Решение № 9017 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9017 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110123526 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Л. С. искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ***. Поддържа, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Завява, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него намират приложение ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същият бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури.

Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ.

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение и не е погасил задълженията си за заплащане на тяхната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Л. С.. Същият твърди, че между страните е налице неприключило дело за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г.- 30.04.2022г., в рамките на което е възникнал спор относно начина на начисляване на разходите за битово горещо водоснабдяване. Сочи, че последното осъществено от него плащане на суми за топлинна енергия е за м. май 2020г. на стойност 33,70 лева. Заявява, че не оспорва 1 сумите по процесните фактури, като счита, че няма необходимост от изслушване на съдебно-техническа експертиза. Като причина да не заплаща претендираните от ищеца суми сочи липсата на отчитане от дружеството, че му дължи сумата от 118,92 лева по изравнителна сметка за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД , не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Л. С. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че същият дължи на дружеството следните суми: 1 471,79 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 77048, ведно със законна лихва за периода от 21.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 184,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 15.01.2025г., сумата от 81,07 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за периода от 21.05.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,22 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 15.01.2025г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2025г. по ч.гр.д. №3416/2025г. по описа на СРС, 25 състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, предоставянето на услуга за дялово разпределение от третото лице-помагач, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимите обезщетения за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 2 топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В случая за установяване наличието на облигационно правоотношение по делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №23, том LXLI, дело №17720/1997г. по описа на Първи нотариус в Софийска нотариална служба, от който се установява, че на 14.07.1997г. В. Г. С.а и Л.П. С. са продали на сина сиответникът М. Л. С. следния свой имот, а именно: апартамент №17, находящ се в ***.

В същото време по делото е приложен Нотариален акт за учредяване на право на ползуване №35, т. LLLXVI, дело №32454/87г., с който М. Л. С. е учредил в полза на В.

Г. С.а и Л.П. С. пожизнено право на ползване върху посочения имот. По правило в случаите, при които носители на право на собственост, респ. на ограничено вещно право на ползване по отношение на един и същ имот са различни лица, вещните ползватели, а не титулярът на т. нар. „гола собственост“, е страна по продажбеното правоотношение с топлофикационното дружество. В случая видно от приетите по делото доказателства, Л.П. С. е починал на 11.01.2012г., като учреденото в негова ползва право на ползване е погасено на основание чл.59 ЗС преди процесния период. В същото време от приетия препис-извлечение от акт за смърт се установява, че В. Г. С.а е починала на 04.03.2023г., с оглед на което задължението за заплащане на цената на доставената топлинна енергия до този момент е било нейно, а за остатъка отговорността е на собственика- ответникът М. Л. С.. Видно от приложената по делото справка за роднински връзки, В. Г. С.а е имала едно дете- ответникът М. Л. С., който се явява единствен неин законен наследник. Следователно след смъртта й върху него е 3 преминало и нейното задължение за заплащане на процесните суми за топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 04.03.2023г. Предвид изложеното, ответникът М.

Л. С. се явява легитимиран да отговоря за задълженията за целия процесен период.

В същото време от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД. Доколкото с процесуалното си поведение пред съда ответникът не оспорва количеството доставена в имота топлинна енергия, съдът намира за установено, че същият дължи претендираната от ищеца сума в размер на 1 471,79 лева /752,51 евро/.

Нейната дължимост се установява и от представените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода за двата отоплителни сезона2022г./2023г. и 2023г./2024г., видно от които в имота е разпределяна въз основа на реален отчет топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация на посочената от ищеца стойност.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №Д-067/03.06.2020г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия, Протокол от ОС на собствениците на бл.248, вх.Б ж.к. „Гоце Делчев“ от 14.03.2015г., както и подаденото от тях заявление, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Техем Сървисис” ЕООД. Видно от представените от същото индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период и формуляри за отчет, същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период, като съгласно чл.36 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. Между страните няма спор, че цената на тази услуга за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. е 81,07 лева /41,45 евро/, поради което предявеният иск за нейното заплащане следва да бъде изцяло уважен.

По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, а ответникът изрично е заявил, че последното направено от него плащане е за м. май 4

2020г., поради което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От изложеното следва, че в настоящия случай ответникът М. Л. С. е изпаднал в забава за плащане на главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което дължи мораторна лихва за процесния период, която съдът с помощта на лихвен калкулатор определя в размер на 183,46 лева /93,80 евро/ и до който размер се явява основателна претенцията. За пълнота следва да бъде посочено, че доводите на ищеца относно наличието на извинителни според него причини да не заплаща начисляваните от ищеца суми за топлинна енергия, а именно- наличието на спор между страните за предходен период, съдът намира за неотносими към дължимостта на претендираните лихви.