Решение № 330 от 08.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

*30 гр. Р., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500582 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против Решение № 680/12.05.2026 г. пo гр.д. 4777/2025 г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против нея oт В. Р. Р. иск с правно основание чл. 2, aл. 1, т. 3 ЗОДОВ. Жалбоподателят намира решението за неправилно, като оспорва изводите на съда, че искът е подаден срещу страна с пасивна процесуална легитимация в лицето на прокуратурата. Заема позиция, че предприетите по отношение на ищеца действия са били по инициатива на служители на МВР и са извършени по реда на ЗМВР, а не по НПК и Прокуратурата няма никакво участие в извършване на проверката по отношение на Р., осъществяване на обиска, задържането му и временното му лишаване от право да управлява МПС и дерегистрацията на автомобила. В РП Р. материалите по случая били изпратени на 11.07.2023 г., като на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ наблюдаващият прокурор възложил извършването на проверка. Материалите по преписката след приключването й са изпратени в РРП за решаване по същество. Досъдебно нак. производство е образувано на 19.10.2023 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал. 3 НК, като към този момент са били налице законен повод и достатъчно данни по НПК. По него ищецът е разпитан като свидетел, наред с други такива. На 29.02.2024 г. е изготвена 1 експертна справка, видно от която във взетите от него проби не е открито наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. С постановление от 14.03.2024 г. наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното наказателно произвдство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. Възразява, че в хода му ишщецът не е бил привличан като обвиняем, не му е вземана МНО и по никакъв начин не са ограничавани правата му. Разследването е продължило по-малко от пет месеца, приключило е в разумен срок и не е водено за „тежко“ по см. на чл. 93, т. 7 НК престъпление. Твърдените в исковата молба действия, според жалбоподателя, са извършени от органите на МВР. Отделно от това възразява, че ищецът има множество нарушения на ЗДвП и по отношение на него има издадени голям брой актове, наказателни постановления, фишове и ЗППАМ. През 2001 г. бил осъждан и после реабилитиран. Алтерантивно възразява против приетия от районния съд размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, който намира за завишен и несъответен на изискванията на чл. 52 ЗЗД за справедливост. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна В. Р. Р. чрез адв. Е. М. е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и съдебната практика и иска присъждане на разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от В. Р. Р., който твърди, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура Р. срещу него било образувано досъдебно наказателно производство *074/2023 г. на РРП за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 04.02.2023 г. при управление на лек автомобил Р **** АН в гр. В. бил проверен от полицейски служители към РПУ за употреба на наркотици, като пробата отчела положителен резултат за наличие на амфетамин. На ищеца бил съставен АУАН № 643385/04.02.2023 г. Извършен му бил обиск и бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.

1,т.1 ЗМВР. Във връзка Със съставения АУАН н. на РУ към ОДМВР –В. издал и Заповед за прилагане на ПАМ от 06.02.2023 г., с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Издадена била и Заповед за прилагане на ПАМ от същата дата, с която регистрацията на управлявания от него автомобил била прекратена за срок от 9 месеца. Знаейки, че никога не е употребявал наркотични вещества до този момент, изключително се притеснил от показания от техническото средство положителен резултат. Заявил желание да му бъде извършено медицинско изследване.

След проведеното експертно изследване на предоставените от него проби от кръв и урина не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични 2 вещества. В резултат на това на 14.03.2024г. образуваното досъдебно наказателно производство било прекратено с постановление от 14.03.2024 г. от РРП. Твърденията на ищеца са, че за един дълъг период от време бил лишен от възможността да се придвижва самостоятелно, предвид отнетото СУМПС и прекратената регистрация на автомобила. Това довело до силни притеснения и тревоги у него, тъй като го поставило в зависимост от близки и познати, които трябвало да ангажира да го превозват до Р. за извършване на множество изследвания и медицински прегледи, наложени от претърпяната през м. декември, 2022 г. тежка с. операция и стартиралото във връзка с това освидетелстване пред ТЕЛК. Изпитвал притесняния и от това, че бил злепоставен пред съгражданите си в малкото населено място, в което живеел. Твърди, че хората започнали да го гледат подозрително и да странят от него. Затворил се и не желаел да излиза и да се среща с близки и познати. Допълнително го стресирала възможността да получи наказание лишаване от свобода. Това мъчително състояние продължило една година, два месеца и петнадесет дни. Заема позиция, че преживените от него негативни емоции са резултат от действия и бездействия на ответната прокуратура. Поддържа, че чрез неоснователно упражнената принуда са нарушени правото му на лична свобода, правото му да управялва и ползва собственото си МПС, засегнати били честта и достойнството му. Нарушено било и правото му да бъде разгледано и решено делото в разумен срок. Намира, че с тези действия прокуратурата му нанесла неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г., за които отправя претенцията си към съда.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България депозира отговор, с който взема становище за неоснователност на предявения иск по съображения, че липсва противоправно поведение от нейна страна, в т. ч. и причинно-следствена връзка между нейни действия или бездействия и твърдените вреди. Въведено е и възражение и прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд уважил предявения иск за заплащане на сумата от 6000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността” по чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца” по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП и от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено преписка *074/2023г. по описа на РРП, ДП № 457-70/2023г. по описа на ОДМВР –Р., РУ –В., прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 10 лв. – разноски по делото. За да постанови този резултат, приел, че искът е основателен, тъй като е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ 3 наказателното производство против ищеца е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. За неоснователни са приети възраженията на Прокуратурата, че спрямо ищеца не е повдигано обвинение. Районният съд се позовал на съдебна практика, според която отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, като обхваща вредите от неоснователно упражнената принуда при или по повод повдигнатото обвинение, вкл. във връзка с предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е частично основателна.

Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По въведените с жалбата възражения, съдът намира следното от правна страна:

Първото оплакване във въззивната жалба е за липса на предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно привличане на лицето като обвиняем.

Действително по въпроса за наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем е налице противоречива съдебна практика, включително е образувано Тълкувателно 4 дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Г.О.

Настоящата съдебна инстанция възприема виждането, изложено в решение № 50009 от 08.02.2023 г. по гр. дело № 932/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г., че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние – в този смисъл. Такова становище е възприето и в решение № 631 от 27.10.2025 г. по гр. дело *145/2024 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. – "в хипотеза като процесната, в която срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 343б, ал. 3 НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството "обвиняем" само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. " Следователно в настоящия случай, идентичен на горепосочените, е налице правна възможност за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и лицето (ищеца/въззиваем в настоящото производство) да не е привлечено в качеството на обвиняем, като единственото е разпитан като свидетел по досъдебното производство.