Решение № 232 от 16.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200755 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

А. М. Д., с ЕГН – ********** от с. Б, чрез адв. Г. М. от САК, със съдебен адрес – гр.*******, бул.“**************“-***, ет.*, оф.* обжалва наказателно постановление № 23-1139-002862/23.05.2024г. , издадено от началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява. Чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и сочи допуснати нарушения на процесуалните правила, които според него налагат отмяна на наказателното постановление само на това основание.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, 1 настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:

Н а 23.05.2023г. в 00:57ч. , с техническо средство sitraffic lynx ERS 400-10752D9A010800BB, монтирано на ВП II-62, км 4+730, в с Багренци , обл.

Кюстендилска, е установено и заснето превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м. „Пежо“, модел „206“, с рег.№ **************. Посоката на движение на МПС е от гр.Кюстендил към гр. Дупница , а скоростта, с която МПС се е движело е 105 км/ч.

Видно от справка в сектор Пътна полиция , описаното МПС е собственост на А. М. Д.. От същия, на 30.06.2023 г., е попълнена Декларация по чл. 188 от ЗДвП , в която е посочено, че на процесната дата МПС е управлявано от него.

След представяне на декларацията , на същата дата – 30.06.2023 г. на М. е връчена покана да се яви в двуседмичен срок в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил за съставяне на АУАН.

Тъй като лицето не се явило в дадения срок, АУАН е съставен в негово отсъствие на 25.07.2023 г.

В деня на съставяне на АУАН административнонаказващият орган е предприел нужните действия по предявяване и връчване на акта на нарушителя , като с писмо рег.№ 1139-4500 го е изпратил за началник отдел Пътна полиция при СДВР – София за връчване на посоченото за нарушител лице.

Тъй като до м. януари 2024 г. Мтодиев не е установен за връчване на съставения срещу него

АУАН, на

09.01.2024 г. административнонаказателното производство е спряно, при условията на чл.43, ал.4 от ЗАНН, до установяване местонахождението на нарушителя, респ. връчване на АУАН. Спирането на производството е регистрирано в системата на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил / видно от картон на АУАН АД51133/25.07.2024 г. – л. 31/.

АУАН е предявен на М. на 25.04.2024 г., като същият е отказал да го 2 подпише, като отказът му е удостоверен по превдиведия в ЗАНН ред - с подписа на един свидетел.

В АУАН е описано установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта.

Измерената скорост на движение на превозното средство е 105 км/ч. , като същата е редуцирана на 101 км/ч. ,с приспаднат толеранс в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място - 50 км/ч.

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

Въз основа на акта, на 23.05.2024 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№24-1139-002862/2024г. Същото е връчено на жалбоподателя на 14.06.2024 г.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя А. З., както и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства. Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се подкрепят изцяло от другите събрани по делото писмени доказателства, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.

Съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл.

40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

3

Възведената в акта за административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .

В законоустановения 14-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил през пътния участък на селото, тя е била 105км/ч.

Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка №71-СГ-ИСИС/27.05.2022 г.

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство "извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от 4

232.05.2023г . Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки,извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената скорост на движение на автомобила.

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя З. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При 5 изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.

21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .

По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това арушение, съдът намира следното :

За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ В нашия случай скоростта, приета за наказуема от АНО / след приспадане на толеранс от 3 %/ е 102 км/ч , в този случай глобата ще бъде в размер от 700 лв._Отделно от посоченото наказание глоба, законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва, че наложените административни наказания на жалбоподателката се явяват законосъобразни и съобразени със степента на 6 обществена опасност на дееца и извършеното от него нарушение.