Определение № 206 от 07.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Плевен, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500035 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С разпореждане № 15068/18.12.2024 г. по гр.д. № 7099/2024 г.

Плевенският РС е оставил без уважение молбата на ищеца В. К. И. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Недоволен от постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател В. К. И., който чрез пълномощника си адвокат И. М. от ПлАК като представляващ упълномощеното АД „Н. М. и И. М.“ го обжалва пред ПлОС като неправилно и незаконосъобразно. Според частния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е приел, че има финансова възможност да заплати дължимите държавна такса и разноски в производството. Твърди се, че частният жалбоподател живее в едно домакинство с майка си и сестра си Сузан, за които полага грижи, тъй като сестра му страда от заболяване, за което й е определена 100 % нетрудоспобност и се налага скъпоструващо лечение в Турция. Твърди се, че всички средства на семейството са насочени към лечението на сестрата на частния жалбоподател и тъй като не достигат семейството периодично организира дарителски кампании за да обезпечат това необходимо лечение. Твърди се, че макар и да няма законово задължение има морално такова към сестра си и това следва да бъде съобразено от съда.

Моли се ПлОС да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да освободи частния жалбоподател от заплащане на държавна такса и разноски по гр.д. № 1

7099/2024 г. по описа на ПлРС.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д. № 7099/2024 г. по описа на ПлРС е видно, че същото е образувано по искова молба /ИМ/, депозирана на 02.12.2024 г. от В.

К. И. против ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо за сумата от 20 134,80 лв., въз основа на които претенции по делото се дължи държавна такса в размер на 850 лв.. В ИМ се съдържа молба по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото, а като приложение към нея са представени във връзка с молбата декларация за семейно, имотно и здравословно състояние на ищеца от 20.09.2024 г. и ЕР на ТЕЛК от 23.05.2024 г. за С.С.М..

По делото в първата инстанция са изискани и приложени справки за родствени връзки, за данни в АВ, за сключени трудови договори и осигурителен доход от ТД на НАП Плевен.

За да отхвърли молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, ПлРС е приел, че с оглед декларирания месечен доход от 1 500 лв., данните за осигурителния му доход през 2024 г. и обстоятелството, че същият няма задължения към низходящи, както и към нетрудоспособната си сестра, то същият има възможност да заплати дължимата държавна такса по делото, както и да заплаща разноските по делото.

От представената пред ПлРС декларация на ищеца по чл. 83 ал. 2 от ГПК се установява, че същата установява доходите на ищеца към 20.09.2024 г.. Установява се, че към този момент семейството на ищеца се състои от трима членове, общия доход на семейството е в размер на 1 500 лв., ищецът и семейството му притежават лек автомобил, произведен през 2005 г. и нямат движимо или недвижимо имущество, от което да реализират доходи, нямат парични влогове, нямат други източници на доходи, член на семейството се нуждае от месечни средства за лечение в размер на 4 000 лв., ищецът има 2 месечна вноска по потребителски кредит в размер на 402 лв..

От представената пред ПлОС декларация на ищеца по чл. 83 ал. 2 от ГПК се установява, че към 29.01.2025 г., семейството на ищеца се състои от трима членове, общия доход на семейството е в размер на 2 068,42 лв., член на семейството се нуждае от годишни средства за лечение в размер на 8 000 лв., ищецът има месечна вноска по потребителски кредит в размер на 576,18 лв., а останалите декларирани обстоятелства са непроменени след декларацията от 20.09.2024 г.. От представените с декларацията писмени доказателства се установява, че за м. ноември 2024 г. ищецът е получил заплата от „ВЛС Венчър“ в размер на 1 591,50 лв. и заплата от социални дейности в размер на 476,92 лв. като ищецът работи по основно ТПО, считано от 19.10.2024 г. при „ВЛС Венчър“ АД, гр. София, а по допълнително ТПО при непълно работно време, считано от 30.10.2024 г. като личен асистент на С.Е.А.. Установява се от представените погасителни планове, че ищецът дължи на трима кредитодатели месечно вноски по потребителски кредити общо в размер на сумата от 576,24 лв. /402,41+63,42+110,41/, както и че е собственик на лек автомобил с регистрация от 2005 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Въззивният съд приема, че преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК е индивидуална по всяко дело и се прави към момента за подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да се съобразят както дължимия размер на държавната такса и разноските в производството, така и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе, като съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимите държавни такси и разноски. В актуалната си практика ВКС приема, че при преценка на обстоятелствата по чл. 83 от ГПК съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, както и определената от МС линия на бедност за съответната година, която за 2024 г. е 3

526 лв., а за 2025 г. е 638 лв..

Като съобрази представените пред ОС писмени доказателства относно семейното, имотното и финансовото състояние на ищеца, частен жалбоподател и възрастта му, линията на бедност, както и официалните данни на НСИ съгласно които разходите на месец през третото тримесечие на 2024 г. на едно лице са в размер на 1 051 лв., въззивният съд приема, че частният жалбоподател разполага с финансови средства, които му позволяват да заплати 60 % от дължимата държавна такса за образуване на делото по подадената от него ИМ в размер на 850 лв., както и разноските по делото. В ГПК липсва легална дефиниция относно понятието "членове на семейството", поради което следва да се съобразят дефинициите в други закони. Съгласно § 1 т. 20 от ДР на ЗЗО членове на семейството са съпруг, съпруга, деца до 18годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта. Съгласно разпоредбата на §1 т. 19 от ЗОНПИ членове на семейството са съпруга, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство и ненавършилите пълнолетие деца. При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че липсва законова възможност при преценката си по чл. 83 ал. 2 от ГПК да съобразява нуждите и доходите на други лица, вкл. близки роднини, с които ищецът живее в едно домакинство, но не съставляват членове на семейството му по смисъла на закона. Липсват доказателства ищецът да е осъден да заплаща издръжка на своята майка поради нетрудоспобността й, а с оглед представените доказателства за здравословното състояние на сестрата му може да се приеме, че полаганите грижи към нея като лице с трайна нетруспособност, нуждаещо се от чужда помощ са в съответствие с добрите нрави, но не са сред обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, тъй като на ищеца не е вменено законово задължение в тази насока. Частният жалбоподател е несемеен и няма задължения към съпруг, съжител или нуждаещи се от издръжка низходящи, поради което след съобразяване на месечните му доходи от трудови възнаграждения, задълженията, които е поел преди завеждане на делото към кредитодатели, както и данните от НСИ за месечен разход на едно лице следва да се приеме, че същият разполага с финансова възможност да заплати 60 % от дължимите държавни такси по делото в размер на 510 лв., както и на разноските по делото и следва да бъде освободен частично от 4 заплащането на държавна такса по делото в размер на 340 лв..

При тези изводи въззивният съд намира, че молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса се явява частично основателна относно освобождаване от държавна такса в размер на 340 лв. и следва да бъде уважена за тази част, а в останалата й част, в която се иска освобождаване от държавна такса за разликата до дължимия размер от 510 лв. и от разноските по делото се явява неоснователна.

След като е стигнал до други правни изводи, ПлРС е постановил частично неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено в посочената по-горе част и вместо него бъде постановено определение, с което частният жалбоподател бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото в размер на 340 лв., представляваща 40 % от дължимата държавна такса по делото. В останалата му част обжалваното разпореждане на ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 15068/18.12.2024 г. по гр.д. № 7099/2024 г. на Плевенския РС в обжалваната част, в която е оставил без уважение молбата на ищеца В. К. И. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса по делото в размер на 340 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК В. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес адвокат И. М., гр. Плевен, ул. *** от частично заплащане на държавна такса в размер на 340 лв. по гр.д. № 7099/2024 г. по описа на Плевенския РС.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15068/18.12.2024 г. по гр.д. № 7099/2024 г. на Плевенския РС в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО в частта, в която ищецът е освободен частично от заплащане на държавна такса по делото. В останалата му част, в която е потвърдено разпореждането на ПлРС ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - седмичен срок от връчването му на 5 частния жалбоподател, с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6