Решение № 1102 от 15.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.02.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава

Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 003 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Н.М.Н. твърди, че е бивш административен ръководител на РП и член на Националното ръководство на сериозна политическа партия. Той е юридически експерт към няколко правозащитни организации. Участвал е в разкриването на редица престъпни схеми на мафията в България, като е участвал в изключително сериозни разкрития за престъпната дейност на мафиотски структури, които овладели редица органи на съдебната власт. Участвал е в редица „знакови” съдебни дела, които засягали интересите на мафията.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че първият ответник З. „А.Б.“ АД е възложител на работата на втория ответник П.И.Г., изразяващо се в процесуално представителство по гр.д. 1990/2009 г. на АС – София като възлагането било извършено от третия ответник П.Й.Я.. Твърди се, че вторият ответник представил по делото документ с невярно съдържание, в който били вписани множество „неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения“ срещу ищеца с основна цел да опозорят доброто му име в обществото. Първото такова твърдение се изразявало в това, че „Н.Н. непосредствено след настъпване на процесното ПТП е бил напълно в съзнание, а не както се твърди, че бил в кома повече от 15 часа“. Второто твърдение касаело констатация, че бил „технически неграмотен“, което било невярно, защото ищецът боравел с компютри още от 1984 г. следващото процесно твърдение, което ищецът определя като „обидни, неверни позорни и клеветнически“ е това, че срещу него имало „разследвания“, както и му било преписано извършването на други престъпления – „извършени измами“, както и обидното и унизително твърдение, че бил „любител шофьор“. Тези твърдения опозорили доброто му име, провалена била адвокатската му кариера, провалено било и издигането му за висша държавна длъжност, а честта и достойнството му били унижени.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 25 100 лв., изразяващи се в обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване на доброто му име, частична претенция, при пълен заявен размер от 800 000 лв. Претендира се законна лихва върху сумата и сторените в производството разноски.

Ответникът З. „А.Б.“

АД, редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответникът П.И.Г., редовно уведомен, оспорва иска в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответникът П.Й.Я., редовно уведомен, оспорва иска в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК установи следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на непозволеното увреждане, по чл. 49 от ЗЗД, включва възлагане на работа, противоправно деяние, извършено при или по повод възложена работа, наличието на вреди, които са в причинна връзка с деянието, като отговорността на възложителя е обективна. Според разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД отговорността на прекия причинител на вредата е виновна, като вината се презюмира с оглед установената оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. За да се уважи иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД трябва да е налице възлагане на работа, между едно лице възложител и друго лице деликвент, като вредите следва да са настъпили при или по повод осъществяването именно на възложената работа.

В рамките на настоящото производство настоящият съдебен състав намира, че очертания фактически състав на разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД при доказателствена тежест на ищеца не е установена при условията на пълно и главно доказване, поради което заявените искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.М.Н., със съд. адрес *** – адв. М. срещу З. „А.Б.“ АД, П.И.Г. и П.Й.Я.,*** с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 25 100 лв., изразяващи се в обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване на доброто му име, частична претенция, при пълен заявен размер от 800 000 лв. вследствие депозиран документ по гр. д.

1990/09 г. по описа на САС с наведени твърдения, че „Н.Н. непосредствено след настъпване на процесното ПТП е бил напълно в съзнание, а не както се твърди, че бил в кома повече от 15 часа“, че е „технически неграмотен“, че срещу него имало „разследвания“, че бил „извършил измами“ и че бил „любител шофьор“ като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: