Решение № 237 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3190/2024
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1, пр.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 61 до чл. 69 · Наредба за трудоустрояване
- чл.71 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300503190 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.480 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И. А. М., ЕГН**********, чрез адв.С. Б., против Решение № 3431/31.07.2024г., постановено по гр.д.№ 5483/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., в частта, с която е признато за установено, че дължи на „********, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 3948,31 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия и сумата от 58,49 лв. – такса дялово разпределение и двете за периода м.май 2018 г. – до м. април.2020 г. за обект, находящ се в гр. ********, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2021 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 427,62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 3948,31 лева за периода 15.09.2019 год. до 29.04.2021 год. и 1 сумата от 10,79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 58,49 лв. за периода от 01.07.2018 год. до 29.04.2021 год., за които суми е издадена Заповед № 10792/21.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20017 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
От въззиваемата страна „********, е депозиран писмен отговор, с който счита, че жалбата е неоснователна.
Третото лице - помагач „***********, не депозира писмен отговор по въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „********” ЕАД против И. А. М. е заведена искова молба, с която посочва, че на 23.06.2021 год. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за дължими от него суми за ТЕ - главница и мораторна лихва.
Заповед за изпълнение е била издадена, но в законоустановения срок длъжникът-ответник възразил. Това пораждало правния интерес от водене на положителен установителен иск против ответника за установяване вземането.
Ищецът изтъква, че ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и съответно страна по ОУ за продажба на топлинна енергия от "*******“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., регламентиращи търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството, които ОУ за процесния времеви период били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "********" АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 год. на ДКЕВР, публикуване във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 год. С тях били регламентирани освен права така и задължения на битовите клиенти, а именно за заплащане на дължимите суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Посочва също, че ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода м.05.2018 г. –м.04.2020 г. и не погасил 2 задължението си. Посочва, че разпределението на ТЕ между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сградата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответника била сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ с "*********" ЕООД. За процесния период и за имота на ответника били начислявани от ищеца суми по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.
Ответникът „********” ЕАД е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, че предявеният иск е недопустим, тъй като не може да се направи категоричен извод за ответницата да е била собственик, ползвател или е притежавала вещно право процесния имот, че не е притежавала качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ и не притежава пасивна процесуална легитимация. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като ответницата не е притежавала качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Поддържа, че не може да се направи извод, че между ответницата и ищцвото дружество е съществувало валидно облигационна правоотношение, по смисъла на което ответницата да се явява потребител на топлинна енергия. Счита, че ако се установи такава връзка, то не е изпълнена разпоредбата на чл. 150, ал.2 от ЗЕ, както и че ищецът е неизправна страна, тъй като не е доставял твърдяното количество енергия, както и дължимото качество, че общият топломер не е годно средство за търговско измерване. Относно претендираната сума за дялово разпределение поддържа, че договорът между етажните собственица и фирмата за дялово разпределение е изтекъл преди началото на исковия период. Направени са възражения за изтекла в полза на ответницата давност относно вземанията за главница в периода преди 23.06.2018 г. Поддържа, че претендираната законна лихва не се дължи поради недължимост на главното вземане. Оспорва иска по чл. 86 от ЗЗД като намира, че вземането е недължимо, поради недължимост на главното вземане. Възразява за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2016 год. на основание чл. 146, ал.1, пр.1 от ЗЗП, като 3 неравноправни клаузи. Изтъква, че липсват доказателства за ответницата да е получавала фактури за процесния период.
В хода на производството е приета СТЕ, депозирана от в.л. инж.
********.
Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия. Посочва, че Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е било сторено. Пояснява, че за процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "********" ЕАД от 2016 г. Изтъква се, че на съда е служебно известно, че Общите условия от 2016 г. са публикувани на 11.07.2016 г. освен в един централен ежедневник /вестник "Монитор"/ и в един местен ежедневник /вестник "19 минути"/, поради което са влезли в сила от 10.08.2016 год., поради което не е необходимо доказване на това обстоятелство. По делото не са въведени твърдения от ответника да е възразил срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.
На следващо място, Районният съд мотивира, че за да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ. В тази насока е бил представен - Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 26.09.2017 год. /л.15/. Досежно факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключение на изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ. Констатирано е, че количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес жк.********* се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца "********” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”. Технологичните разходи на ТЕ от работата на АС се определят по реда на чл.58, ал.2 от Наредбата за 4 топлоснабдяване и формулата посочена в приложение към чл.61,ал.1, т.4.1 от НТ, от техническата характеристика на съоръжението съгласно данни на производителя и са за сметка на топлопреносното предприятие - собственик.
Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. ЕС на адрес жк.******** e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „*********” ЕООД. ФДР „********” ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.
За процесния период от 01.05.2018г.-30.04.2020 г., фирмата за ДР е отчитала уредите в имота дистанционно. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Процесният имот с адрес жк.*********, с абонатен номер ******, има отопляем обем по проект 145 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца „*********” ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация - т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на 5 изравнителни сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от имотите и ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката за ДР към приложението на чл.61. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Действащите за периода наредба за топлоснабдяване и ЗЕ са посочени по-горе. В процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет, включително и водомер за топла вода. За процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота дистанционно чрез електронно устройство . Изравнителните сметки са изготвени след отчет на всички уреди в имота.
Относно размера на претенцията за главница за ТЕ видно от заключението на вещото лице същата е в размер на 3948,31 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено нито от ищцовото дружество, нито от ответника, като е изразено становище за липсата от необходимост от назначаване на ССчЕ.
Районният съд посочва относно исковата претенция за дялово разпределение, че доколкото не се оспорва нейния размер, извън направеното възражение за изтекла давност, е прието, че претенцията следва да се уважи в пълен размер. Установило се е, че имотът е топлоснабден и че отчитане е извършвано от фирма за дялово разпределение, в случая – „*********“.
Разпечатката съдържа 24 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e25434a5-fa1d-47f2-9ee8-89251103240a