Определение № 260383 от 10.05.2021, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 10.05.2021 год.

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

2. ВАНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 252/2021 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Р.Б.М., А.Б.М. и Б.Б.М. *** чрез адв. З. от БАК срещу определение № 28 от 27.01.2021 год. по гр.д. № 746/2020 год. на КРС в частта, с която са осъдени да заплатят на ответника – Кметство с. П. сумата 400 лева, представляваща направени разноски в производството по чл. 542 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Ответникът чрез адв. Т. от САК оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е образувано по молба от частните жалбоподатели за установяване на факт с правно значение по чл. 542 и сл. от ГПК, а именно – за признаване за установено по отношение на Кметство с. П., община К., че лицето А. М. Б. – техен наследодател е идентично с лицето А. М. А., както и съдът да разпореди ответникът по молбата да състави удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Тъй като в хода на охранителното производство интересът на молителите от воденото дело е отпаднал, с молба от 13.11.2020 год. същите са поискали прекратяване на производството по делото, на основание чл. 233 от ГПК.

С определение, постановено в о.с.з. на 27.01.20121 год. съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил молителите да заплатят на ответника сумата 400 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са проведени две открити съдебни заседания, като в о.с.з на 11.11.2020 год. ответникът Кметство с. П. е било представлявано от адв. А.Т. от САК и видно от представеното пълномощно от 09.11.2020 год. на л. 20 по делото същата е упълномощена от кмета на с. П. Б. Б., а уговореното възнаграждение в размер на 400 лева е внесено напълно и в брой към момента на подписване на договора за правна помощ. В същото съдебно заседание са разпитани двама свидетели на молителите и са събрани писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 540 от ГПК в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК.

Сред нормите с изключено приложение са и тези на чл. 248 от ГПК.

С оглед това, по отношение на актовете, постановени в охранителните производства не е предвидена възможност да бъдат ревизирани в частта за разноските, съответно допълвани или изменяни от постановилия ги съд. Поради това и настоящата жалба няма характер на молба за изменение на определението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК и компетентен да се произнесе по подадената частна жалба е Софийски окръжен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Според цитираната по-горе разпоредба в охранителното производство, каквото е това по чл. 542 от ГПК, са приложими общите правила на ГПК, вкл. тези по чл.

78 от ГПК, а съгласно чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. С оглед това в случая молителите дължат на ответника по молбата направените по делото разноски по общите правила. Тъй като производството по делото е прекратено поради оттегляне на молбата, ответникът по нея има право на направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК. Видно от представения договор за правна помощ, ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лев, което не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл.

7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че по делото липсват доказателства за представителна власт на лицето, подписало пълномощното от името на кмета на с. П.. Това е така, тъй като договорът за правна защита и пълномощното са подписани от Б. Б. в качеството му на кмет на с. П., а не от друго упълномощено от кмета лице. Първоинстанционният съд законосъобразно е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна, които са в тежест на заявителите, прилагайки разпоредбите на чл. 541 във вр. с чл. 542 ГПК и чл. 78, ал. 4 вр. чл. 540 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 27.01.2021 год. по гр.д. № 746/2020 год. на КРС в частта, с която Р.Б.М., А.Б.М. и Б.Б.М.,***, са осъдени да заплатят на Кметство с. П. сумата 400 лева, представляваща направени разноски в производството по чл. 542 от ГПК, на основание чл. 78, ал.

4 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.