Решение № 3619 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3619 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20241110141919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 230222/12.07.2024 г., подадена от Н.

В. Н., ЕГН **********, гр. П, ***, действащ чрез пълномощника си адв. Д. Г. М. от АК Добрич, личен № .........., с адрес: гр. София, ж.к. ХД, бл.

71, вх. Г, ет. 1, ап. 65, срещу Ц. М. Н., ЕГН **********, ж.к. МД, бл. 22, вх. А, ет. 6, ап. 15 със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, ап. 8, чрез адв. Д.

Г.-М., с която е предявен иск по чл. 109 за осъждане на ответницата да извърши определени действия, както и да преустанови извършването на неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор на дворното място *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П, област П, ***, ведно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор:

*** и СГРАДА с идентификатор: ***, състояща се от магазин за промишлени стоки и магазин за хранителни стоки, при съседи на дворното място: ***, ***, *** и ***.

1

Ищецът уточнява, че с ответницата нямат роднински отношения, а фамилиите по случайност съвпадат.

Ищцовата страна посочва, че ответницата е собственик на съседния имот, намиращ се на адрес: гр. П, ***, с идентификатор:

***, представляващ празно дворно място. Твърди, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 18934/17.11.2017 г. на нотариус РБ с район на действие Районен съд - град София, ответницата е упълномощила лицето ГДР, ЕГН: **********, в качеството му на наемател на дворното място и на управител на „Р Груп“ ЕООД, ЕИК: ................, със следните права: да я представлява пред всички държавни и общински органи и трети лица относно ползването на празното урегулирано дворно място като склад за дърва и въглища. Ищецът посочва, че съобразно пълномощното поземленият имот е описан като парцел XIV-3854 от квартал 334 по плана на гр. П, притежаван с нотариален акт за дарение № 37, том VII, дело № 1902/14.07.1997 г.

С оглед на твърденията на ищцовата страна, ответницата не упражнявала контрол върху действията на своя наемател. Ищецът сочи, че районът, в който се намират собствения му и имотът на ответницата, е жилищен и било недопустимо в него да се изграждат складове за дърва и въглища. Твърди, че от 2017 г., вследствие на складирането на отоплителните материали, се образувал въглищен прах и прах от дървени стърготини, който замърсявал въздуха и почвата. Посочва, че бил подложен на денонощен шум и вдишване на изгорели газове, предизвикван от двигателите на камионите, които товарят и разтоварват дърва и въглища. Ищецът твърди, че в имота на ответницата се съхраняват и нефтени продукти и масла, които създавали опасност от възникването на пожар. Сочи, че на наемателя са налагани санкции от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П.

Отделно от горното, ищецът твърди, че в двора на ответницата се помещават повече от два различни преместваеми обекта, включително хладилни витрини, бараки, машини и др. Съобразно описанието на ищеца единият от обектите представлявал дървен фургон с метална рамка, намиращ се на отстояние по-малко от 2 метра от масивната ограда, която разделя двата съседни имота на ищеца и на ответницата. Тъй като обектът се отоплявал с въглища и дърва, ищецът счита, че се създавала опасност от възникването на 2 пожар. Твърди, че тъй като е изграден нисък комин, който е на височина не повече от метър над фургона и около метър над масивната ограда, по време на отопляемия сезон целият пушек бил вдишван от него, съпругата му и двете им деца.

Ищецът сочи, че, съобразно предоставеното му Разрешение № 18/11.08.2023 г., другият обект представлява „Магазин за пакетирани стоки НОН СТОП“. Лятното и зимното работно време на обекта било от 00.00 ч. до 24 ч. без почивен ден, като в часовете от 22.00 ч. до 06.00 ч. продажба можела да се извършва само през гише. Твърди, че в нарушение на горепосоченото разрешение се използвали маси и столове за консумация на открито пред търговския обект и последният се използвал като „кръчма“. Сочи, че не е ясно колко и какви разрешения за поставяне на преместваеми обекти има ответницата. Твърди, че последната не разполагала със становище относно оценката на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

Ищецът твърди, че правото му на собственост било увредено и вследствие на дългогодишните опити на ответницата, съобразно Проект ЧИ на ПУП – ПРЗ на УПИ XIV – 3854, кв. 334 по плана на кв. „Пригаров район“, гр.

П, попадащ в УЗ Жм (малкоетажно жилищно строителство), да направи промяна на предназначението на имота си като такъв „За жилищно строителство и обслужващи търговски дейности“, тъй като към настоящия момент районът бил изцяло жилищен.

Ищецът сочи, че е правил опити да се срещнат и да говорят с ответницата, но до ден днешен не е успял да се свърже с нея. Твърди, че ответницата, лично или чрез своя пълномощник, предизвиквала проверки от страна на органите по контрол на строителството в общината и в РДНСК, свързани с масивната ограда, деляща имота му и този на ответницата. Ищецът сочи, доколкото оградата е заварена от него и няма информация за това кой я е построил, проверките са неоснователни.

С уточнителна молба вх. № 249862/01.08.2024 г. ищецът уточнява своя петитум и моли съдът да осъди ответницата: 1) да оттегли пълномощията, дадени на лицето ГДР, поради системното им превишаване; 2) да прекрати договора за наем с лицето ГДР; 3) да премахне поставените в дворното място фургони, бараки и други преместваеми обекти; 4) да преустанови продажбата и складирането на въглища и дърва; 5) да преустанови 3 извършването на дейност по продажба на хранителни стоки и напитки; 6) да почисти имота си от леснозапалими течности и материали; 7) да преустанови използването на фургон, намиращ се в близост до общата на ищеца и ответницата ограда; 8) да преустанови подаването на жалби и сигнали относно недвижимия имот на ищеца; 9) да преустанови хвърлянето на пиратки и други взривни материали; 10) да преустанови извършването на видеонаблюдение;

11) да прекрати процедурата по приемане на ПУП за промяна предназначението на имота; 12) да се снабди със становище от МОСВ относно това дали следва да се извърши ОВОС; 13) да спазва нормативно определените часове за почивка.

Ищецът моли съдът да бъде овластен да извърши всички заместими действия, а ответницата да бъде осъдена да заплати разноските по тях.

Претендира всички съдебни разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва исковите претенции на ищеца като недопустими, а при евентуалност и неоснователни. Твърди, че е предоставила имота си под наем на трето лице – фирма „Р“ Груп ЕООД, което дружество използва имота по определеното с договора за наем предназначение. Ответницата посочва, че лично тя не извършва никакви правни или фактически действия, които да препятстват възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Оспорва всички, изложени от ищеца, твърдения. Посочва, че наемателят се е снабдил с всички изискуеми от закона разрешения, спазва работното време и не нарушава правата на ищеца. Оспорва изложеното от ищцовата страна, че въздухът е замърсен, че се вдига шум и че са налице изгорели газове, тъй като твърди, че дървата се продават нарязани и опаковани. Посочва, че в имота не се складират нефтени продукти и няма опасност от пожар. Оспорва твърдението на ищеца, че не са спазени отстояния от имота му, както и че съществува комин, който дими и му пречи да упражнява правата си. Твърди, че магазинът не се експлоатира в нарушение на закона и договора, както и че не се ползва като „кръчма“.

По отношение на искането от страна на ищеца ответницата да бъде осъдена да оттегли пълномощията си, намира същото за неоснователно.

Твърди, че с подобна претенция се нарушават правата да използва своя имот, като упражнява всички правомощия, предоставени от закона.

4

Посочва, че същото се отнася и до искането на ищеца договорът за наем да бъде прекратен.

Сочи, че всички преместваеми обекти в имота са поставени след разрешение на Община П и не пречат на ищцовата страна да упражнява правото си на собственост. Твърди, че се извършва законово регламентирана дейност, поради което оспорва претенцията на ищеца за преустановяване на продажбата на дърва, въглища и др. С оглед възрастта на ответницата и твърдението, че тя не живее в имота, оспорва твърдението, че е хвърляла пиратки в двора на ищеца. Оспорва твърдението, че използва камери, за да наблюдава ищеца. Твърди, че съдът е сезиран с недопустимо искане за произнасяне относно административна преписка, касаеща изготвянето на ПУП. Сочи, че претенцията ответницата да бъде задължена да се снабди със становище от МОСВ, е също недопустима, тъй като такова не е необходимо.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 109 от ЗС е предоставен на разположение на собственика на недвижим имот за защита срещу трети лица, включително и съсобственици, които чрез конкретни действия или бездействия препятстват или ограничават възможността му да упражнява правото на собственост в определена степен. За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.

109 ЗС в тежест на ищеца по делото е да докаже чрез пълно и главно доказване правото си на собственост върху посочените имоти, респективно идеални части от имоти, както и че ответницата нарушава правото му да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствения му имот по описания в исковата молба начин.

Между страните по делото не е спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е закупил имот, представляващ недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор на дворното място *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П, област П, ул. „Л“ № 2, ведно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор:

*** и СГРАДА с идентификатор:

5

***, състояща се от магазин за промишлени стоки и магазин за хранителни стоки, при съседи на дворното място: ***, ***, *** и *** с Нотариален акт № 106, том I, рег. № 934, дело № 72 от 04.04.2017 г. Ответницата от своя страна е собственик на съседния на неговия имот, намиращ се на адрес: гр. П, ул. „СП“ № 3, с идентификатор: ***, представляващ празно дворно място и съставляващ УПИ ХIV-3854 в кв. 334 по плана на кв. „Пригаров район“ в гр.

П, с адрес на имота гр. П, който е придобила с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том VII, дело № 1902 от 14.07.1997 г. (л.136 от делото).

Не се спори също така между страните и се установява от доказателствата по делото, че ответницата е упълномощила ГДР, в качеството му на управител на „Р груп“ ЕООД, да я представлява пред всички държавни и общински органи и пред трети физически или юридически лица относно ползването като склад за дърва и въглища на собствения й имот.

Пълномощното е с нотариална заверка с рег. № 18934 от 17.11.2017 г. на нотариус РБ с рег. № 273 на КН и район на действие СРС. В пълномощното изрично е записано, че същото е свързано и има действие съобразно Договора за наем на имота, както и че във връзка с дадените права на упълномощеното лице то следва да извършва всички допустими от закона правни и фактически действия.

По делото са представени множество писмени доказателства, приложени към исковата молба и налични по делото на лист 6 до 39, от л. 70 до 82, 92-97, 109-113, 125-242. От същите се установява, че на 13.11.2017 г. ответницата е сключила договор за наем с „Р Груп“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: с. Кошарево, община Брезник, обл. П, представлявано от ГДР, като имотът се предоставя за ползване като склад на пакетирани въглища и дърва за огрев, които няма да се режат в имота, срещу наемна цена от 390 лв. В договора изрично е записано, че наемателят няма право да строи масивни помещения, може да прави временни навеси за складиране на дървения материал, съгласувани с техническите власти.