Решение № 728 от 04.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12913/2021
- Вид
- Решение № 728
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 728 гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100112913 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Т.П.Т. срещу П. на Р.Б. за осъждането й да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото и влошаване на здравословното състояние от повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, като наказателното производство било прекратено.
Ищецът твърди, че през 2002 г. срещу него било образувано ДП № 397/2002 г. за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК. П. внесла в СРС обвинителен акт. Образуваното НОХД № 4936/2003 г. по описа на СРС било изпратено в Специализиран наказателен съд, където продължило под № 1169/2012 г. През 2017 г. П. внесла повторно обвинителен акт и било образувано НОХД № 2686/2017 г. Това дело съдът прекратил и изпратил по подсъдност на СРС, където е образувано НОХД № 7181/2018 г. С определение от 08.10.2018 г. съдът прекратил наказателното производство.
В продължение на 16 години Т.Т. бил обвиняем, съответно подсъдим по обвинение в престъпление, което не било доказано, че е извършил.
Задържането на ищеца, внасяне на обвинителен акт и разглеждането на делото в съд накърнили сериозно името и авторитета на ищеца. След електрокуцио страдал от квадрипирамиден синдром и след 2002 г. здравословното състояние на Т. се влошило.
Ищецът изпитвал стрес, потиснатост и отрицателна промяна в емоционалното си състояние; затруднения в намирането на работа, поради 1 наличие на справка, в която фигурирали образувани срещу него наказателни производства.
Претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство в периода 23.08.2002 г. – 08.10.2018 г. в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2002 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който излага възражения срещу основателността на иска. Прекратяването на производството поради изтекла давност представлявало обстоятелство, налагащо прилагане на указанията по т. 8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва причинната връзка между воденото срещу Т. наказателно производство и описаните в исковата молба вреди. Счита претенцията за прекомерно завишена по размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на държавните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.
Отговорността има обективен характер и възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на престъпление, производството по което е било прекратено.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че на 15.08.2002 г. е образувано наказателно производство, а на 23.08.2002 г. Т.П.Т. е бил привлечен като заподозрян за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
2
Определена му е мярка „задържане под стража“ за срок от 72 часа.
С постановление от 26.08.2002 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 2 от НК.
С протоколно определение от 27.08.2002 г. по дело № И 203/2002 г. на СГС по отношение на Т.Т. е взета постоянна мярка „задържане под стража“, потвърдена от състав на САС с определение от 03.09.2002 г.
С постановление от 14.11.2002 г. образуваното предварително производство по сл.д. № 309/2002 г. е разделено, като материалите, касаещи извършено престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от обвиняемите лица, сред които Т.П.Т., са отделени и предварителното производство е заведено под сл.д. № 397/2002 г. по описа на ССлС, пр.пр. 5536/2002 г.
С постановление от 12.12.2002 г. по сл.д. № 397/02 г. Т.Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за срок от 24 часа до довеждане пред съда“, която е продължена до 72 часа.
С определение от 21.02.2003 г. по ч.н.д. № 1896/2003 г. по описа на СРС по отношение на Т.П.Т. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева, влязла в сила на 27.02.2003 г.
На 29.04.2003 г. в СРС е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 4936/2003 г.
Във връзка с настъпили законодателни промени в НПК, с определение от 14.06.2012 г. съдебното производство по НОХД № 4936/2003 г. е прекратено и е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура.
На 25.07.2012 г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу Т.Т. за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. НОХД № 1169/2012 г. по описа на СпНС е било прекратено с разпореждане от 07.08.2012 г. и делото е изпратено на СП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
С постановление на следовател в СО при СП по ДП № 9 по описа на СО-СП за 2014 г. Т.П.Т. е привлечен повторно към наказателна отговорност 3 за извършено в периода от неустановена дата до 23.08.2002 г. престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. На 09.05.2014 г. на Т. е предявено разследването.
С постановление от 27.05.2014 г. наказателното производство срещу Т. е прекратено частично за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за държане на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества на 24.06.2002 г. и в съучастие с другите обвиняеми лица, като съизвършители.
На 27.09.2017 г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт в СпНС за извършено от Т.П.Т. престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр.
2 от НК.
Образуваното НОХД № 2686/2017 г. е прекратено и изпратено на СРС, където е продължило под № 7181/2018 г. С протоколно определение от 08.10.2018 г. производството по делото е прекратено поради изтекла погасителна давност.
Следва да се отбележи, че в продължение на 15 години – от 2002 г., когато е образувано досъдебното производство, до 2017 г., когато е внесен обвинителен акт, П. е прецизирала и повдигала различни обвиненията спрямо Т.Т..
За периода от 12.12.2002 г. до 27.05.2014 г., когато с постановление на прокурор при СП производството е частично прекратено, Т.Т. е бил обвиняем в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за придобиване в съучастие с други лица, по неустановен начин, без да има надлежно разрешение, боеприпаси и взривни вещества и за държане в съучастие със същите лица на 24.08.2002 г., като съизвършители, на инкриминираните огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества.
Обвинението е поддържано от П. на РБ срещу Т.Т. за това, че на неустановена дата до 23.08.2002 г. в къща с прилежащ към нея двор в с. ******* държал взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, без да има надлежно разрешение, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗКВВООБ и съгласно чл. 30 и чл. 32, ал. 1 от ППЗКВВООБ – престъпление по чл. 339, ал.
2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Производството по това обвинение е прекратено на 08.10.2018 г. поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на подсъдимия Т.Т..
4
Не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за репариране на вредите от обвинението в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал.
1, пр. 2 от НК, тъй като действията на ответника и разследващите органи по това обвинение до прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност са извършени законно. В съдебното заседание на 08.10.2018 г. по НОХД № 7181/2018 г. по описа на СРС Т. изрично е заявил, че желае делото да се прекрати поради изтекла абсолютна давност. Следователно, спрямо обвинението в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието за установено, че деянието не е извършено или че същото не съставлява престъпление, т. е. лицето да е оправдано. Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение по реда на ЗОДОВ, защото са били законни, т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Съгласно указанията в т. 8 на ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, само ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невиновно с влязла в сила присъда, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. По обвинението в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК производството е прекратено поради изтекла давност на 08.10.2018 г.
За времето след като е изтекла абсолютната давност – 23.08.2017 г. до прекратяването на 08.10.2018 г. наказателното преследване е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди през този период. За времето от внасяне на обвинителен акт в СпНС на 27.09.2017 г. до 08.10.2018 г. извършените спрямо
Т. процесуално-следствени действия са незаконосъобразни. Вместо да процедира съобразно нормата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и да прекрати производството по делото, на 27.09.2017 г. П. е внесла обвинителен акт срещу Т.Т. за държане на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, без деецът да има надлежно разрешение за това. По НОХД № 2686/2017 г. не са повеждани съдебни заседания, а с разпореждане от 02.10.2017 г. СпНС е изпратил делото по подсъдност в СРС.
5
На 11.07.2018 г. по НОХД № 7181/2018 г. по описа на СРС ход на делото не е даден, а на 08.10.2018 г. то е прекратено.
Налице са законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и за обвинение, производството по което е приключило с прекратително определение по отношение Т.Т. за престъпление по чл. 339, ал.
2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По това обвинение делото е продължило около единадесет години и половина.
В тежест на ищеца беше да докаже и че е претърпял описаните в исковата молба вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното привличане като обвиняем.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e24a2407-85f0-4564-b268-94bd0846df8b