Решение № 70 от 26.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Й. Дамаскинов при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Й. Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500019 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1782/09.12.2025 по Гражданско дело № 20254520104393 по описа за 2025 година осъжда Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В. №* да заплати на З. Н. И.

ЕГН**********, с адрес гр. Р., ул. „И.“ №** сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер – чл. 343б, ал.3 НК по досъдебно производство – пр. пр. №7109/2024г. по описа на РП – Русе и ДП №965/2024г. по описа на Второ РУ при ОД МВР - Русе, наказателното производство по което е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумите считано от 28.07.2025г. до окончателното им изплащане. Със същото решение съдът отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 1500лв. до пълния 1 предявен размер от 2500лв. като неоснователен.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от постъпилата въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, против Решение № 1782/09.12.2025 г. постановено по гр.д.

№4393/2025 г. по описа на РРС, с което е осъдена да заплати на насрещната страна сумата в размер 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство пр. пр. № 7109/2024 г. по описа на РРП. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията на насрещната страна се отхвърли. В условията на евентуалност иска в случай че не бъде уважена жалбата, с оглед наведените доводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на Държавата по правилата на ЗОДОВ, да се съобрази, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира на принципа визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като се намали неговия размер.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебното заседание пред окръжния съд процесуалният представител на ответника по жалбата З. Н. И.а заявява, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск, предявен от З. Н. И. ЕГН: ********** срещу Прокуратурата на Република България да заплати на З. Н. И. сумата от 2500 лева като обезщетение за претърпените от него неимуществени, вследствие на воденото срещу него досъдебно производство по обвинение в извършването на престъпление по чл.3436,ал.3 от НК по пp. пp. № 7109/2024 година по описа на РРП, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата 2 молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебноделоводни разноски.

Прокуратурата възразява, че срещу ищеца З. Н. И. никога не е било повдигано обвинение, същият не е привличан като обвиняем и не е разпитван в това мy качество, по отношение на него не е вземана мярка за неотклонение. Видно от текста на закона, обезщетение по чл.2, ал. 1, т.3 от ЗOДOB се дължи само при незаконно обвинение, каквото в случая обективно липсва. Досъдебното наказателно производство е започнало на 08 ноември 2024 година по инициатива на разследващ полицай.

Дежурният прокурор от Районна прокуратура — град Русе само е бил уведомен, че започва разследване за извършено престъпление чл.3436, ал.3 от HK срещу ищеца З. Н. И.. Тоест инициативата за образуване на досъдебното наказателно производство е на представител на МВР, a не на представител на Прокуратурата. Нито едно от посочените в исковата молба действия не е било извършено по разпореждане на прокурор от Прокуратурата на Република България. Негативните последици, които ищецът З. Н. И. твърди, че е преживял, са изцяло действия на органите на МВР, извършени по реда на 3МВР.

От приложената по делото прокурорска преписка въззивният съд установява следното:

Бързото производство е започнало на 8.11.2024г. с разпит на свидетел по повод извършена проверка от наряд на ГППД при Второ РУ Русе срещу З. Н.

И. ЕГН ********** за това, че на 8.11.2024г. в гр. Русе управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. За започване на производството е уведомен дежурен прокурор при Районна прокуратура гр. Русе.

По отношение З. Н. И. са извършени: задържане за 24 часа по реда на чл.72, aл. 1, т.1 oт ЗМВР, продължило от 14:00 часа на 8.11.2024г. до 16:10 часа същия ден, полицейски обиск на лице по реда на чл.80 от ЗМВР и претърсване на моторно превозно средство по реда на чл.81 от ЗМВР С Постановление от 14.11.2024г. по преписка № 7109/2024г. на прокурор в Русенска районна прокуратура е разпоредено да се извърши разследване по общия ред „срещу лицето З. Н. И. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.“ З.

Н. И. е разпитан като свидетел на 21.05.2025г.

3

Досъдебното производство е прекратено с Постановление от 23.05.2025г. на прокурор в Районна прокуратура Русе, в което отново е посочено, че досъдебното наказателно производство е образувано „за престъпление по чл.

343б, ал.3 от НК срещу З. Н. И.“.

Окръжният съд приема, че макар да не се е стигнало до повдигане на обвинение срещу З. Н. И., досъдебното производство е било водено срещу него, видно от материалите в прокурорската преписка. По терминологията на отменения НПК И. е бил заподозрян в извършване на престъпление. В случая органите на досъдебното производство не са спазили изискването на чл. 214, ал.3 от НПК в акта за образуване на досъдебно производство да не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление.

Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора – чл. 52, ал.3 НПК. Наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок – чл. 196, ал.2 от НПК.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ защитава от вреди, причинени от незаконно обвинение. „Обвинение“ се разбира материално, а не само процесуално — т.е. когато държавата фактически третира лицето като извършител. Ако държавата причинява вреди чрез действия в наказателно производство, няма логика обезщетението да зависи от формалното качество „обвиняем“. Съдът изследва дали вредите са реални, независимо от процесуалния статус на лицето. Това тълкуване е в духа на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ, която разглежда „обвинение“ в широк смисъл.

Свидетелят Й. Г. установява, че З. И. е преживял силен емоционален шок веднага след като е разбрал, че книжката му е отнета заради предполагаема употреба на наркотици. Изпитвал е срам и страх как да обясни на баща си, жена си и близките си. В семейството е настъпил конфликт – баща му не повярвал, жена му се разсърдила, а З. е напуснал дома и е живял около 2 месеца на квартира. В квартала се е разпространил слух, че е „н.“, което е довело до уронване на авторитета му и социална стигма.З. е имал безсъние, тревожност и е споделял, че иска да посети психолог, защото „не се чувства добре психически“. Отнемането на книжката е довела до затруднения в работата, тъй като се е придвижвал с автомобил и е работил на различни места. Част от хората в квартала са се отдръпнали от него.

4

Свидетелят И. И. потвърждава емоционалния срив – З. плакал, бил силно притеснен и не знаел как да съобщи на близките си. След скандала с баща си е живял 2–3 месеца отделно, а жена му го е напуснала за 3–4 месеца.

З. е станал затворен, изолирал се е, не е излизал от дома си от срам. Силно е страдал от това, че го „изкарват н.“. Притеснявал се е за работата си, тъй като е разчитал на автомобила за изкарване на доходи. Обмислял е да ходи на психолог. Слуховете в квартала са го засегнали тежко.

На база на свидетелските показания, въззивният съд приема, че З. И. е претърпял следните неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство и отнемането на свидетелството за управление: 1) Психически страдания и емоционален стрес - силно притеснение, плач, тревожност; безсъние и неспособност да се успокои; нужда от психологическа помощ. 2) Срам и накърняване на доброто име - разпространение на слухове, че е наркоман; уронване на авторитета му в квартала; социална стигма и отдръпване на хора. 3) Социална изолация избягвал да излиза от дома; чувствал се засрамен и отхвърлен. 4) Семейни конфликти и разриви - скандали с баща му; временно напускане на семейното жилище; временно раздяла със съпругата му. 5) Страх от бъдещи последици страх от наказателно дело; страх от разпадане на семейството; страх от загуба на за работа и доходи.

Свидетелските показания установяват значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, проявени като: психически страдания, социална стигма, нарушени семейни отношения, изолация, притеснения за работа и доходи. Тези вреди са пряко свързани с воденото наказателно производство и последиците от него (отнемане на книжката), независимо че З. И. не е бил привлечен като обвиняем.

Районният съд е определил един справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния 5 съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1782/09.12.2025 по Гражданско дело № 20254520104393 по описа за 2025 година на Русенски районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. Н. И.

ЕГН********** сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6