Решение № 6 от 13.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ловеч, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500484 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение №142/15.07.22 г. по гр.д.№1052/21 г. по описа на РС-Троян, изменено и допълнено с решение №170/21.-9.2022 г., имащо характер на определение по реда на чл.248 от ГПК, с което е прогласена нищожността на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД както и на основание чл.142 от ЗЗП клаузите на чл.4, т.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит №202107141026410058/14.07.2021 г., сключен между „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 и М. Н. Г. ЕГН **********, осъдена е на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ М. Н. Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс Тауър/ ет.10 представлявано от управителя И. Н.Х. С., сумата 3070 лв. представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит

№202107141026410058/14.07.2021 г., сключен между

„Неткредит“ООД ЕИК 201253421 и М. Н. Г. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 3 810,40 лв. като неоснователен, осъден е на основание чл.78 ал.1 вр. с чл.38 ал.1 т.3 от ЗА „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс Тауър/ ет.10 представлявано от управителя И. Н.Х. С. да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-П. с адрес *** сумата 600 лв. по сметка за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Г. и е осъден основание чл.78 ал.3 1 от ГПК във вр. с чл.38 ал.1 т.3 от ЗА „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс Тауър/ ет.10 представлявано от управителя И. Н.Х. С. да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-П. с адрес *** сумата 96,57 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ съобразно с отхвърлената част на иска; като е осъден „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс Тауър/ ет.10 представлявано от управителя И. Н.Х. С. да заплати на М. Н. Г. ЕГН ********** с адрес *** сумата 50 лв. разноски за платена ДТ и е осъдена М. Н. Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Неткредит“ООД ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс Тауър/ ет.10 представлявано от управителя И. Н.Х. С. сумата 485,35 лв. на основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно с уважената част от насрещния иск. ,

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3941/22.08.2022 г. от „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3 („Литекс Тауър"), ет. 10, представлявано от И. Н.-Х. в качеството на управител чрез: адв. Г.

Д. М. от САК, Съдебен адрес: *** срещу Решение № 142/15.07.2022 г. по гр.

20214340101052 по описа на Районен съд Троян, с която обжалва същото в частта, в която съдът е приел за нищожни клаузите на чл. 4, т. 3 и чл. 6 от Договора за потребителски кредит и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения насрещен иск за заплащане на главница в размер на 235, 71 и договорна възнаградителна лихва в размер на 504, 69 лева лева, като моли съда да приеме обжалваното решение за неправилно и необосновано в обжалваната част.

Твърди, че изводът на съда, че неустойката представлява част от възнаграждението по договора за кредит (т.е. от уговорената възнаградителна лихва) противоречи на закона, а и не отговаря на установените факти в конкретния случая. Сочи, че възнаградителната лихва и неустойката са два съвършено различни института на облигационното право, чиито правопораждащи фактически състави, цели и правни последици нямат нищо общо, като възнаградителната лихва е насрещната престация под договора за заем (кредит), която заемополучателят дължи на заемодателят, във връзка с това че му е предоставена за ползване определена парична сума за определен период.

Изтъква, че съобразно действащото българско законодателство неустойката не е насрещна престация по договор, още по-малко може да се определи като добавък към възнаградителната лихва, а тя възниква от нов юридически факт (неизпълнение на договорно задължение), което предполага наличието на валидно сключен договор за кредит, т.е. правото на неустойка възниква винаги след сключването на договора за кредит, без да има сигурност дали ще възникне и в какъв размер.

Сочи, че при сключването на договора нито е ясно дали ще възникне вземане по неустоечното задължение, нито е ясно какъв ще е размерът на това евентуално вземане и в тази връзка твърдението, че неустойката представлява част от възнаградителната лихва е напълно произволно, не е подкрепено от правна норма, в която това да е уредена така последица и противоречат на житейската и правна логиката.

2

Излага, че в обжалваното решение по никакъв начин не е отразена и разпоредбата чл. 6, ал. 3 от Договора, в която изрично е предвидено, че неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. Сочи, че кредитополучателят има възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора и от тук следва, че кредитополучателят може да избегне възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора. Излага, че уговореният размер на неустойката по чл. 6, ал. 1 от Договора е горната граница, до която може да се начислява неустойка, но дължимата неустойка може да бъде и в много по-нисък размер или дори да не се дължи, ако в срока на договора за заем кредитополучателят предостави на кредитора надлежно обезпечение. Твърди, че тези договорни клаузи също напълно опровергават тезата, че неустойката е следва да се счита за част от лихвата по договора. Счита, че изрично е предвидено, че неустойка се дължи само при конкретно неизпълнение на договорно задължение и само за периода на това неизпълнение и това отново са доказателства, които оборват мотивите на първоинстанционния съд, че неустойката било сигурно вземане на кредитора и че срокът за предоставянето й е много кратък.

Сочи, че това е и целта на задължението за обезпечаване на кредита, чието неизпълнение би било основание за начисляване на неустойка и функцията на обезпечението е да гарантира изпълнението на договора и да намали обезщети вреди, които може да претърпи кредитора. Счита за ноторно известно, че един договор за кредит, който е обезпечен с реално или лично обезпечение има много по-голяма вероятност за събираемост, при неизпълнение от страна на главния длъжник, отколкото необезпечения договор за кредит. Твърди, че при реалното обезпечение има движимо или недвижимо имущество, спрямо което кредиторът ще има право на привилегия по чл. 136 ЗЗД (предпочитателно удовлетворяване от стойността на вещта) спрямо останалите кредитори на длъжника и при личното обезпечение наред с главния длъжник се задължава и друго физическо или юридическо лице, което също отговаря с цялото си имущество за задължението на главния длъжник. Сочи, че в конкретния случай е безспорно, че кредитополучателят не е обслужвал редовно задължението си по договора за потребителски кредит, т.е. необходимостта от обезпечаване е била налице.

В тази връзка мисли, че е безспорно, че вредите, които може да претърпи заемодателят по обезпечен договор за кредит са в пъти по-ниски от вреди, които може да претърпи по необезпечения договор за кредит, по който има много по-малка възможност за удовлетворяване (разчита се на имуществото само на главния длъжник и се конкурира с всички останали кредитор, някои от които може да имат и привилегии.). Счита, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателят носи от възможността да има неизпълнение от страна на кредитополучателя.

Твърди, че уредената в случай на неизпълнение неустойка несъмнено изпълнява 3 функциите, посочени в TP № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и банките също изискват обезпечения за всеки един кредит, който отпускат, но това не означава, че не преценяват риска по предоставянето на заема към датата на сключването на договора с оглед индивидуално договаряне на договорните условия и нещо повече, банките винаги поставят като условие, първо да се предостави обезпечението и чак след това отпускат заемната сума.

Смята, че по логиката изложена от първоинстанционния съд предоставянето или не на обезпечение няма никакво отношение към възможността на кредитора да получи обратно заемната сума, съответно дали ще се предостави обезпечение е все едно за кредитора.

Смята, че правната и житейска логика обаче напълно оборва тази теза, тъй като смисълът на обезпеченията е точно този - да ограничат/обезщетят вредите на кредитора при неизпълнение от страна на длъжника, а практиката е наложила кредитните и финансови институции като търговци, които по занятие сключват договори за кредит и носят риска от платежоспособността на кредитополучателите, да изискват обезпечаване на своите вземания по договора. Сочи че в случая той предлага по-благоприятни за кредитополучателят условия, които банките не предлагат, първо да отпусне кредита, а след това да му се предостави обезпечението, това обаче не означава, че кредитополучателите не трябва да изпълняват договорните си задължения. Твърди, че рискът винаги остава в кредитора, защото той отпуска заемната сума, но дали ще получи обратно отпуснатата сума е едно бъдещо несигурно събитие, което зависи както от поведението на кредитополучателя, така и от неговото имуществено състояние и дори предприемането на принудителни действия срещу един неизправен кредитополучател не винаги гарантират възстановяване на отпусната заемна сума, така че твърдението, че липсата на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора е напълно неоснователно.

Относно липсата на противоречие на уговореното задължение за неустойка с добрите нрави и с чл. 143 от ЗЗП излага, че кредитополучателят е получил информация за условията на договора и размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключване на договора и тази информация се показва още на етап кандидатстване чрез електронната заявка и се включва в договора за кредит, с чието съдържание той изрично се е съгласил.

Сочи, че условията, при които се сключва договора за кредит са ясно, точно и пълно описани в Стандартен европейски формуляр, който е изпратен преди подписването на договора за кредит, като в т. 8 от СЕФ е посочено, че в срок до края на следващия деня от сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят трябва да предостави едно от трите вида предвидени обезпечения, по своя преценка и от тук прави няколко извода:

На първо място кредитополучателят има право на избор на вида обезпечение, което ще предостави - банкова гаранция, гаранция от нефинансова институция, двама поръчители и видът на предоставената гаранция зависи изцяло и само от преценката на кредитополучателя, като в чл. 4, ал. 3 от Договора изрично е предвидено, че гаранцията по кредита се предоставя съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, там е предвидена и възможността с поръчители - арг. чл. 3.2.1 от ОУ, като същото е посочено и в т. 8 СЕФ. Твърди, че в чл. 4, ал. 3 последно изречение от Договора е посочен 4 размерът на гаранция в случай, че такава се издава от кредитна или финансова институция, но това не изключва и третия вариант и в тази връзка на основание чл. 3.2.7. от ОУ кредитополучателя може да поиска от него предварително одобрение на поръчителите (преди сключването на договора) и предвид тези безспорни факти, които са подкрепени с представените по делото писмени доказателства, е видно, че кредиторът е създал всички предпоставки на кредитополучателя да изпълни своето задължение и да не дължи неустойка.