Определение № 457 от 03.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Сливен, 02.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20212200500513 по описа за 2021 година Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от ст.юриск.

С. – пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“ , гр. София, против определение № 261295/30.09.2021г. по гр.д. 3260/2019г. на Сливенския районен съд, с което е била оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение н постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските като недопустима.

Страната посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. От страна на жалбоподателя бил внесен депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 200.00лв., а в последното с.з. процесуалният представител бил поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски. Съдът обаче бил допуснал техническа грешка като присъдил сторените за СИЕ разноски в полза на РС – Сливен. Моли се, съдът да отмени обжалваното определение като приеме, че е била подадена молба за отстраняване на ОФГ.

Ответните страни Ф. ИВ. КР., чрез процесуалния си представител адв.

К. и И.С.Р. чрез особения си процесуален представител адв. Кънчев не са изразили становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било разглеждано гр.д.№ 3260/2019г. По него съдът 1 е бил допуснал извършването на СИЕ, при депозит вносим от жалбоподателя ( ищец) в размер на 200.00лв. Депозитът е бил внесен своевременно, експертизата е била извършена и е била заплатено възнаграждението на ВЛ. В последното с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поискал на страната да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски, но не представил списък по чл. 80 от ГПК. При постановяване на съдебния акт – решение № 279/28.02.2020г., в мотивите си съдът приел, че заплатената за ВЛ сума в размер на 200.00лв. следва да се внесе по сметка на РС – Сливен. В този смисъл бил и диспозитивът му. Страната получила съобщение за постановеното решение на 10.03.2020г. и на 28.04.2020г. депозирала молба по чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта на разноските - присъдените суми за експертиза. По нея било постановено обжалваното определение № 261295/30.09.2021г. С него съдът приел, че тъй като жалбоподателят не е представил списък по чл. 80 от ГПК е недопустимо разглеждането на молбата му по чл. 248 от ГПК.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 11.10.2021 г. Същото е било обжалвано на 18.10.2021 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят е отправил до съда молба по чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта на разноските. Недопустимо е едва в настоящата фаза на производството да се навеждат твърдения, че от съда е било искано да се произнесе по допуснато ОФГ, още повече, че такова не е налице, тъй като в мотивите си ( на стр.4), съдът е обсъдил, на кого следва да се присъди сумата от 200.00лв. и в съответствие с мотиви те му е и диспозитивът на решението.

Тъй като е подадена в законния срок, от лице имащо право да обжалва съдебния акт, депозираната частна жалба се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

В кои случаи е допустимо съдът да се произнесе по същество при направено искане по реда на чл. 248 от ГПК е налице трайна и задължителна съдебна практика обективирана в ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 9 от него разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че 2 страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.

80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.

В случая жалбоподателят не е бил представил списък по чл. 80 от ГПК до приключване на съдебното заседание, а само е бил поискал присъждането на разноски без да ги конкретизира, поради което жалбата му по чл. 248 от ГПК се явява недопустима. Като е приел това становище, РС – Сливен е постановил правилен съдебен акт, който е съобразен със задължителната съдебна практика. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ст.юриск. С. – пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“ , гр. София, против определение № 261295/30.09.2021г. по гр.д. 3260/2019г. на Сливенския районен съд, с което е била оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските като недопустима.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3