Определение № 74 от 21.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Шумен, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500536 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №110/08.01.2025 г. от Д. К. Д., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете К. Т. Н. действащи чрез процесуалния им представител адв. М. А. при ШАК за изменение на решение №295 от 20.12.2024 г., постановено по в. гр. д. №536/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му за разноските.

Молителката претендира, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът да измени решението в частта за разноските, като жалбоподателят Т. Н. Г. бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. К. Д. направените от нея разноски за въззивната инстанция, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 600 лв., а същата да не бъде осъждана да заплаща разноски на жалбоподателя. Счита, че независимо, че производствата по ЗЗДН са такива по спорна съдебна администрация в специалния закон е налице изрична норма, която урежда отговорността за разноски в зависимост от изхода на делото – чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и доколкото не е налице никое от основанията, посочени в чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН следва решението да бъде изменено в частта за разноските съобразно правилата на специалния закон.

Ответната страна Т. Н. Г. в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК депозира отговор, с който взема становище за неоснователност на молбата и моли да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд - Шумен намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. От материалите по делото е видно, че пред настоящата инстанция момителката е представила списък на разноските, което е предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските (т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. по описа на 1

ОСГТК на ВКС).

Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения:

С решение №295 от 20.12.2024 г., постановено по в. гр. д. №536/2024 г., ШОС е изменил, на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, решение №817 от 06.11.2024 г. по гр. д.

№2241/2024 г. по описа Районен съд - гр. Шумен, в частта, с която е определен срок на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 от ЗЗДН, като е определил на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срок на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 от ЗЗДН от 6 месеца, считано от налагане на мерките с издадената заповед по чл. 18, ал. 1 от ЗДН по настоящото дело – 26.08.2024 г. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите части.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл по разноските пред въззивната инстанция, като е осъдил въззиваемата Д. К. Д. да заплати на жалбоподателя Т. Н. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200 лева – платен адвокатски хонорар и е осъдил Т. Н. Г. да заплати на Д. К. Д., на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв. – платен адвокатски хонорар.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят (пострадалото лице) заплаща държавната такса и разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта. Тази норма е специална по отношение на общото правило на чл. 78 ГПК и дерогира неговото приложение. В случая, макар въззивната жалба да е уважена отчасти, не са били налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на разноските за въззивното производство в тежест на пострадалото лице, тъй като решението, с което е констатирано осъщественото от Т. Н. Г. домашно насилие и са наложени мерки за защита на въззиваемата и малолетното дете само се изменя по отношение на срока на постановените мерки. С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на въззиваемата, които са своевременно поискани, надлежно документирани и следва да бъдат присъдени в размер на сумата 600 лева.

От гореизложеното следва, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено относно разноските, като бъде отменено в частта, в която Д. К. Д. е осъдена да заплати на Т. Н. Г. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200 лева – платен адвокатски хонорар. Жалбоподателят Т. Н. Г. следва да бъде осъден да заплати на Д. К. Д. още сумата от 200 лв., представляваща направени разноски за въззивната инстанция. В останалата част молбата за изменение на решението за размера над 200 лв. до 600 лв. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна – сумата от 400 лв. вече е присъдена с въззивното решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №295 от 20.12.2024 г., постановено по в. гр. д. №536/2024 г. по 2 описа на Окръжен съд – Шумен в частта му относно разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение №295 от 20.12.2024 г., постановено по в. гр. д. №536/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която Д. К. Д. е осъдена да заплати на Т. Н. Г. деловодни разноски за въззивна инстанция, в размер на 200 лева – платен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Т. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „......“ №191 да заплати на Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, ул. „......“ № 15, вх. 1, ет. 5, ап. 22, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на още 200 лв. – платен адвокатски хонорар.

ОСТАВЯ без уважение молбата в останалата й част за размера над 200 лв. до 600 лв., като неоснователна.

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3