Решение № 3822 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3822 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. С. П. с адрес: ххх, с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег.№ 1266зз – 37 издадена на 23.04.2025г. от разузнавач в сектор 03 на отдел 06 при ГДБОП – МВР - ххх, с която жалбоподателят е бил задържан в РУ – гр.Пещера за срок до 24ч.

В жалбата се съдържа оплакване, че заповедта е нвезаконосъобразна и не почива на правното основание, въз основа на което е била издадена.

Развиват се подробни съображения в тази насока. В заключени есе претендира нейната отмяна, ведно с произтичащите от това законови последици.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник , който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи. Развива подробни съображения в пледоарията си в насока на незаконосъобразността на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата ххх, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконулт, който оспорва жалбата и 1 предлага на съда да я остави без уважение като потвърди издадената заповед като законосъобразна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от легитиМ.а страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице от 23.04.2025г. жалбоподателят М. П. е бил задържан от полицейски орган при ГДБОП - МВР за срок до 24ч. в помещение за временно задържане на РУ – гр.Пещера. Като основание е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и словесно било отразено, че причината за това е съпричастност в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК. Също така в мотивите на обжалвания акт е отразено, че лицето се задържа с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осуетяване на присъствието му при извършване на действия по разследването, както и предотвратяване на евентуално уведомяване на други съпричастни лица към извършената престъпна дейност.

По административната преписка е приложен Протокол за обиск на лице от 29.04.2025г., декларация за правата на задържано лице, ведно с книга за задържане на лица. Впоследствие на същата дата – 23.04.2025г. в 09:10ч. жалбоподателят М. П. е бил освободен. При обиска му не са били намерени и иззети вещи, имащи отношение към престъплението, за което се води разследването. По делото е изискана справка от ГДБОП, от която е видно, че по случая има образувано наказателно призводство № 208/2025г. по описа на ГДБОП – МВР, по което няма привлечени към наказателна отговорност лица.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и при спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е удостоверение от ГДБОП, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за задържане на лица.

Същевременно по делото е налична докладна записка, изготвена от издателя на заповедта, в която е посочено, че жалбоподателят П. се занимава активно с 2 незаконон търсене и отчуждаване на артефакти, които продава на колекционери на територията на град Пещера и град София.

В съдебно заседание е разпитан в качеството на свидетел ххх, син на жалбоподателя, който описва в показанията си извършените от служителите на ГДБОП действия по претърсване на мястото, където живеят и последващото задържане на баща му. При изнесените от него твърдения не се установява нито в помещението, нито в жалбоподателя да са били намерени забранени от закона вещи, уличаващи лицето в съпричастност към престъплението, на чието основание е бил задържан. Съдът кредитира показанията на свидетеля хх като правдоподобни доколкото същите не се опровергават от насрещно ангажирани такива от ответната страна. По делото не са налице данни, които да са обосновали към момента на задържане на М.

П. необходимостта от фактическото му ограничаване на правото му на свободно предвижване, а и са налице данни за накърняване на неговите процесуални права при издаването на обжалванат азаповед. По искане на защитата беше допусната съдебно – графическа експретиза на копие от докладна записка с рег.№ 1266р – 10497/28.04.2025г. на ГДБОП – МВР и копие от декларация за правата на задържано лице Приложение № 1 към чл.15, ал.1.

В графа ,,не желая“ адвокатска защита вещото лице е дало обоснован отговор, че копията от ръкописния текст не са били подписани от жалбоподателя М. П..

Съдът намира, че в случая е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е накърнило конситтуционното право на едно лице на адвокатска защита в случаите, когато пряко се накърняват неговите права и законови интереси, какъвто несъмнено е случаят с неговото фактическо задържане. Ограничаването и неизясняването на правото на защита, независимо че същата впоследствие фактически е била упражнена, са възпрепятствали жалбоподателя да бъде адекватно защитаван към момента на неговото фактическо задържане. Поради тази причина и съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на закона и процесуалните правила.

Посоченото правно основание за издаването на обжалваната заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обуславя правото на полицейските органи да задържат лице при наличие на данни, че е извършило престъпление. Независимо от това обстоятелство не са налице ангажирани доказателства в тази насока, което да е наложила такова задържане.

3

Съдът намира, че в случая не са налице достатъчно доказателства, които доказват наличието на посочените в заповедта основания за задържане на жалбоподателя. Налицчието на образувано наказателно производство е индикация за съпричастността на жалбоподателя в извършване на престъпление, но не е достатъчна, за да обуслови неговото задържане.

Посочените в мотивите на обжалвания административен акт обстоятелства не бяха подкрепени с никакви доказателства нито по време на издадената заповед, нито впоследствние.

С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на М. П. издадена на 23.04.2025г. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото искането за присъждане на адовкатско възнаграждение за упълномощен защитинк се явява основателно. Поради тази причина и ГДБОП следва да бъде осъдена да заплати на М. С. П. сумата в размер на 800 лева, а по сметка на СРС и сумата от 487.00 лева представляваща направените в хода на съдебното производство разноски за вещо лице по изготвяне и явяване в съдебно заседание по изготвената съдебно графическата експертиза.

Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане с рег.№ 1266зз – 37 издадена на 23.04.2025г. от разузнавач в сектор 03 на отдел 06 при ГДБОП – МВР - ххх, с която М. С. П. с адрес: ххх, с ЕГН: ********** е бил задържан за срок до 24ч. в РУ – гр.Пещера.

ОСЪЖДА ГДБОП да заплати на М. С. П. с адрес: ххх, с ЕГН:

********** сумата в размер на 800 лева, а по сметка на СРС и сумата от 487.00 лева представляваща направените в хода на съдебното производство разноски за вещо лице по изготвяне и яваване в съдебно заседание по съдебно -графическата експретиза.

4

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението му на страните пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5