Определение № 21576 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21576 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110140937 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от *******, ЕГН **********, с адрес:

*********, чрез **********, срещу ответника ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***********, негаторен иск за осъждане на ответника да премахне съществуващ бетонен стълб, представляващ въздушен електропровод, намиращ се в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в ********* и при условията на евентуалност, осъдителен иск за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща сума, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, спестявайки заплащането на наем, за това, че държи бетоновия си стълб в имота на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предявеният главен иск (негаторен) е обоснован с твърдения, че ответното дружество неоснователно държи в имота на ищеца бетонен електрически стълб – въздушен електропровод „********“ от подстанция „******“, който му пречи да използва имота си по предназначение. В тази връзка поддържа, че процесният електропровод не е изграден съобразно предвижданията на съответните териториалноустройствени планове и при спазване на условията и изискванията на тогава действащите ЗТСУ и ЗПИНМ, а липсва и строителна документация. Счита, че след като енергийният обект не е изграден, съобразно действащите към момента на изграждането му строителни правила и норми и на правилата за безопасност, то сервитут в ползва на ответното дружество не е възниквал, поради което същото държи процесният електропровод в имота на ищеца без основание и само на това основание смущава правото на собственост на ищеца.

В случай, че по делото бъде установено съществуващо в полза на ответното дружество сервитутно право и на това основание негаторният иск бъде отхвърлен, то ищецът предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща сума, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки заплащането на наем, за това, че държи бетоновия си стълб в имота на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2026 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да обоснове предявяването на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД при условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен негаторния иск. В тази връзка ищецът отново поддържа, че предявява този иск само ако бъде отхвърлен главни иск, респективно ако съдът приеме, че е налице законно учреден сервитут, като 1 обоснована този начин на съединяване с обстоятелството, че същият се задоволява напълно от премахването на електропровода при уважаването на главния иск и за това в този случай не претендира обезщетение, и същевременно поддържа заплащането на обезщетение само ако не постигне премахване на електропровода.

Съдът намира, че така заявеното от ищеца съединяване се явява недопустимо, поради следните съображения.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Предвид изложеното и като съобрази, че естеството на предявения главен иск (негаторен) е такова, че при неговото отхвърляне (което е необходимо условие за разглеждане на евентуалния иск) по делото следва да е било доказано, че за ответното дружество е възинкнало валидно сервитутно право, респ. не е налице неоснователно действие или бездействие от страна ответника и същият държи процесния електропровод в имота на ищеца на законово основание.

Наличието на валидно сервитутно право в полза на собственика на елекропровода означава, че за ползването на имота на ищеца, респ. ограниченията във връзка с ползването му, е налице основание, поради което поначало няма как да възникне неоснователно обогатяване. С други думи отхвърлянето на главния иск обуславя отхвърлянето и на евентуалния, респективно между двата иска съществува връзка на обусловеност, като основателността на втория иск е обусловено от уважаването, а не от отхвърлянето на главния иск. Следователно двата иска могат да бъдат съединявани само кумулативно.

С оглед на горното исковата молба в частта по предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява нередовна – налице е противоречие между изложените твърдения и заявен петитум, тъй като ищецът претендира заплащане на обезщетение поради неоснователно ползване на имота при твърдения за наличието на основание за ползването му, каквото би съществувало при отхвърляне на негаторния иск. Предвид изложеното и след като предявеният евентуален иск не почива на допълнителни факти, които не са включени в предмета на главния иск, то съдът намира, че предявеният евентуален иск е нередовен и в тази част исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – неуважаването на главния иск, а ако се е произнесъл по същество по този иск, то в тази част решението му се явява процесуално недопустимо. Т.е. в случая съдът не може служебно да поправи тази нередовност и да приеме, че е сезиран с двата иска при условията на кумулативност, предвид изрично заявеното от ищеца, че не претендира заплащането на обезщетение при уважаването на негаторния иск.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на *******, ЕГН **********, с адрес: *********, чрез **********, срещу ответника ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***********, в частта, с която е предявен при условията на евентуалност, осъдителен иск за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща сума, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, спестявайки заплащането на наем, за това, че държи бетоновия си стълб в имота на ищеца без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 40937/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в, в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за преценка за последващи процесуални действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3