Решение № 116 от 26.07.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Попово, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20233520100726 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, с ЕИК: 205997727, представлявано от изпълнителния директор Марио Алексиев, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град София, бул. "Цар Борис III № 85, ет. Мецанин, СРЕЩУ: Ж. Н. А., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. К., общ. Попово, ул. „Т. К.“ №, с правно основание по чл.

422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК 205997727 (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК 175226410, преобразувано чрез промяна на правната форма) и ответника Ж. Н. А. с ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3010700/25.08.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника заявената от него сума от 1500 лв. която му е била преведена чрез системата Ерау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Ж. Н. А. лична карта.

Кредитополучателят бил поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 25.09.2022, 25.10.2022, 25.11.2022. 25.12.2022, 25.01.2023, 25.02.2023, 25.03.2023, 25.04.2023, 25.05.2023, 25.06.2023 г.

Към дата 31.07.2023 г. Кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 25.09.2022, 25.10.2022, 25.11.2022, 25.12.2022, 25.01.2023, 25.02.2023, 25.03.2023, 25.04.2023, 25.05.2023 и 25.06.2023.

Служители на дружеството неколкократно били осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Ж. Н. А. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Претендира се обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени 1 задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 120.75лв.

На 31.07.2023 г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр. дело 485/2023 г. по описа на РС- Попово и по същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което на заявителя е указано да предяви иск на основание чл. 415. ал. 1. т. 2 ГПК за вземанията си.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 1500.00 лв. главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3010700/25.08.2022 г., сумата от 450.00 лв. договорна лихва за периода 25.09.2022 г. 25.06.2023 г. и сумата от 120.75 лв. законна лихва за забава за периода 26.09.2022 г. 31.07.2023 г., ведно със законната лихва законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който оспорва исковете.

Релевират се възражения, че по делото липсват доказателства за съставяне на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между страните.

Според особения представител на ответника не е установено и съгласие от страна на кредитополучателя за получаване на изявлението в електронна форма, както и нямало доказателства за сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние.

Не са били представени нито подписи, нито електронни записи на разговор, които да установят съгласието на ответника да получи кредита. Липсвали доказателства за получаването на общите условия от страна на ответника и неговото съгласие с тях, като липсвал и механизъм за сключване на онлайн договор за кредит, както е предвидено в Общите условия на Кредит Инс АД. Нямало и доказателства за реалното предаване на сумата от заемателя, като разписката за извършено плащане не е подписана от нито една от страните и не доказва получаването на сумата от ответника.

При условията на евентуалност са изложени възражения за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и неспазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение и лихвения процент, както и визираната в договора такса " сума за гаранция".

Моли се за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на предявените претенции.

Моли се за тяхното уважаване.

Претендират се разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК Ответникът, редовно призован се представлява от особения си представител адв. К.

К., която оспорва предявените искове и пледира за тяхното отхвърляне. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, по чл.

422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна заявителят в заповедното производство, в хода на което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Налице е развило се заповедно 2 производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

Предмет на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнени и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.

В контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит "Екстра" № Д3010700/25.08.2022 г., сключен от разстояние при спазване на изискванията за сключване на такъв вид договор; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят да е усвоил процесната заемна сума; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – т Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗЕДЕУУ).

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.

"електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В чл. 4.1 от представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на „Кредит Инс“ информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно чл. 2.2 от ОУ преддоговорната информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно ОУ на "Кредит Инс" АД договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (интернет страницата на кредитора), сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит, той подава заявка чрез приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни и с маркиране на полето "Съгласен с Общите условия" и натискане на бутона "Потвърди", кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента общи условия и обработването на личните му данни. След потвърждаване на заявката кандидатът получава електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал, като посоченото писмо съдържа линк към "Договор за потребителски кредит", като след потвърждаването му от кандидата (с което се изразява и желанието му за незабавно провеждане на сумата по кредита по 3 банковата му сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при попълване на регистрационната форма) се счита, че между него и "Кредит Инс" АД има сключен договор за потребителски кредит.

Т.е. за да се сключи процесният договор следва да се направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора (www.creditins.bg).

Представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление на ответника Ж. А., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност (в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, I т. о.). Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о..