Решение № 260546 от 15.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260546 гр. Пловдив, 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2195 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът „Сарай Авто –

Плюс“ ЕООД – с. Дълго поле, Община Калояново, ЕИК *********, със съд. адрес******, офис *, чрез адв. Б.З., е предявил срещу ответника Община Калояново отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с цена на иска 59 019,74 лв., представляващи погасени по давност публични задължения за периода 2010 г. – 2012 г., установени с Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4-1/27.02.2018 г.

Твърди, че е длъжник по изп.дело №305/2018 г. на

ЧСИ П. Н., per.№ *** на КЧСИ, образувано с молба вх.№ 6609/16.07.2018 г., въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.З от ДОПК № *** г. за задължения за дължим данък върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци и данък върху превозните средства за период от 2010 г. до 2018 г. Счита, че не дължи сумите за периода от 2010 г. – 2012 г. в размер на общо 59 019,74 лв., за които е издаден цитирания Акт за установяване на задължения в полза на ответника и въз основа на който е образувано изп.дело № 305/2018 г. на ЧСИ П. Н., per.№ *** на КЧСИ за принудително събиране на същите, поради обстоятелството, че вземанията са погасени по давност, по отношение на следните суми:

1. Данък върху недвижим имот за: 2010 г. - 1 245,03 лв.; 2011 г. - 1 173,94 лв.; 2012 г. - 1 106,70 лв.;

2. Такса битови отпадъци за: 2010 г. - 5 872 лв.;

2011 г. - 5 869,72 лв.; 2012 г. - 1 580,99 лв.;

3. Данък върху недвижим имот за: 2010 г. - 2 798,36 лв.;

2011 г. - 2 873,10 лв.; 2012 г. - 2 714,40 лв.;

4. Такса за битови отпадъци за: 2010 г. - 15 070,88 лв.;

2010 г. - 14 365,49 лв.; 2010 г. - 3 877,72 лв.

Данък върху пътно превозно средство за:

2010 г. - 150,26 лв.; 2011 г. - 165,28 лв.; 2012 г. - 155,89 лв., тъй като от възникване на тези задължения до съставянето на акта на 27.02.2018 г. са изминали повече от 5 години.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Кадояново, че „Сарай Авто - Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи сумата от общо 59 019,74 лв. – местни данъци и такси за периода 2010 г. – 2012 г., ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът Община Калояново – с. Калояново, пл.

Възраждане, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Г. Л. Г., чрез пълномощника си адв. М.К., със съд. адрес: ***, е подал отговор, в който заявява, че искът е частично недопустим, а в останалата си част – неоснователен. Счита исковата претенция за частично недопустима, поради извършено погасяване чрез частично плащане преди подаване на ИМ на сумата от общо 4 155,31 лв., която е преведена на Община Калояново от ЧСИ П. Н. по изп. дело № 305/2018 г., на 23.01.2019 г. – 1 974,41 лв. и на 01.02.2019 г. – 2 180,90 лв.

Сумите са платени доброволно по изп. дело от ищеца във връзка с подадени молби за признаване на задължението и разсрочването му на месечни анюитети вноски. По изп. дело са постъпили на вноски по 2 500 лв. общо 20 000 лв., съгласно молби за разсрочване на дълга от длъжника, и тъй като ТД на НАП - **** се е присъединило като взискател на основание чл. 458 от ГПК, то постъпилите суми са разпределяни между Община Калояново, ТД на НАП - **** и ЧСИ. Постъпилите плащания на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД са отнесени за най-старото вземане за МПС, ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2012 г. С оглед извършеното погасяване на част от задълженията за този период ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за вземане, което е погасил чрез плащане, поради което ответникът счита, че исковата претенция е частично недопустима за сумата от 4 155,31 лв.

Счита претенцията и за неоснователна, тъй като се касае за публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, по отношение на които се прилагат чл. 171 и чл. 173 от ДОПК, съгласно които данъкът върху недв. имоти и таксата за битови отпадъци се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а "абсолютната" погасителна давност е 10 години. Процесиите вземания за периода 2010 г. - 2012 г. не са погасени по давност, тъй като преди издаването на Акта за установяване на задължения по ДОПК от Община Калояново са изпратени уведомителни писма за заплащане на задълженията за периода 2010 г. – 2013 г., като искането е получено на 28.11.2014 г. от управителя на дружеството, с което действие се прекъсва погасителната давност на вземането. Заедно с това, е изпратен и Акт за установяване на данъчни задължения от 2014 г., връчен редовно на дружеството, който е влязъл в законна сила.

Ето защо, счита, че давността на вземанията е прекъсната на 28.11.2014 г. с получаване на искането за заплащане на данъци от страна на ищеца, поради предприети от ответника действия за събиране на задължението на ищеца за неплатени данъци, като впоследствие е издаден и акт за установяването им. След прекъсване на давността започва да тече нова давност, като самото издаване на акта я прекъсва.

В тази връзка са и задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г., според които молбата за образуване на изпълнително дело, в което е посочен и конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността и перемпцията, а нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В случая такова е именно молбата за образуване на изп. дело и възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ от взискателя, като по делото са извършени плащания от страна на длъжника, отнасяни за погасяване на задълженията за периода 2010 г. – 2012 г., като постъпват и множество молби от длъжника, с които признава вземането и прави искане за разсрочването му.

По изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия - наложени са запори на банкови сметки, възбрани върху недвижими имоти на длъжника, запори на вземания от трети задължени лица, постъпвали са и плащания от трети задължени лица, както и от длъжника. Ето защо, вземането не е погасено по давност, а исковата претенция на ищеца е неоснователна.

Наред с това, е безспорно, че предвид липсата на оспорване Актът за установяване на данъчни задължения е влязъл в сила през 2018 г. и нова погасителна давност започва да тече от 2018 г.Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан при условията на пълно и главно доказване, ведно с присъждане на разноски. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства и от приложеното изп.д.№ **** на ЧСИ П. Н., рег.№ *** на КЧСИ, се установява, че с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ***** г. на приходната администрация на Община Калояново са определени неплатени в срок от ищеца „Сарай Авто Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, задължения за данък върху превозните средства (без леки автомобили), данък върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци за периода 2010 г. – 2017 г., ведно с лихви, подробно посочени в акта по периоди, видове и размери. Дължимите данъци и такси са изчислени, въз основа на подадени от ищеца Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх.№ ***/*** г. за МПС с рег.№ *****;

Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх.№ ***** г. за имот с партиден № ***** – земя и сграда в с. *****; Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх.№ ***** г. за имот с партиден № **** – земя и сграда в с. ****, като общият размер на задълженията за проверявания период е 108 562,43 лв., от които общо 74 632,51 лв. – дължими данъци и такси, и 33 929,92 лв. – лихви, изчислени към 27.02.2018 г.

Няма данни Акта за установяване на задълженията на ищцовото дружество от 27.02.2018 г. да е обжалван, в т.ч. и по съдебен ред, поради което същият е влязъл в сила. С Акт за възлагане събирането на публични вземания № 1/12.07.2018 г. Община Калояново е възложила на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 18 от ЗЧСИ събирането на установените с АУЗД № 4-1/27.02.2018 г. публични общински задължения на ЧСИ П. Н., рег.№ **** на КЧСИ, въз основа на който е образувано приложеното изп.д.№ *****.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая, отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предявен от активно легитимирана страна – длъжника по изп.д.№ **** - „Сарай Авто Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу взискателя по същото – Община Калояново, и е процесуално допустим.

Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т.

1, т. 3 и т. 9 от ДОПК, вземанията за местни данъци и такси, както и лихвите за тях, са публични общински вземания, а чл. 163, ал. 1 от ДОПК предвижда публичните вземания да се събират по реда на този кодекс, освен в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, и тогава събирането им се извършва по реда на ГПК, съгласно чл. 163, ал. 4 от ДОПК.

Аналогични са и разпоредбите на чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от ЗМДТ, според които установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението по реда на ДОПК, като за невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК, като в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.

ЗаконАнотирана съдебна практикаВидно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1

- ал. 5, който препраща към правилата на ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл. 107 ДОПК.

Видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1

- ал. 5, който препраща към правилата на ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл. 107 ДОПК.

Видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1

- ал. 5, който препраща към правилата на ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл. 107 ДОПК.