Решение № 183 от 22.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Шумен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200215 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2500236/15.12.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД, с ЕИК202952659, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от К.С.Н., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ с равностойност 869.20 евро. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.

За него се явява упълномощен представител – адв.Д.С. от ШАК, която поддържа жалбата. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага конкретни правни съображение в подкрепа на направените с жалбата искания.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шуменадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поР. което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поР. следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД извършва строителномонтажни дейности, като на 24.10.2025 год. извършвало такива на строеж „МЖС в УПИ II871, кв.115, гр.Шумен“, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ул.“Харалан Ангелов“ с възложител „Валбор и синове“ ООД, гр.Шумен. Първоначално на 24.10.2025 год. на обекта, а впоследствие и на 30.10.2025 год. въз основа на представени документи била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство от „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД. Било установено, че лицето И. А. А., с ЕГН********** на 14.10.2025 год. било допуснато до работа в посочения обект като монтажник подемни съоръжения, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ на 21.11.2025 год. от лицето били взети писмени обяснения, в които посочило, че от 14 до 17 октомври 2025 год. е работил във фирма „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД на длъжност монтажник подемни съоръжения с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, на 8 часов работен ден, като на 14.10.2025 год. е работил на посочения по-горе обект – „МЖС“ в гр.Шумен, на ул.“Харалан Ангелов“, като монтирали главния електрически мотор на подемното съоръжение. В същото време преди започване на работа е получил работни дрехи и обувки.

По време на проверката и от лицето К.С.Н., управител на дружеството-жалбоподател били попълнени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които посочил, че лицето И. А.

А. на 14, 15 и 16 октомври 2025 год. е било заведено на обекта с цел запознаване с работата и помагане за товаро-разтоварна дейност в гр.Шумен, гр.Търговище и гр.Силистра и че за същото е имало регистриран трудов договор в НАП, който не е бил подписан от лицето, след което вписването в НАП е било заличено.

Видно от Протокол изх.№30Е004136419/14.10.2025 год. на 14.10.2025 год. в 13.08 ч. е бил вписан в НАП електронен трудов запис за сключен трудов договор с лицето И. А., като е посочено, че договорът е от 14.10.2025 год. и лицето се назначава на длъжност „монтажник подемни съоръжения“.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2543271 от 24.10.2025 год., който бил връчен на управителя на дружествотожалбоподател на 24.11.2025 год. За констатираното нарушение на 24.11.2025 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение №27-2500236, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него, без да изложи възражения. В последствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които е изискал да му бъде 2 предоставена възможност да се запознае с материалите и доказателствата по преписката, както и да получи заверени копия. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2500236/15.12.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД, с ЕИК202952659, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от К.С.Н., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ с равностойност 869.20 евро.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р. А. И. и на свидетеля И. А. А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Р.

А. И., доколкото същият е присъствал лично на проверката, лично е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и обясненията на работника А. и на управителя на дружеството-жалбоподател, дадени в писмена орма. В същото време показанията му са последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля И. А. А., доколкото същият е именно лицето, по отношение на което е извършено нарушението и което е запознато в детайли с фактите до случая. В същото време показанията на свидетеля и дадените от него писмени сведения са дадени под страх от наказателна отговорност и за съда не съществува съмнение в тяхната достоверност и обективност. Показанията на свидетеля са категорични, последователни и кореспондират както с показанията на свидетеля И., така също и с останалия събран по селото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От материалите по делото и от разпита на свидетелите Р. И. и И. А. се установява, че на 14.10.2025 год. А. е работил на обекта като монтажник подемни съоръжения, като заедно с други лица са монтирали главния електрически мотор на подемното съоръжение, като между него и дружеството не е имало сключен трудов договор.

В подкрепа на изложеното следва да бъдат взети предвид и дадените от страна на управителя на дружеството обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които изрично заявява, че работникът А. е отказал да подпише трудов договор, но на 14, 15 и 16 октомври 3

2025 год. е присъствал на обектите, като е извършвал товаро-разтоварна работа в гр.Шумен, гр.Търговище и гр.Силистра.

ПоР. изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето И. А. А., с ЕГН**********, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото съдържа пълно описание на нарушението и условията, при които е извършено, като наказващият орган правилно е посочил датата на нарушението и мястото на неговото извършване. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 14.10.2025 год. лицето е работило в обекта и че по отношение на същото не е имало сключен трудов договор.

Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата и в представените по делото писмени бележки, че на посочената в наказателното постановление дата – 14.10.2025 год. работникът А. не е преститрал работна сила. В тази връзка съдът съобрази събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А., от които се установява по безспорен начин, че същият е полагал труд, като е участвал в монтирането на главния мотор, който задвижва асансьора на обект в гр.Шумен. В същата насока са и дадените от лицето писмени обяснения основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ на 21.11.2025 год., в които изрично е посочило, че от 14 до 17 октомври 2025 год. е работил във фирма „ЛИФТКОРЕКТ ГРУП” ЕООД на длъжност монтажник подемни съоръжения с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, на 8 часов работен ден, като на 14.10.2025 год. е работил на посочения по-горе обект – „МЖС“ в гр.Шумен, на ул.“Харалан Ангелов“, като монтирали главния електрически мотор на подемното съоръжение. В подкрепа на изложеното съдът съобрази и дадените писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ и от лицето К.С.Н., управител на дружеството-жалбоподател, в които е посочил, че лицето И. А. А. на 14, 15 и 16 октомври 2025 год. е било заведено на обекта с цел запознаване с работата, като е помагал за товаро-разтоварна дейност в гр.Шумен, гр.Търговище и гр.Силистра. Участието на лицето в какъвто и да е вид трудова дейност, включително и товаро-разтоварна представлява престиране на труд и същата следва да бъде извършвана единствено след сключен трудов договор и проведен инструктаж.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства и по-конкретно от разпита на свидетеля А., че към момента на престиране на труд – 14.10.2025 год. между него и дружеството-жалбоподател не е бил сключен трудов договор. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството, че е било подадено уведомление в ТД на НАП, доколкото същото не може 4 да замести сключването на трудов договор между страните, уреждащ изрично предвидените в КТ условия – място на работа, работно време, длъжност, трудово възнаграждение и други.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поР. което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e24a5370-9094-472d-a2b8-2a4cd58a2400