Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4504/2025
Вид
Решение № 6
Подписан
05.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 5б, ал. 3 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204504 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Л. А. , чрез адв. Л., ВАК, против НП № 436а. – 109/2025 г./20.10.2025 г. от 23.07.2025 г., на Началник Второ РУ при ОД МВР - Варна, с което на Л. Л. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв., на основание чл. 4 5, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

В жалбата си въззивника обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, оспорва фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно 1 постановление, като моли да се отмени атакуваното НП, като неправилно е незаконосъобразно .

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и с процесуален представител, адвокат Л., ВАК, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.Моли за присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. Депозирани са писменни бележки с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник Второ РУ при ОД МВР - Варна.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.06.2025 г. на въззивника Л. Л. А. е съставен АУАН, № 109/22.06.2025 г. - За това, че на 22.06.2025 г., около 03:35 часа в гр.Варна, крайбрежна алея "Капитан Георги Георгиев", в кафе-аператив "Ийст пойнт", стопанисван от дружество "Джобокс Метро" ЕООД, ЕИК 202657139 е 2 извършил продажба на алкохолни напитки /водка Платиниум – 200 мл./, на лице ненавършило пълнолетие – И. П. К., ЕГН **********, на 16 г. с което виновно е нарушил чл. 5б., ал.3 от Закона за закрила на детето.

Така описаната фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл.5б., ал.3 от Закона за закрила на детето .

Акта е надлежно връчен на въззивника, който го е подписал без възражения.

Срещу съставения АУАН е подадено конкретно възражение в законния за това срок.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.5б., ал.3 от Закона за закрила на детето и е санкционирал въззивника налагайки му "глоба" на осн. чл. 4 5, ал. 3 от Закона за закрила на детето в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв.

Съдът счита, че Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната му като незаконосъобразно.

Съставеният АУАН не съдържа в себе си задължителни реквизити, установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН , която разпоредба задължава актосъставителя да посочи пълно и ясно описание на нарушението, независимо дали това е сторено в документ, предхождащ издаването на АУАН, тъй като административно наказателното производство се образува именно със съставянето на АУАН. В него не са посочени съществени елементи от фактическия състав на нарушението, като направеното описание на 3 твърдяното нарушение е схематично и не позволява на привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере точните фактически рамки на нарушението. Липсва ясно и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, който е задължителен реквизит от акта. Не са посочени конкретните действия или съответно бездействия на нарушителя, в което се изразява административното нарушение. Наказващият орган има задължението да докаже обективната и субективната съставомерност на констатираното нарушение, за което се пристъпва към ангажиране на отговорността на посоченото от него лице. А такова доказване в случая въобще не е проведено, като наред с това не е посочено защо, респ. въз основа на какви доказателства, приема за установено, че на Л. А. следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност, т. е., че той е автор на нарушение.

Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си в хода на административно наказателното производство да извърши пълно, обективно и всестранно изследване на релевантните за случая факти. Цитирането на законов текст не може да се приеме за описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН , защото по този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Поради това съдът приема, че при издаването на НП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя в административно наказателното производство, а това нарушение е неотстранимо в стадия на съдебното производство.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължава наказващия орган сам да събере доказателства за изясняване на фактическата обстановка в хода на административно наказателното производство, и в частност релевантните факти, имащи съществено значение за обстоятелството дали е извършено нарушение и дали то е извършено от лицето, посочено в АУАН като негов извършител, с какви действия и при какви обстоятелства, защото 4 доказателствената тежест за установяване на нарушението в административно наказателното производство и доказването на извършването му в производството при осъществяване на съдебен контрол, е вменена единствено на административно наказващия орган, като нарушителят не е длъжен да му съдейства при установяване на фактите.

Налице е неяснота относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице.

Неизпълнението на задълженията на административно наказващия орган за пълно и всестранно изясняване на фактите е довело до непосочването на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, и действията на жалбоподателя, с които го е извършил, което от своя страна обосновава по несъмнен начин липсата на съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съдът намира, че с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето . Посочената разпоредба вменява забрана за предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗД дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

В случая повдигнатото на въззивника фактическо обвинение е за това, че н а 22.06.2025 г., около 03:35 часа в гр.Варна, крайбрежна алея "Капитан Георги Георгиев", в кафе-аператив "Ийст пойнт", стопанисван от дружество 5

"Джобокс Метро" ЕООД, ЕИК 202657139 е извършил продажба на алкохолни напитки /водка Платиниум – 200 мл./, на лице ненавършило пълнолетие – И.

П. К., ЕГН **********, на 16 г.

В хода на съдебното следствие доказателства които да установят, че на посочената дата, в посочения час въззивника е извършил продажба на алкохол на посоченото в АУАН непълнолетно момче, не бяха установени.

Напротив както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените по делото писмени доказателства (приложените към АНП ) се установява, че на 22.06.2025 г. е била проведена специализирана полицейска акция, с която са проверявани непълнолетни лица за тяхното присъствие в места, заведения или на Алея първа, без да бъдат под необходимия по закон родителски надзор. Когато полицаите установяват няколко такива лица и установяват, че в тях има алкохолни напитки, явно ги питат от къде са ги закупили. Когато ги питат от къде са ги закупили, те посочват заведението и казват „Ами, от там ги закупихме“. Видно от показанията на св.К. П. и св.Я. М. не бе установено по категоричен начин кое е лицето, което е продало въпросните алкохолни напитки. В този смисъл съдът счита, че е нарушена нормата на чл. 53 от ЗАНН, не е доказано авторството на деянието. В самите писмени бележки, които са депозирани по АНП в съда, като обяснения от странна на полицейските служители, е потвърдено обстоятелството, че проверката е била извършена около 01:00 часа, а в самия АУАН, който е съставен на възз. Л. А. е записано - „час на извършване на деянието 03:35 часа“. Няма как в 01:00 часа вече да са били под надзора на полицейски служители, а в 03:35 часа да им е продаден алкохол, както е отразено в НП.

На следващо място – в самото НП се съдържат противоречия по отношение на фактическата обстановка. В АУАН и в НП в първите абзаци се говори за продажба на алкохолна напитка водка „Платинум“ 200 мл, а малко по-надолу, в последния абзац, към последните изречения, се говори за три бутилки алкохолна напитка. В последния ред на НП, обсъждайки дали случаят е маловажен или не, актосъставителят говори за различна фактическа 6 обстановка - говори за три бутилки алкохолна напитка. На лице е противоречие между фактическата обстановка, установена в АУАН и тази, която е описана в НП.

От разпитаните в съдебно заседание двама свидетели – М. и П., не се установи каквото и да било нарушение извършено от моя клиент. В единият случай св. Я. М. говори, че негови колеги са извършвали проверка, установявали извършителя на деянието и съставяли актове, като не можа да даде конкретика в настоящия казус по отношение на твърдените обстоятелства, изнесени в НП, във втория случай – свид. К. П. говори за коренно различен случай, предполагам с други лица, касаещ извършване на проверка за нерегламентирано управление на индивидуални електрически превозни средства, по смисъла на ЗДвП.

От друга страна каквито и да било други преки или косвени доказателства които да установят, че на 22.06.2025 год. в 03:35 ч. въззивника е извършил продажба на алкохол на непълнолетно лице, по делото не са събрани. Няма свидетели очевидци, няма приложен касов бон и пр. Повдигнатото на въззивника обвинение е недоказано.

Липсват и доказателства относно трудовите правоотношения на жалбоподателя – трудов договор, график за работа и отчетна форма, от които да се направи извод, че действително на посочената дата е бил на работа и е изпълнявал трудовите функции на продавач-консултант в обекта на контрол, няма приложен и документи / фискален бон /, от които да се установи дали действително има извършена продажба на посочените алкохолни напитки и др.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и предвид липсата на изложени мотиви от страна на АНО, за размера на наложената санкция и наличието или липсата на условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което и го отмени изцяло

7

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира разноски 850.00 /осемстотин и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение. В тази връзка при преценка на заявеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно.