Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 30.04.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 111/2018
Вид
Решение № 334
Подписан
30.04.2018
В сила
02.06.2018
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 334, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 399 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал.1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 7 ал. 2 т. 4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
  • чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./…….04.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Капка Микова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).

Приет за разглеждане е пряк иск, предявен на осн. чл. 405 КЗ от И.А.З., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 304, вх. 10, ет. 4, ап. 115, чрез пълномощник адв. Й.А. *** срещу ЗК „ЛЕВ

ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д, чрез адв. С.Р. *** за присъждане на обезщетение в размер 47520 лв за претърпени имуществени вреди от събитие, уговорено като покрит риск по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска на 05.05.2017 г. до окончателно плащане на обезщетението.

Ищецът твърди, че сключил с ответника застрахователна полица № 93001610046455 по застраховка "Каско", Клауза 1 – всички рискове, със срок на действие от 16.06.2016 г. до 15.06.2017 г. с договорена застрахователна стойност от 47520 лв за собствения си лек автомобил марка "Ауди Q7", с ДК №B0440PH. Сочи, че на 20.09.2016 г. в гр. Одеса, Украйна при управление на автомобила в проливен дъжд е настъпило увреждане поради заливане от неочаквано надигнала се водна вълна, за което застрахователят е бил уведомен своевременно и е била заведена описаната щета, но му е било отказано заплащането на обезщетение. Допълнително в хода на разглеждана делото ищецът се е позовал и на извършено разпореждане с увреденото имущество след изтичане на срока на застрахователното покритие.

По същество пълномощникът на ищеца поддържа, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск и с доводи за неоснователен отказ на застрахователя пледира за уважаване на ищцовата претенция в пълен размер.

Ответникът ЗК „ЛЕВ

ИНС“ АД оспорва иска като неоснователен, тъй като счита, че не са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил във връзка със събитието от 20.09.2016 г.

Възразява, че рискът е настъпил поради неправилна експлоатация на застрахованото имущество, и това изключва отговорността му изцяло, евентуално тъй като ищецът не е съумял да изгаси двигателя, с поведението си е съпричинил вредата. Моли претенцията да бъде отхвърлена, евентуално да бъде намален размера на поисканото обезщетение.

По същество представител на ответника не е пледирал пред съда.

Страните претендират насрещно за определяне на разноски, като само ищецът е конкретизирал искането си в списък, а ответникът е оспорил размера на адвокатския хонорар като прекомерен.

Предварителните въпроси и допустимостта на иска пред Варненски окръжен съд са били разрешени в нарочно Определение №556/12.02.2018г., след препращане на делото за разглеждане от първоначално сезирания с частичен размер на претенцията районен съд по гр.д. 6012/17 г на ВРС. Окончателната правна квалификация на претенцията, след завишаването на размера й и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в доклада, допълнен в открито съдебно заседание( л. 29) по проекта, съобщен на страните( л. 3-4).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател с полица № 93001610046455 е сключен договор за имуществена застраховка "Каско", Клауза 1 – всички рискове, за процесния автомобил "Ауди Q7 ", с ДК №B0440PH със срок на действие от 16.06.2016 г. до 15.06.2017 г., като страните са договорили застрахователна сума съответна на действителна стойност на застрахованото имущество в размер на 47520 лв. Видно от анекс № 1 действието на покритието обхваща и рискове, настъпили в чужбина, като за бивши съветски републики, каквато е Украйна, изрично са изключени само събитията кражба, грабеж и пожар. Не се спори, че част от съдържанието на договора и конкретно покритите рискове, изключенията от покритие, задълженията на застрахования и правото на застрахователя да откаже обезщетение, не са били индивидуално уговаряни в полицата, а са възприети по общите условия на застрахователя.

Няма направено възражение за прекратяване на този договор, а доколкото не е оспорена разписката за плащане на първата вноска от разсрочена застрахователна премия на 13.06.2016г, съдът приема за безспорно наличието на застрахователно покритие по сключен и действащ към 20.09.2016г валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет автомобила на ищеца.

Не е оспорено настъпването на щети по процесния автомобил на 20.09.2016 г. около 9.50 часа при движение по улица по време на проливен дъжд в гр. Одеса, Украйна.

Безспорно е, че в следствие на придошла вода с височина 70-80 см са били отнесени защитни кори на автомобила, спрял е да работи преден ляв мигач и че въздушната помпа и двигателя са блокирали в резултат на проникналата вода. За събитието в същия ден са били уведомени местни контролни органи за движение по пътищата, което е удостоверено в съставени пояснения от Управление на патрулната полиция в гр. Одеса. По делото са допуснати и събрани гласни доказателства, а именно изслушан е свидетелят С. К., чиито показания съдът кредитира като пряк свидетел на инцидента. Според свидетеля, който се е возил на предната седалка до шофьора, колата се е оказала в задръстване в най-ниската точка на улицата срещу две сгради, поради силния трафик по време на проливен дъжд. В този момент изненадващо за водача се е образувала вълна с височина над един метър, която е бутнала лекия автомобил, откъсвайки защитните му кори от долната страна и е наводнила вътрешността. По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно т. 4 от експертното заключение щетите по лекия автомобил, описани към момента на събитието в лицензирания сервиз на производителя в мястото на настъпване на щетите, съответстват по степен и по вид на последици от описаното от свидетеля събитие и съответно съдът намира за доказани както обстоятелствата по вредоносното събитие, така и причинно-следствена връзка на констатираните повреди с това именно събитие.

Безспорен е и фактът на уведомяването на застрахователя за уврежданията на застрахованото имущество, за което е заведена преписка по щета № 0003-1201-16-413557 и отказът на застрахователя да изплати исканото обезщетение.

Видно от представения договор от 23.03.2018г, собственикът е продал повреденото имущество срещу цена от 2000лв. , като изрично приобретателят е декларирал че автомобилът не е в движение.

Спорът по делото се очертава относно предпоставките за отказа на застрахователя, визирани в т. 27.11 от ОУ, съгласно която не се обезщетяват щети при проникване или засмукване на вода в двигателя, вследствие нарушаване или несъобразяване с правилата за техническа експлоатация и конкретните пътни или други условия.

Съдържанието на общите условия съдът установява само въз основа на документа, представен от ищеца, тъй като ответникът не е посочил доказателства за установяване на друго съдържание на клаузи, в което да е договорено друго основание за изключение от покритите рискове. Тълкуването на ОУ в конкретния случай налага извода, че посоченото от застрахователя изключение в т. 27.11 ОУ следва да се възприема като типично проявление на правило на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ, според което неизпълнение на задължение по застрахователния договор може да послужи за обосноваване на отказ, ако значително променя предвидимостта на риска, носен от застрахователя. Това е така, защото „несъобразяване с правилата за техническа експлоатация и конкретните пътни или други условия“ съответства на поведение, което не е типично и очаквано от договарящите страни. Напротив, доколкото риска е поет за имущество, което се експлоатира от застраховано лице, добросъвестността изисква това имущество да се ползва именно по предназначение и съобразно обичайните правила за експлоатация. В конкретния случай, такова поведение би било управлението на МПС извън предназначените за това пътни съоръжения или по начин, необичаен за управление на МПС. Влагането на каквото и да било друго съдържание в тази клауза (например въздържане от употреба на автомобила по време на влошени метеорологични условия, дори и те самите да представляват повишен риск, без да е налице обявено бедствено положение и наложена забрана за движение по пътищата) би могло да бъде определено като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.3 ЗЗП, тъй като представя изключително широко поле за интерпретация без обективни и ясни за застрахования критерии.

Настоящият състав приема, че няма доказателства поведението на застрахования да представлява неизпълнение на такова задължение, което да е значително с оглед интереса на застрахователя. Напротив от показанията на свидетеля е видно, че събитието е настъпило внезапно по време на нормално употребяване на МПС за движение в градска среда на пътно платно и извънредната ситуация на повишаване на нивото на водата в този пътен участък не е била по никакъв начин провокирана от необичайна употреба на автомобила. Самото струпване на автомобили на тесен участък при силен дъжд не може да се възприема като налагащо някакво допълнително поведение на водача, с което да бъде предотвратено заливането на двигателя от рязко и неочаквано повишаване на нивото на водата. Поради тези причини следва да бъде отхвърлено като недоказано твърдението на застрахователя за договорено изключение от покритите рискове в ОУ.

Спорно е също направеното от застрахователя твърдение, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В задължителната съдебна практика е възприето тълкуването на съпричиняването като обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на лицето, претърпяло вреди, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Според събраните по делото доказателства в случая изначалните предпоставки за настъпване на щетите обективно не зависят от поведението на застрахования и съответно не може обосновано да се очаква, че той е можел да ги предотврати. За да бъде релевантно поведението на застрахования по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е необходимо той да не е положил очакваната и дължима грижа на добрия стопанин. Рязкото покачване на ниво на голямо количество вода на пътен участък в рамките на населено място не е обичайно за да може да се предполага във всеки един момент от движението. За да е бил длъжен за изключи двигателя, водачът е следвало да може да възприеме вълната като опасност, а от събраните доказателства за начина, по който водата е достигнала автомобила (внезапно усетен удар от придошла вълна, заливаща и околни автомобили) не може да се направи извод, че пътната обстановка до този момент ( престой в задръстване) е налагала на водача да изгаси двигателя. Подобно предвиждане остава извън пределите на дължимата грижа, доколкото дъждът, дори и силен, представлява обичайно явление и не обуславя готовност за подобна реакция. В заключение съдът приема, че възражението за съпричиняването на вредоносния резултат чрез поведение на самия пострадал не е доказано от ответника.

Спори се относно размера на поисканото обезщетение за увредените двигател, въздушна помпа, защитни кори и преден ляв мигач. С подробни мотиви в заключението си вещото лице пояснява, че възстановяването на щети с подобен характер обичайно налага смяна на двигател с цилиндрова глава в комплект. В експертното заключение се установява също, че стойността на щетите по автомобила като оригинални резервни части за „двигател комплект“, „въздушна помпа“, „кора защитна“ и „мигач преден ляв“ възлиза общо на 47726.44 лв. с ДДС, а стойността на необходимия труд и материали за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към деня на събитието е 1055.04 лв.