Решение № 433 от 31.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20211100902782 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗАПСП.

Ищецът И. Б. Р. твърди, че е внучка на Н.И.Р., починал през 1954 г.

Той бил наследен от синовете си Б.Р., починал през 2005 г., и Б.Р., починал през 2007 г., чиито наследници пък били И. Р. (дъщеря), Д.Р. (дъщеря), М.Р.Б. (дъщеря) и С.Р.. (съпруга). Н.Р. бил автор на преработки на български народни приказки със заглавия „Най-хубавата на света“, „Царска дъщеря и шивач“, „Самодивско царство“, „Педя човек-лакът брада“, „Кушкундалево“, „Момък и три самодиви“, „Ненаситно око“, „Три самовилски коня“, „Найученият на света“, „Подмладителна вода“ и „Дървен кон“, а също и на разказите „Симеон пред Цариград“ и „Първата наша история“. Б.Р. пък бил автор на литературно произведение във формата на предговор към сборник с приказки, създадено във връзка с творчеството на неговия баща. След смъртта на двамата автори ищецът и другите наследници придобили по наследство авторските права върху горепосочените произведения. През 1998 г. и 1999 г. между ищеца и „П.-**“ ООД, съответно между наследника Д.Р. и ответника, възникнали облигационни отношения по повод разпространението на два сборника – „Най-хубавите български приказки“ и „Приказки от цял свят“, чийто съставител бил Н.Р.. Тези отношения имали срочен характер и след изтичане на съответния срок не били възобновени. През 2018 г. обаче, без да притежава договорно отстъпени права, ответникът възпроизвел и разпространил екземпляри от книга с наименование „Български вълшебни приказки“, в която били включени преработените от Н.Р. процесни приказки и части от създадения от Б.Р. предговор. През 2016 г. – отново без съгласието на ищеца - ответникът възпроизвел и разпространил екземпляри от сборник със заглавие „ГОЛЯМА КНИГА История на България в приказки и разкази“, в който били включени разказите „Симеон пред Цариград“ и „Първата наша история“. С действията си ответникът извършил нарушение на притежаваните от ищеца авторски права върху горепосочените произведения и така му 1 причинил неимуществени вреди, произтичащи от незачитане на достойнството и на личните усилия за съхраняване и популяризиране на наследеното творчество. Нарушенията довели до претърпяване и на имуществени вреди в резултат от пропускане на възможността ищецът да получи припадащата му се като сънаследник част от възнаграждението за отстъпване на правата. Ето защо ответникът дължал на ищеца обезщетение и размерът му следвало да бъде съобразен с големия брой обекти на авторска закрила, спрямо които било извършено нарушение, както и с изискването на закона обезщетението да действа санкциониращо и превантивно. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да установи факта на извършените нарушения, описани по-горе, като осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди от нарушението на авторското право върху всяка приказка и върху предговора в размер на по 166,70 лв. за всеки от тези обекти, а за разказите „Симеон пред Цариград“ и „Първата наша история“ – в размер на по 1 000 лв. за всеки обект (вж. уточнителна молба от 14.02.2022 г.), ведно със законна лихва от предявяване на исковете до погасяването. Наред с това ищецът моли съда да осъди ответника да преустанови извършването на нарушенията, да постанови изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведенията, както и разгласяване на съдебното решение. Претендира съдебни разноски.

Ответникът „И.К.П.“ ООД не оспорва, че е извършил нарушение на авторските права върху преработките на приказки и двата процесни разказа с автор Н.Р. и с оглед на това счита исковете за установяване на този факт за недопустими. Не отрича, че дължи обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с ползването на приказките и разказите, но оспорва заявените от ищеца размери. Оспорва и твърдението на ищеца за претърпяване на неимуществени вреди, като сочи, че ищецът нямал възражения относно начина, по който било оформено изданието съгласно договора от 1998 г., нито срещу публикуването на предговора на Б.Р. в това издание, а процесните книги били издадени с идентичен външен вид и съдържание. Ответникът сочи, че към настоящия момент възпроизвеждането на произведенията било преустановено, както и че не било възможно да се осигури изземване и унищожаване на екземплярите, намиращи се в различни търговски обекти в страната. Заявява, че издаването на процесните книги без договор не се дължало на стремеж за ощетяване на ищеца, а на недобра юридическа подготвеност и настъпила невъзможност да бъде осъществен контакт с наследниците на двамата автори. Едва през 2020 г. ответникът успял да извести ищеца, че желае да ползва произведенията по силата на издателски договор, но до уреждане на отношенията не се стигнало. Предвид изтъкнатите от ответника причини за извършване на нарушенията не било основателно искането за разгласяване на диспозитива на решението, тъй като това щяло ненужно да го опозори. Отделно от това ответникът оспорва исковете, касаещи написания от Б.Р. текст, при твърдението, че той не съставлявал литературно произведение, а дори да се приемел за обект на авторско право, ползването му било възможно без съгласие на титуляря на правото на основание чл. 24, ал. 1 ЗАПСП, тъй като представлявал частично цитиране на предговора на „Български приказки“, 1976 г., изд. „Български писател“, извършено с цел да се покаже почитта на син към неговия баща, и авторът му бил надлежно обозначен. Въз основа на всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на исковете над признатите размери на 2 дължимите обезщетения, както и за присъждане на съдебни разноски. Счита, че не дължи разноски в случай на уважаване на исковете, тъй като не бил станал повод за завеждане на делото и признал допустимите искове.

Възразява и по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на исковете по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Предявените искове са за установяване факта на извършени от ответника нарушения на авторски права, придобити от ищеца по наследство.

Допустимостта на тези искове се обуславя от излагането на надлежни твърдения за притежанието от ищеца на процесните авторски права и за извършване от ответника на действия, с които те се нарушават, както и от липсата на процесуални пречки за разглеждането им. Такава пречка би съставлявало вече извършеното установяване на нарушенията със сила на пресъдено нещо, но не и извънсъдебното признание на този факт, нито поддържаното в хода на процеса признание, тъй като позицията на ответника, ако не бъде потвърдена с влязло в сила решение, е изменяема.

Не е пречка пред допустимостта им и обстоятелството, че фактът на извършените нарушения е елемент от фактическия състав на предявените в обективно съединение в същия процес осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вредите от нарушението. Това е така, тъй като при отхвърляне на исковете за обезщетение по причина, съвместима с наличието на деликт (напр. поради погасяване на задължението в хода на процеса), не би се формирала сила на пресъдено нещо относно нарушенията. Същевременно, ако те все пак са извършени, ищецът би имал интерес да ползва правоустановителното и праворегулиращото действие на позитивното решение по исковете по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, с което занапред да установи между себе си и ответника отношения, изпълнени с дължимото съгласно закона съдържание, и така да препятства повтаряне на противоправните действия.

По изложените съображения и доколкото сънаследниците на автора не са задължителни необходими другари, съдът намира че исковете, предявени в защита на наследените от един наследник авторски права и свързани с установяване на тяхното нарушаване, са допустими.

По основателността на исковете по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

За основателността им ищецът следва да установи, че (1) е носител на авторски права върху (2) използвани от ответника литературни произведения.

Насрещно ответникът дължи да докаже, че (3) използването им е било разрешено било от носителя/те на авторското право, било от особени разпоредби на закона.

1. Относно притежанието на авторски права от ищеца:

Тъй като ищецът се легитимира като титуляр на права, придобити по силата на наследствено приемство, то следва да се установи, че в патримониума на неговия наследодател са възникнали или съществували процесните авторски права.

Безспорно е, че Н.И.Р. е преработил български народни приказки, сред които и процесните – „Най-хубавата на света“, „Царска дъщеря и шивач“, 3

„Самодивско царство“, „Педя човек-лакът брада“, „Кушкундалево“, „Момък и три самодиви“, „Ненаситно око“, „Три самовилски коня“, „Най-ученият на света“, „Подмладителна вода“ и „Дървен кон“. Тъй като преработките на съществуващи произведения и фолклорни творби съставляват обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗАПСП, то със създаването им в полза на Н.Р. са възникнали авторски права върху всеки от тези обекти (чл. 9, изр. 1 ЗАПСП).

Няма спор и относно създаването от Н.Р. на разкази със заглавия „Симеон пред Цариград“ и „Първата наша история“ и доколкото същите отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (литературни произведения, създадени в резултат от творческа дейност), с написването им са възникнали авторски права в патримониума на техния автор.

От удостоверение за наследници изх. № АО 9400-53/05.01.2015 г. се установява, че Н.Р. е починал на 02.05.1954 г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си Б. Н.Р. и Б. Н.Р.. Тъй като авторските права са наследими (чл. 32 ЗАПСП), съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН синовете на Н.Р. са придобили същите в равни части – по 1/2.

От същото удостоверение е видно, че Б.Р. е починал на 08.06.2007 г., т.е. в срока на времетраене на наследените от него авторски права, поради което със смъртта му на основание чл. 32, ал. 2 ЗАПСП те са били наследени от неговите наследници по закон - Соня З.Р., М. Б. Р.-Б., Д.Б.Р. и И.

Б. Р., като наследяването съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е отново в равни части от притежаваната от Б.Р. половина от възникналите в патримониума на баща му авторски права или по 1/8 за всеки негов наследник, вкл. за ищеца.

Като безспорно е отделено и обстоятелството, че Б.Р. е написал текст, публикуван от издателство „Народна култура“ като предговор в книга, озаглавена „Български приказки-Н.Р.“. Спорен е въпросът дали със създаването на този текст в патримониума на Б.Р. е възникнало авторско право, т.е. дали текстът е годен обект на авторско право , в който случай само ищецът би могъл да придобие такова право по наследство.

Както беше посочено, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП литературното произведение може да бъде обект на авторска закрила, ако създаването му е резултат от творческа дейност . Тъй като няма легално дефинирани критерии, въпросът дали дейността е творческа, е фактически и отговорът му е предпоставен не от качеството на произведението, а от неговата оригиналност. Ирелевантно е как се оценява произведението от публиката (позитивно или с отрицание) и дали отговаря на типични за съответния вид произведение критерии за качество. Достатъчно е при създаването му авторът да е вложил собствени усилия и то да е именно техен резултат.

Ето защо не би бил обект на авторското право продукт, създаден при пълно възпроизвеждане на друг обект, без в този процес да е вложено творческо усилие (т.нар. копиране), или при спазване на предварително разписани от другиго технологични правила без възможност за отклонение от техния алгоритъм. В процесния текст такива признаци не се наблюдават – представянето на творчеството на Н.Р. е извършено по начин, индивидуално избран от автора на текста, и в този смисъл е налице оригиналност (схваната като първично създаване); посочените в предговора факти биха могли да бъдат представени под различна художествена форма, като изборът това да 4 бъде чрез конкретни изразни средства също е въпрос на творческо хрумване. Наред с това произведението съдържа творческо внушение, т.е. не представлява механичен сбор от факти, обективирани без каквато и да е връзка между тях, в който случай изброяването им би могло да не е резултат от творческо усилие.