Решение № 288 от 01.09.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. гр. Червен бряг, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20214440101104 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от "***, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адвокат А. М. *** срещу В. И. Д. с ЕГН **********, адрес: обл.

***

Ищецът твърди, че на 27.04.2010 г. в гр. Плевен е сключен договор за потребителски кредит № *** г. между "*** АД (с настоящо наименование "*** АД) в качеството му на кредитор и В. И. Д. с ЕГН **********, адрес: обл. ***в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 22 030 лв. /двадесет и две хиляди и тридесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № ***/30.06.2008 г. Сумата е усвоена (банково бордеро с № ***/27.04.2010 г.). Съгласно договора за потребителски кредит от 27.04.2010 г. ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, считано от 27.05.2010 г. Крайният срок за издължаване на кредита е 24.04.2020 г. Кредитополучателят погасява кредита на равни/анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница/с изключение на вноските през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита/, като вноските са в размер както следва: 91.79 лв. – през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита и 354.97 лв. – за периода след първите девет месеца до крайния срок за издължаване на кредита. След усвояване на кредита, кредитополучателят е извършвал погасявания, с които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 35 864.97 лв. от които: 22030 лв. - главница и 13 834.97 лв. - договорна лихва.

1

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между "*** АД с ЕИК *** и " *** " ЕООД, с ЕИК ***, задължението на В. И. Д. с ЕГН **********, адрес: обл. *** произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № *** г. било изкупено от " *** " ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора адес: гр. *** но писмото се върнало в цялост, с отбелязване „заминал“.

Съгласно чл. 20 от Договора всички уведомления и изявления трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако са изпратени по пощата с обратна разписка на адреса посочен в договора. " *** " ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 09.06.2021 г. подало по пощата до Районен съд - гр.

Червен бряг заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поискало длъжникът да бъде осъден за сумата от 3638.47 лв. главница за периода 27.01.2016 г. – 27.05.2017 г. - частично дължими по Договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 22030 лв. Образувано е ч. гр. д. № 676/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Червен бряг. Срещу издадената заповед ответникът В. И. Д. с ЕГН **********, адрес: обл. ***е възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адвокат А. М. *** на основание чл.

422 във вр. чл. 414 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по договор за потребителски кредит № *** г. ответникът му дължи сума в размер 3638.47 лв. главница за периода 27.01.2016 г. – 27.05.2017 г. - частично дължими по Договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г. от общо дължима и изискуема главница в размер на 22030 лв., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. А. С. А. от САК, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора. Прави се възражение за погасяване на претендираното вземане по давност.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит № кредит № *** г., Банково бордеро с № ***/27.04.2010 г. и Погасителен план, е видно, че между между "*** АД (с настоящо наименование "*** АД), ЕИК *** в качеството му на кредитор и В. И. Д. с ЕГН **********, адрес: обл. ***в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за паричен кредит в размер на 22 030 лв. със срок за погасяване 120 месеца.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между "*** АД с ЕИК *** и " *** " ЕООД, с ЕИК ***, задължението на В. И. Д. с ЕГН **********, произтичащо от сключения Договор за потебителски кредит № № *** г. е изкупено от " *** " ЕООД - ищецът в настоящото производство.

2

От представеното по делото пълномощно е видно, че "*** АД, чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощил " *** " ЕООД да уведоми от името на "*** АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. П. К. – експерт от НЕЦ гр. ***, сертификат № *** неоспорено от страните, от което се установява, че общата сума отпусната по кредита е в размер на 22 030 лв. Общата стоюйност на извършените плащания от ответника възлиза на 784.77 лв. До 30.03.2011 г. включително, кредитополучателят е направил 5 вноски за погасяване на задълженията си. След тази дата, считано от 30.03.2011 г. плащанията по договора са преустановени. Към 18.01.2016 г. датата на цесията размерът на задължението е в размер на 35 864.97 лв. Към 09.06.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, задължението за периода 27.01.2016 г.-27.05.2017 г. е в размер на 3628.47 лв, представляващо частично дължимата главница за перода от общо дължимата главница от 22030 лв

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Ответникът прави възражение с правно основание чл. 111 б. "в" ЗЗД.

Исковете - предмет на производството са допустими - предявени са в срока по чл. 415 ГПК от активно легитимирана страна.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 676/2021 г., по описа на РС Червен бряг, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № ***/09.06.2021 г., по описа на РС Червен бряг, 3 по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 350/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал възражение с вх. № 2739/14.07.2021 г., поради което съдът е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на предавените искови претенции е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, в условията на кумулативност, които, в случай на Договор по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са: 1/съществуване между страните на валидно облигационно правоотношение;

2/дадена от кредитора и получена от длъжника въз основа на Договора парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от длъжника да върне предоставената сума в уговорен срок и начин, както и 4/размера и основанието на всяка от исковите претенции.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация. Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение 50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения № 65 от 06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д.

№ 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение № 38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на 4 комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.