Решение № 3316 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3316 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330119117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. М. К., ЕГН ********** против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно съединени – установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 02.04.2020 г., с предоставена сума от 1100 лева, фиксиран лихвен процент от 40,05 и годишен процент на разходите – 47,91 %. Била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 8 в размер на 990,60 лева. Клаузата за дължимостта й била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита.

Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Била и в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, при което се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията. Не било извършено предварително разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на договора и СЕФ, същите били изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР, при което били нарушени изискванията на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК. Чрез уговореното в чл.11, ал. 1 от договора, се въвеждал сигурен източник на доход на икономически по – силната страна. Неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение за кредитора, а същевременно – била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението. По този начин се заобикаляло ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне на ГПР.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на 1 неустойка по чл. 8 за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Иска се и присъждане на сумата от 990,60 лева /вж. изм. на иска по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ – платена без основание за погасяване на неустойка по договора за периода 02.04.2020 г.

– 02.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда – 01.12.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Неустойката не излизала извън присъщите й функции и не следвало да бъде включена при формиране на ГПР. Била задължение, което възниквало условно, само в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по вид и в срок. ГПР трябвало да се изчисли в момента на сключване на договора, когато нямало как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения. Не били налице основания за прилагане на чл.22 ЗПК, а изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК били спазени. Сума за неустойка не била плащана. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 02.04.2020 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1100 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2086/24.02.2022 г. – л.31-32/.

Според договора е предоставена сума от 1100 лева, при ГПР 47,91 %, ГЛП 40,05 %. В чл. 8 е предвидена дължимост на неустойка от 990,60 лева при непредоставяне на обезпечение.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

2

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява 135,08 % от този на заетата сума, съгласно приетото и неоспорено заключение на първоначалната ССЕ /л.54/, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено.

Следва да се посочи, че ответникът, върху когото лежи док. тежест за установяване валидността на оспорената клауза, не провежда пълно и главно такова.

Срокът за предоставяне на описаното обезпечение е твърде кратък, при което за потребителя се създава допълнителна тежест, водеща до значително затруднение в осигуряването й, предвид необходимостта от технологично време и чуждо съдействие.

С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план /л.12/, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката е значителен сам по себе си, в т.ч. съотнесен към предоставената сума.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди 3 от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.

Ето защо, установителният иск е доказан и следва да бъде уважен.

По осъдителния иск:

Според първоначалната ССЕ – въпреки поисканото съдействие от ответника, дружеството не е предоставило счетоводна и банкова документация относно плащания /л.54/. При устния си доклад пред съда, ВЛ сочи, че ответникът е предоставил част от счетоводната документация, но изрично било записано, че няма отразени плащания в тяхната система по процесния договор. Представили справка, относима по кредита, но повторно се подчертава, че в представената документация изрично било упоменато, че плащания по кредита – няма.

От представената справка от ЦКР, БНБ /л.75/ се установява, че именно този договор за заем се води изцяло погасен; отразена е месечна информация относно същия, с посочени остатъци на задължения, както и размер на месечна вноска от 287 лева.

Тук следва да се подчертае, че - според параметрите на договора, погасителните вноски са месечни и именно с включена неустойка са в размер на 287 лева, отразената в ЦКР по данни на самия ответник.

На следващо място следва да се подчертае, че въпреки предоставените данни от системата на ответника на вещото лице по ССЕ и категоричното становище, че плащания по договора няма, след повторно снабдяване на ищеца със СУ – от страна на БНБ е предоставено становище, изходящо от самия ответник „Сити кеш“ ООД, към което е представена справка за извършени плащания точно по този договор /л.8183/. От нея се установява, че ищецът не само е извършвал плащания, но и задълженията са предсрочно погасени на дата 06.08.2020 г., като общо платеното е в размер на 2296 лева. Погасена е изцяло главницата от 1100 лева, уговорената дог. възн. лихва от 205,40 лева, като за разликата до 2296 лева – няма отбелязване какво задължение е платено, респ. за какво е разпредЕ. същата.

След тези доказателства е прието и не е оспорено заключение на допълнителна ССЕ, което също се кредитира като ясно и компетентно изготвено. Експертът е изследвал събраните доказателства, констатирал е горните факти по предсрочно погасяване с посочената общо платена сума, като е упоменал, че с платените суми се погасяват главница и лихва по погасителен план на обща стойност 1244,58 лева – тоест 4 съобразил е предсрочното погасяване, отричайки възможността да се събира и погасява възн. лихва след него до края на срока, при което разликата между платеното и погасеното била 1051,42 лева.

При тези данни, правните изводи са следните:

Неоснователни, като неотговарящи на действителното фактическо положение, са възраженията на ответника, че ищецът не е погасил неустойка по договора.

Напротив – предвидената в договора е изцяло платена. Заключението в този смисъл се основава на съвкупния анализ, логика и връзка между писмените доказателства по делото, а в т.ч. и след съобразяване на процесуалното поведение на страната, подаваща неточна информация на ВЛ по ССЕ за липса на каквито и да е плащания, която с категоричност не кореспондира на останалите доказателства, в т.ч. - на собственото й извънпроцесуално изявление с представена справка за погасявания именно по процесния договор за заем – удостоверяваща неизгодни за нея факти, в разрез с ОИМ и данните, предоставени на ВЛ по първ. ССЕ. Тоест страната е създала пречки за изследване и проверка на относими данни за обективно изясняване на фактите по делото. Такива са събрани чрез други източници.