Решение № 52 от 04.04.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Харманли, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20215630100721 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Х. Ш. ОСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***, чрез адвокат П.М., със съдебен адрес община Минерални бани, село Минерални бани, *** № 2, против община Харманли, код по БУЛСТАТ 000903939, с адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 1.

На 26.04.2021г. в района на „Динков Магазин /Силвана/“, гара Харманли ищцата забелязала безстопанствено животно – куче от женски пол и четири малки кученца. Според ищцата животните имали нужда от незабавна грижа поради отпадналост, изтощение и глад.

Кученцата били на видима възраст около два месеца, неустановена порода, дребни, три от тях – черни на цвят с бяло отпред, а четвъртото – бяло на цвят с черно отпред. Кученцата видимо нямали стопанин, който да полага грижи за тях. Ищцата опитала да залови женското куче, но не успешно. Съумяла обаче да прибере четирите малки кученца и да ги заведе във Ветеринарна клиника „СИТИВЕТ“ гр. Харманли („Ветеринарен център Харманли“ ЕООД), където д-р Ж.А. установил моментното им състояние, а именно – слаби с паразити (бълхи и кърлежи). На четирите кученца били извършени тройни тестове за Парвовироза, Коронавирус и Гиардия, като стойността на един брой тест била 30,00 лева. Ищцата заплатила необходимите разходи за извършване на тестовете на кученцата в общ размер на 120,00 лева (4 броя тройни теста по 30,00 лева). За извършения преглед било издадено удостоверение за проведени диагностични изследвания от 26.04.2021г.

След това грижите за четирите кученца били поети от ищцата, която им осигурила храна и подслон. Към датата на подаване на исковата молба две от тях били осиновени във Великобритания, благодарение на ищцата, а на другите две им предстояло такова.

Ищцата подала сигнал по електронната поща до община Харманли с вх. № ОХ-051220/26.04.2021г. за извършените от нея действия още същия ден.

Ищцата твърди, че е предприела чужда работа в чужд интерес, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, община Харманли като орган на местна власт била длъжна да съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ.

Чуждата работа била извършена уместно и била добре управлявана. Ищцата била уведомила 1 община Харманли, с което била изпълнила задължението си да информира компетентния орган. След подадения сигнал от ищцата община Харманли не била предприела никакви действия по полагане на грижа за опазване живота и здравето на намерените четири броя кученца, а такива били предприети от ищцата.

Ето защо на 13.05.2021г. ищцата подала в деловодството на община Харманли покана за доброволно плащане с вх. № ОХ-05-1347/13.05.2021г. с приложена към нея фактура № 0000000057 от 11.05.2021г. за извършените разноски. Поради липса на плащане от страна на община Харманли се породил правния интерес на ищцата от предявяването на настоящия иск.

С тези мотиви ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сума в общ размер на 120,00 лева, представляваща сбор от заплатени на 26.04.2021г. разходи за изследвания на четири броя кученца, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявената искова претенция и пледира за уважаването й в пълен размер. Излага подробни аргументи за наличието на всички предпоставки за уважаване на иска. Претендира разноски. В предоставения по чл. 149, ал. 3 от ГПК срок представя писмени бележки.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан, както по основания, така и по размер.

Ответникът посочва, че в разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ са регламентирани правилата за поведение в случай на намерено болно или пострадало животно, като никъде не било предвидено задължение на органите на местна власт за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ. Посочената правна норма само предвиждала възможностите за реагиране в тези хипотези. Съобразно правилото на чл. 16 от ЗЗЖ следвало да се информира органа на местна власт, а не да се предприемат самостоятелни действия и едва след това да се пристъпи към уведомяване на субектите посочени в чл. 16 от ЗЗЖ.

На следващо място ответникът посочва, че институтът на гестията предвижда хипотезата когато едно лице е предприело работа в чужд интерес и тя е била приета от лицето, в чиято полза е била извършена. Тогава това лице следвало да бъде възмездено по правилата на неоснователното обогатяване. В настоящия случай обаче липсвали каквито и да е било доказателства за приемането на извършената работа. Ищцата била предприела работата на свой риск и за своя сметка е заплатила процесната сума. Тя се била свързала с ответника едва след като е направила твърдените разходи.

В процесния случай община Харманли не била бездействала и не е била в състояние да не може да осъществи необходимите действия за запазване на живота и здравето на процесните животни. Отделно от това ответникът твърди, че многократно е правил опити да се свърже с ищцата на посочения в поканата за доброволно изпълнение телефон, но същата не отговаряла или изключвала телефона си.

Ответникът твърди, че за него не е възникнало задължение да се грижи за посочените животни, доколкото същите не били безстопанствени, а собственост на ищцата. Това обстоятелство се било установявало от представените писмени доказателства, в който ищцата била вписана като собственик на животните.

В условията на евентуалност на твърдението за собствеността на кученцата ответникът посочва, че съгласно приетата през 2019г. програма за овладяване на безстопанствени кучета на община Харманли, залавянето им се осъществявало по реда на чл. 42 от ЗЗЖ. Тази законова разпоредба била предвиждала, че залавянето им се извършва по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар, а екипите за залавяне се ръководели и контролирали от ветеринарен лекар. Изцяло в противоречие с посочената програма и нормата на чл. 42 от ЗЗЖ ищцата била транспортирала кученцата с личното си 2

МПС до определено по нейна преценка лечебно заведение , където им били извършени изследвания, които не са били необходими.

Противоречиви били твърденията на ищцата относно необходимостта от провеждане на изследвания на животните – в отправения сигнал сочела, че страдали от слабост от глад, в исковата молба – че имали нужда от незабавни грижи поради отпадналост, изтощение и глас, а моментното им състояние, установено от ветеринарния лекар било – слаби с паразити. Тези твърдения не кореспондирали с разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ, която уреждала хипотезите с болно или наранено животно.

В тази връзка ответникът посочва, че в исковата молба се твърдяло, че животните имат нужда от обезпаразитяване, а от писмените доказателства се установявало извършването на изследвания, приложими при установяване на храносмилателни разстройства. Отделно от представените писмени доказателства не можело да се установи, че именно проведените на животните изследвания са на претендираната стойност.

Ответникът твърди, че не са налице предпоставките на водене на чужда работа без пълномощие, тъй като ищцата е изпълнила един свой морален дълг. Работата не е била нито чужда, нито доброволна, а изпълнение на лично задължение на собственика на животните да полага грижи за тях, каквато ищцата се явявала. В тази насока били и твърденията на самата ищца, която посочвала, че две от кученцата са дадени за осиновяване. Ответникът посочва, че за да бъдат осиновени животните извън България следвало да се установи първо техния собственик, тъй като животното следвало да се идентифицира, да му се издаде паспорт и да бъде сключен договор между лицето, което предоставя животното за осиновяване, и осиновителя. Ответникът поставя риторичния въпрос ако ищцата счита, че животните са собственост на община Харманли, в какво качество ги предоставя за осиновяване. Поради тези мотиви ответникът счита, че ищцата не е имала намерение да управлява чужда работа.

На следващо място ответникът счита, че исковата претенция не е установена по размер. От представените писмени доказателства не можело да се установи какъв консуматив е използван и каква услуга е предоставена на животните. За ответника остават неясни действията на ищцата – при установена нужда от обезпаразитяване такова не е направено, а са направени други излишни изследвания. В този смисъл ответникът намира, че така направените разходи са над обикновено необходимите и не е било налице основание за извършването им.

С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото.

В съдебно заседание, ответникът поддържа становището си за неоснователност на предявения иск. Претендира юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Не оспорва размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу заинтересованото лице (обратен гестионен иск). За да възникне право на управителя и съответното му задължение за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Следователно за основателността на предявения иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.

3

Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по чл. 16, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за защита на животните.

По делото не е спорно, че община Харманли е от органите, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закон за защита на животните. Също така липсват противоречия и по отношение на обстоятелство дали ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задълженията на ответника по ЗЗЖ. Тя не е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на ответника.

Тук е моментът съдът да отбележи, че намира за неоснователно възражението на ответника, че четирите броя кученца, за които ищцата е положила грижи са нейна собственост и следователно община Харманли нямала задължение към тях. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че животните са били безстопанствени.

Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Самият епитет безстопанствен означава „Който няма стопанин, който не е собственост, притежание на някого“ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/безстопанствен/ според речник на българския език на Институт за българския език към БАН. Съдът прави изводите си за липсата на собственик на животните, който да бъде задължен да полага грижи за тях, от обективните обстоятелства установени по делото, а именно: мястото, на което са намерени животните, тяхното състояние, липса на каишка или друг външен белег, че те са собственост на някого. Фактът, че при прегледа на животните ищцата е вписана като собственик, не променя тези изводи на съда, а представлява доказателство за твърденията на ищцата, че е отвела животните във ветеринарна клиника.