Решение № 1420 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300501161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 815 от 25.02.2023г., постановено по гр. д. № 6214 по описа за 202А.. на Пловдивски районен съд, II бр. с., се прекратява гражданския брак между С. У. Д., ЕГН ********** и С. К. Д., ЕГН **********, сключен на ***г. с акт за граждански брак № ***/***г. на Община Пловдив, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 49, ал.1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината.Постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – К., както и че съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.Родителските права по отношение на децата от брака - У.

С. Д., ЕГН ***, Е. С. Д., ЕГН ********** и А.-Я. С. Д., ЕГН ********** са предоставени за упражняване на бащата С. У. Д., ЕГН **********, като е определено местоживеенето на децата при бащата.Определени са лични контакти на майката С. К. Д., ЕГН **********, да вижда и взема при себе си децата У. С. Д., ЕГН **********, Е. С. Д., ЕГН ********** и А.Я. С. Д., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя с приспиване при майката, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата.Осъжда се С. К. Д., ЕГН ********** да заплаща на децата си У. С. Д., ЕГН **********, Е. С. Д., ЕГН ********** и А.-Я. С. Д., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител С. У. Д., ЕГН **********, издръжка в размер на по 200 лева месечно за всяко едно от трите деца на основание чл. 143 от СК, 1 считано от 03.05.202А.. до навършване на пълнолетие от децата или до промяна на обстоятелствата от значение за размера на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ***, се предоставя на С. У. Д., ЕГН **********.Осъжда се С. К. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна ДТ по делото в размер на 25 лева.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 13577/27.04.2023г. от адв. Г. И. от САК, като особен представител на С. К. Д. против постановеното решение в частта относно предоставянето на родителските права на бащата, местоживеенето и издръжката на децата.Твърди се, че в тази част решението е неправилно, поради допуснати нарушения на процесулните правила и на материалния закон.Поддържа се становище, че майката има по-добри възможности да се грижи за децата и се иска родителските права да бъдат предоставени на нея.В този смисъл се моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което родителските права и на трите деца да бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето им да бъде при нея, а бащата да заплаща издръжка по 400 лева месечно за всяко дете, считано от 03.05.202А.. до навършване на пълнолетие или промяна на обстоятелствата.Предложен е и режим на лични отношения на майката с децата.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба.

В хода на въззивното производство въззиваемия чрез пълномощника си уточнява, че към момента се е завърнал и живее на адреса си в гр. Пловдив.Освен детето У., което отглеждал от момента на раздялата с майката, при него било и детето А.-Я., за която също се грижел.Майката на децата го извикала на адрес в Г., където му предала А.-Я. той да я отглежда, а при нея останало най-малкото дете Е..Той имал желание да се грижи за децата си и веднага откликнал на искането на майката.При отглеждането на двете деца бил подпомаган от родителите си.Бившата му съпруга с детето Е. също се връщала в гр.

Пловдив, като отсядала в къщата на нейни роднини.Двамата се срещнали няколко пъти преди заседанието по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице-особен представител на ответницата в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде проверена правилността му.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният иск пред районния съд е за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, като в брачния процес съдът задължително се произнася по въпросите относно упражняване на родителските права по отношение на родените от брака деца, местоживеенето им, режима на лични контакти с другия родител и и издръжката.В тази част по отношение на 2 задължителните въпроси първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за неправилност.При постановяването му районният съд е приел след анализ на събраните гласни доказателства в процеса, че майката не може адекватно да упражнява родителски права, че децата са привързани към баща си и той изцяло се грижи за тях, което било видно от социалния доклад.

Пред настоящата инстанция е приет нов социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, в който се съдържат данни, че страните по делото са заживели на семейни начала през 201А.., а през 2013г. се родил синът им У..През 2015г. двамата сключили граждански брак, от който се родили децата Е. и А.-Я..Родителите се разделили през м. 04.202А..Бащата, заедно с двете по-големи деца, неговата майка и настоящата му партньорка, живеели във В., А.Жилището им там било посетено от социални работници, които извършили проверка за условията, при които живеят децата и кой се грижи за тях.По наблюдение на социалния работник, изготвил доклада по делото, децата били облечени с подходящи за възрастта и сезона дрехи.Видимо били в добро здравословно състояние, спокойни.Жилището в А. ползвали под наем.Състояло се от една спалня, хол с кухня и санитарен възел.Бащата на децата работел като общ работник в строителството.По негови данни децата контактували с роднините по бащина линия.Роднините по майчина линия не търсели контакт.Намеренията му били да запише децата на училище в А.Между бащата и децата имало изградена емоционална връзка.В негово присъствие те били спокойни.Двамата родители не поддържали връзка, контактът им бил прекъснат.

От представените писмени доказателства пред въззивния съд се установява, че детето У. С. Д. е записано в дневна форма на обучение в А. клас през учебната 2023/24г. /служебна бележка

РРД-25-122/16.10.2023г./.От приложеното експертно решение

№

93716/27.09.2023г., издадено от УМБАЛ „Пловдив“ АД, е видно, че е с 50% ВСУ.Детето е родено недоносено, със смесени специфични разстройства в психологичното развитие и затруднения в усвояване на училищните умения.

В съдебно заседание детето У. беше изслушано на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, поради навършване на ***-годишна възраст в хода на въззивното производство.Същото заяви пред съда, че ходи на детска градина и там му харесва.Има приятели, с които играе футбол.При баща си се чувства добре, задоволени са всичките му нужди.Живял е в Г. преди, но тук повече му харесва.Сестра му А. живее с тях, а Е. бил в Г..Довели го при тях само веднъж, но той искал по-често да го вижда, да си играят заедно.

Пред въззивния съд бащата С. У. Д. беше изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.Същият обяснява, че винаги е работил и си е гледал семейството.Със С. живяли 10 години в Г., но тя взела двете деца и избягала.Първоначално само У. бил при него, а преди 4 месеца му се обадили да отиде да вземе А., че плаче за него.Прибрал се в България, за да гледа децата тук.Най-малкото дете Е. не бил виждал от година и половина, а само като дошли тук му я дали за 2 дни.През това време го водил да го подстриже, на плаж, разхождал го и детето не искало да си тръгне, но дошли да го вземат.С майката се разбрали Е. да се отглежда от нея, а другите две деца да останат при него.Намеренията му били и в бъдеще да 3 работи и да си гледа децата.Майка му и баща му помагали за отглеждането.Не знаел адреса на майката на децата в чужбина, имал само номера й.Когато идвала в Пловдив пребивавала на ул. ***.Към другите две деца тя не проявявала интерес, не идвала да ги вижда.У. си счупил ръката докато си играе, но тя пак не го потърсила.Той сега щял да бъде в първи клас.Бащата се съгласил Е. да се отглежда от майката, като той имал връзка само с нейната майка, баба на децата.Те били заедно в Г., където Е. бил записана на детска градина.Двамата подписали пълномощно за пътуване на децата в чужбина с всеки от тях.

С. Д. също беше изслушана в съдебно заседание.Пред съда тя обяснява, че живеела в Г., гр. ***, в социално общежитие.Жилището било тристайно и там живеели само тя и детето.Имала намерение да се включи в курс по немски език като социална услуга.Детето оставила при брат си, за да пътува до България, а през останалото време тя си го гледала.От 15-ти ноември то било записано на детска градина там.Не довеждала Е. често, той не питал за баща си, но това лято бил тук.

При преценката на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи изключително от интереса на децата, да зачете чувствата им, да съобрази потребностите на всяко от тях с оглед възрастта му, конкретното развитие и зрелост, най-вече с оглед конкретното психо-емоционално състояние.

От събраните във въззивното производство доказателства в случая се установи, че родителите фактически са разпределили помежду си грижите за децата, те са свикнали към установеното фактическо положение и средата, в която живеят.Двете по-големи деца се чувстват добре при баща си, У. вече е ученик, има приятелска среда, харесва му повече да живее в родината си.От приетия социален доклад се установи, че бащата е отговорен родител, грижи се за задоволяване потребностите на децата, може да разчита на подкрепа и помощ при отглеждането им от родителите си.

По-малкото дете Е. е останало с майка си в Г., където вече е записано в детска градина и се приспособява към средата там.Майката разчита на социални помощи и услуги, вкл. ползването на социално жилище, което й е осигурено, както и при отглеждането на детето на помощта на майка си и на брат си, които също живеят в Г..И двамата родители са подписали пълномощни за пътуване на децата в чужбина с другия родител, постигнали са съгласие за това, което съдът намира, че е в интерес на децата.

При тези данни настоящият състав намира, че полаганите грижи за всяко от децата към момента са адекватни и създаденото фактическо положение следва да бъде запазено, като бащата упражнява родителските права по отношение на децата У. и А.-Я., а майката по отношение на детето Е..Съответно местоживеенето на двете по-големи деца следва да бъде при бащата, а на по-малкото при майката.

Следва да бъде определен режим на лични отношения между всяко от децата и другия родител, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.Определеният от районния съд стандартен режим – всяка първа и трета 4 седмица от месеца от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя с приспиване, както и 20 дни през лятото, когато отглеждащия родител не е в платен годишен отпуск, е подходящ и следва при всяко завръщане на майката с по-малкото дете в страната да се осъществява през едни и същи периоди и за трите деца, с оглед и тяхната нужда да общуват помежду си.Същевременно няма пречка при постигане на съгласие между родителите тези периоди да бъдат удължавани, както да се осъществяват контакти и през други периоди при обективна възможност за това, вкл. в Г. или друга държава, където съответният родител ги е завел, което във всички случаи би било в интерес на децата.

Издръжка за всяко от децата следва да бъде изплащана от неотглеждащия родител, в размер на 233, 25 лева месечно, който размер е 1/4 от минималната работна заплата в РБългария от 01.01.2024г. и е минимално необходим да бъде осигуряван от всеки от родителите, за да се задоволят базовите потребности на децата.