Решение № 1811 от 27.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1811 гр. Русе, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520101745 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД .

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД гр. Пловдив, представляван от Жанет Петкова Стойчева, зам. председател на СД и Велко Раднев Куршумов, изп. член на СД, чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е клиент на доставяна от дружеството чрез “Нелбо” АД топлинна енергия в имота й в гр. ****, като за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. му дължи общо сумата 120.49 лв, от която 106.54 лв стойност на разпределената топлинна енергия и обезщетение за забава за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. в размер на 13.95 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №10204/2019г. на Районен съд Пловдив, прекратено и изпратено по подсъдност Русенски районен съд – ЧГД №4342/2019г. Със заявлението претендирал законна лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. и разноски. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на М. И. Г., че му дължи сумите 106.54 лв за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 1

30.09.2018г., заедно със законната лихва от 19.06.2019г. до окончателното изплащане и 13.95 лв обезщетение за забава за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

Ответницата М. И. Г., чрез И. Ю. Ж., дъщеря, пълном.

№4853/20.12.2022г., заявява, че е на 81 г., без пенсия и доходи, социално е разорена. Отказала се е от услугите на Топлофикация още през 90-те години поради поредна сериозна авария от инсталацията на локалното парно. Моли ищецът да опрости задължението й.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза, на счетоводна експертиза и е приложено ч. гр. дело №4342/2019г. на Районен съд - Русе.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От приложеното ч. гр. дело №4342/2019г. на Русенски районен съд се установява, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2145/15.07.2019г. срещу М. И. Г. за сумите 106.54 лв общо главница за доставена и консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. в имот на длъжника в гр.

****, ИТН: 1917413 и кл. №1020001838, заедно със законната лихва от 19.06.2019г. до окончателното изплащане, 13.95 лв лихва за забава за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. и за общо 75 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

Видно е от представените по делото Справка №901703/17.03.2023г. за отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписвания – гр. Пловдив и от писмо изх. №380332100234839/20.10.2021г. на НАП, Териториална дирекция - Варна, че ответницата М. И. Г. е собственик на апартамент в гр. **** По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент, собственост на ответницата, кл. №1020001838, е топлоснабден, респ. присъединен е чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца и е регистриран с 2

ИТН: 1917413. Като собственик, ответницата е клиент на топлинна енергия, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД и е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата “дялово разпределение” на топлинна енергия.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. В. И. С. в съдебно заседание на 01.10.2024г., се установява, че в периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. абонатната станция, обслужваща сградата на ул. “Менделеев” №4 в гр. Пловдив, е работела и е подавала топлинна енергия. Определените технологични разходи от топлоотдаване на съоръженията в абонатната станция за всеки отчетен период са приспаднати от измерената топлинна енергия в абонатната станция. За исковия период в имота на ответницата не е използвана топла вода и топлинна енергия за отопление. Разпределена е само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при отопляем обем на жилището 122 куб.м. В периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. в имота на ответницата не са функционирали отоплителни тела и не е начислявана топлинна енергия за отопление. В имота не са монтирани технически изправни измервателни средства за дялово разпределение на топлинна енергия – индивидуални топломери и водомери за топла вода за битово горещо водоснабдяване. В имота не са начислявани суми за топлинна енергия за общи части на сградата. Според експертизата, при изчисляване на топлинната енергия са спазени изискванията на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. Количеството топлинна енергия от сградната инсталация за имота на ответницата е разпределено по месеци за исковия период и е представено в табличен вид от експертизата - Приложение №2 и няма разлика с количествата топлинна енергия, начислени от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че правилно е изчислена топлоенергията, съобразно посоченото в таблицата на приложение №1 към заключението.

Заключението на техническата експертизата е прието от съда без възражения от страните.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице С. Т. Х. в съдебно заседание на 26.11.2024г., се 3 установява, че фактурите, издавани на ответницата М. Г. са реални, издадени са на реален месечен отчет от топлинния счетоводител и затова няма издавани кредитни известия - “минусови изравнителни сметки” или дебитни известия.

За исковия период от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. са останали неплатени задължения на ответницата по фактурите за топлинна енергия сградна инсталация и топлинна енергия дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е на стойност 100.76 лв, топлинната енергия за дялово разпределение е общо 5.78 лв или общата стойност на задължението е 106.54 лв по издадените фактури за исковия период.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, през отоплителния сезон от м. ноември 2017г. до м. април 2018г. е използвана и отчетена на база реален месечен отчет от доставчика. За останалите месеци през исковия период топлинна енергия не е използвана. Обезщетението за забава по неплатените фактури от ответницата, считано от датата на забава на плащането по фактурите до 18.06.2019г. е в общ размер 13.95 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице установява, че фактурите на ответницата са издавани регулярно, като падежът на първата е 03.07.2017г., а на последната е 01.11.2018г. Задължението на ответницата за топлинна енергия е формирано за сградна инсталация на стойност 100.76 лв и за услуга дялово разпределение на стойност 5.78 лв или общо 106.54 лв по фактурите плюс 13.95 лв лихва за забава.

Заключението на счетоводната експертизата е прието от съда без възражения от страните.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия и за дялово разпределение за исковия период.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 106.54 лв за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 19.06.2019г. до окончателното изплащане и 13.95 лв обезщетение за забава за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. Ответницата дължи на ищцовото дружество и 4 сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №4342/2019г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 1762.05 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №37, представлявано заедно от Жанет Петкова Стойчева, зам. председател на СД и Велко Раднев Куршумов, изпълнителен член на СД, ЕИК 115016602, към М. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********* и настоящ адрес гр. *********, за сумите 106.54 лв за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., заедно със законната лихва от 19.06.2019г. до окончателното изплащане и 13.95 лв обезщетение за забава за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г.

ОСЪЖДА М. И. Г. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №4342/2019г. на Русенски районен съд и 1762.05 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5