитимация на последователни цесии, като твърди, че вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено първоначално от ************* на *********** по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.

По делото действително е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., който урежда общите условия за бъдещи прехвърляния между страните, но сам по себе си не индивидуализира конкретни вземания, предмет на прехвърляне. Представени са и частични извлечения от индивидуален договор за цесия от 20.08.2018 г., като липсва пълният му текст, включително приложенията към него, чрез които следва да се извърши индивидуализацията на конкретните вземания.

От представените страници от индивидуалния договор не може да се установи дали процесното вземане, произтичащо от договор за кредит № 2421660/15.09.2016 г., е включено в предмета на прехвърлянето, доколкото липсва конкретизация чрез данни за длъжника, номера на договора и размера на задължението.

Наред с това, в исковата молба се твърди и последващо прехвърляне на вземания, но по делото не са представени доказателства за такава верига от цесии в пълен и непротиворечив вид, позволяваща да се проследи преминаването на вземането от първоначалния кредитор до ищеца.

Представените документи не съдържат надлежно оформени и подписани приложения или списъци на прехвърлените вземания, от които по категоричен начин да се установи, че именно вземането срещу ответника е било предмет на цесията. Липсва и достатъчна 2 индивидуализация на вземането чрез всички негови съществени белези – кредитор, длъжник, правопораждащ договор и съдържание на задължението.

При това положение съдът приема, че не е доказано по несъмнен начин наличието на валидно извършено прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца.

Съдът съобразява и обстоятелството, че с определението по чл. 140 ГПК изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за валидно прехвърляне на вземанията, като му е предоставена възможност да ангажира такива, която възможност не е използвана, поради което неблагоприятните последици от недоказването следва да бъдат понесени от него.

Липсата на доказана цесия води до извод за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, което обуславя неоснователност на предявените искове. Този извод съответства и на трайната съдебна практика, съгласно която в производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване не само съществуването на вземането, но и качеството си на негов носител, като при позоваване на цесия доказването на валидно извършено прехвърляне и индивидуализация на конкретното вземане е елемент от активната материалноправна легитимация. В този смисъл непредставянето на пълни и годни доказателства за обхвата на цесията, включително липсата на надлежно индивидуализирано вземане в приложенията към договора, води до недоказаност на иска и обуславя неговото отхвърляне, независимо от това дали самото вземане съществува. В същия смисъл е и последователната практика на въззивните съдилища, че представянето на рамков договор за цесия без надлежно установяване на конкретното вземане не е достатъчно за доказване на активна легитимация.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът ********** не е доказал твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника М. Н. К., в качеството си на по Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., което прави предявените установителни искове недоказани и обуславя отхвърлянето им само на това основание.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника М.

Н. К.. Същата претендира и доказва такива в размер на 204,52 евро (400 лв.) – за адвокатско възнаграждение в заповедното и 1078,83 евро (2110 лева) – за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като представя доказателства за заплащането му в брой. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената дейност на процесуалния представител на ищеца, както и обстоятелството, че производството е приключило в рамките на само едно съдебна заседание, в което е взел участие процесуалния представител на ищеца, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 3

438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство е в размер на 306,78 евро, респ. в заповедното – 127,82 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, ЕИК ********, срещу М. Н. К., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 927.14 EUR (11 592,22 лева), представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 2421660/15.09.2016 г., сключен с *************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 297.03 EUR (580,94 лева), представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 18.12.2018 г., както и сумата от 3 344.28 EUR (6 540,76 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2016 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39567/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА ***********, ЕИК ********, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 434.60 EUR (850.00 лева), представляваща разноски в по заповедното и в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4