Решение № 258 от 29.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 258

29.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

2-ри наказателен

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова

Антоанета Николова Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600817 по описа за 2020 година

Атакувана е присъда № 373 от 27.1.2020 г. по НОХД № 433/2019 г. по описа на БлОС, НО, 1 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимата Г. Д. К. e призната за виновна в това, че на 17.9.2018 г., около 20:55 часа в гр. *** е използвала платежен инструмент – дебитна карта с № **********8368, издадена от „Банка Пиреос България“ АД на С. А. Д. от гр. *** и данни от платежен инструмент – ПИН код за същата дебитна карта, без съгласието на титуляра е изтеглила сума в размер на 300 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 години.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото, както следва: 577 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Благоевград, както и 5 лева за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на БлОС № 373 от 27.1.2020 г. следва да обсъди доводите на подсъдимата К. залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея. В жалбата се развиват доводи за това, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, иска се нейната отмяна и постановяване на оправдаването на подсъдимата. В допълнението към жалбата се излагат съображения за това, че: от събраните по делото доказателства не се установявало, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал.1 НК; присъдата не е мотивирана според изискванията на процесуалния закон, не е даден отговор на възраженията на защитата, не са изложени фактическите и правни изводи на съда, не са обсъдени противоречивите доказателства; не се доказва авторството на престъплението, а съдът е интерпретирал неправилно заключението на видеотехническата експертиза и показанията на свидетелката Д.; наказанието е явно несправедливо; не са изложени мотиви по възражението на защитата за приложение на чл. 9, ал. 2 НК; деянието и дееца не се отличават с висока степен на обществена опасност – К. е неосъждана, с добри данни за личността, грижи се за болното си дете; от деянието няма 1 настъпили вредни последици – изтеглената сума пари е възстановена, както и на свидетелката Д. са дадени от съпруга на подсъдимата допълнително средства за издаването на нова лична карта. Отправя се искане за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и за оправдаването на подсъдимата.

Подсъдимата К. е заявила с писмена молба до САС, че е уведомена за датата на съдебното заседание, но не желае да участва лично във въззивното производство, поради което и на основание чл. 329, ал. 2 вр с чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК съдът разгледа делото в нейно отсъствие. Упълномощеният защитник на подсъдимата адвокат М. поддържа депозираната срещу присъдата жалба и настоява, че присъдата е неправилна, тъй като в съдебното и досъдебното производство не са събрани доказателства за виновността на подсъдимата. Подържа, че в случая е налице несъставомерност на деянието. Защитникът акцентира върху заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза и приложените към него фотоснимки, от които се установявало, че в инкриминираното време и място пред устройството, от което са изтеглени парите, са се намирали две лица. От това, според защитника, следвало, че не е доказано авторството на деянието, защото това изключвало подсъдимата да е лицето, което фактически е изтеглило парите. Същевременно в защитната пледоария се поддържа, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимата, които сочели на друг вероятен извършител на деянието.

Защитникът възразява срещу отказа на първата инстанция да разгледа направеното алтернативно искане приложение на чл. 9, ал. 2 НК, като отправя петитум тази разпоредба да се приложи от въззивния съд, който да оправдае подсъдимата на това основание.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което иска оставянето й без уважение и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, а наказанието е определено справедливо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимата К. е неоснователна.

1.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено деянието – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС Благоевград в тази насока са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

- обясненията на подсъдимата от съдебното производство – л. 39 гръб от съдебното дело по НОХД № 433/2019 г. на ОС Благоевград;

- показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3 НПК: свидетелката С. Д. – л. 9 – 11 от т. 2 на досъдебното производство, свидетелят А. С. – л. 17 от том 2 на досъдебното производство, свидетелят В. К. – л. 23 от т.

2

2 на досъдебното производство;

- писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3 НПК – банково извлечение (т. 1, л. 20 – 21 от досъдебното производство); декларация по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ (т. 2, л. 12 от досъдебното производство); писмо от банка „Пиреос България АД” (т. 2, л. 47 от досъдебното производство); справка за съдимост (т. 2, л. 60 от досъдебното производство);

- заключението, приобщено по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3 НПК, на назначената и изготвена по делото видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза № 77 от 9.4.2019 г. (т. 2, л. 28 – 40 от досъдебното производство).

2.

По фактите:

Въз основа на така изброените доказателствени материали ОС Благоевград е приел за установено по несъмнен начин, че Г. К. живеела в гр. ***. Съпругът на подсъдимата В. К. бил първи братовчед на С. Д., като двете семейства живеели в близост едно до друго.

Свидетелката Д. притежавала издадена от банка „Пиреос България АД” дебитна карта с № **********8368, на чиято лицева страна било изписано името на картодържателя – С. Д..

Свидетелката държала банковата си картата в портфейл, заедно с лист, на който бил записан ПИН код.

На 17.9.2018 г., привечер, Д. отишла заедно със своето внуче до кварталния магазин, а след това се срещнали с подсъдимата в обособена пред дома им градинка. Около 19.30 – 20.00 часа свидетелката се прибрала в дома си. След това К. намерила в близост до дома си портфейла, в който била дебитната карта на Д., заедно с ПИН кода. Около 20.55 часа същия ден подсъдимата отишла до АТМ устройство, намиращо се в гр. ***, пл. „***” № 2, собственост на „Юробанк България АД”. Като използвала банковата карта, издадена на С.

Д. от банка „Пиреос България АД”, без нейно съгласие, К. изтеглила сумата от 300 лева.

На 18.9.2018 г. сутринта свидетелката установила липсата на портфейла си, заедно с намиращите се в него дебитна карта, лична карта и сумата от 15 лева. Тя сигнализирала за липсващата карта банка „Пиреос България АД”, като се обадила в офиса им в гр. ***. От служител в банката разбрала, че на 17.9.2018 г. , около 20.55 часа била изтеглена сумата от 300 лева. Като разбрала за това Д. подала на 18.9.2018 г. жалба в РУ ***.

Няколко дни след като разбрала за изтеглянето на парите от банковата си картата Д. споделила с К. за това, както и че е сигнализирала за неправомерното теглене в РУ ***.

Първоначално подсъдимата не казала, че тя е изтеглила парите, но след около седмица свидетелят В. К. извикал Д. в дома им. На тази среща свидетелят в присъствието на плачещата К. споделил, че съпругата му е намерила портмонето на улицата в близост до дома им и отишла да изтегли парите от сметката на Д. чрез намерената в портфейла дебитна карта и ПИН код. По време на срещата със свидетелката подсъдимата изразила съжаление и помолила за прошка, върнала 300 лева на Д., като й дала още 40 лева, необходими за издаване на нова лична карта. К. помолила Д. да оттегли подадената от нея жалба в полицията.

3.

По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие:

Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от 3 приобщените към съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.

В разглеждания случай въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред окръжния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до съществено опорочаване на законосъобразността на първоинстанционното производство. В мотивите към проверяваната присъда съдът е изложил приетата за установена фактическа обстановка, както и е посочил доказателствата, които са послужили за извеждане на релевантната фактология. Доказателствата са коментирани макар и лаконично, но при ясно изводима воля на решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали – изследвани са показанията на свидетелите по делото и писмените доказателства, като съдебният състав недвусмислено е изразил позицията си, че не открива съществени противоречия в доказателствената съвкупност, както и че обясненията на подсъдимата, дадени пред съда, са израз на правото й на защита и не следва да се възприемат.

При преценка на характера на доказателствения анализ, изложен в мотивите на присъдата, следва да се има предвид, че първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК. По искане на защитника (лист 38 от съдебното дело по НОХД № 433/19 г. на ОС Благоевград) и при изразено положително становище от подсъдимата, съдът е одобрил изявеното от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, като е приобщил към доказателствения материал по делото съответните протоколи за разпит на свидетелите, писмените доказателства и заключението на вещото лице (поименно посочени в съдебния протокол от 27.1.2020 г. – лист 39 от съдебното дело по НОХД № 433/2019 г. на ОС Благоевград) по реда на чл. 283, вр. с чл. 373, ал. 1 НПК. Законосъобразна е констатацията на първоинстанционния съд, отразена в мотивите на определението по чл. 372, ал. 3 НПК, че действията по разследването, представляващи разпити на посочените свидетели и вещо лице, са извършени при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон – разпитите на свидетелите са осъществени от компетентен разследващ орган, водени са задълбочено и изчерпателно, засегнати са всички, имащи значение за делото, обстоятелства, не са налице пороци при назначаване и приемане на експертизата и при приобщаването на писмените доказателства.

При законосъобразно проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК, съдът е следвало да извърши такъв доказателствен анализ, какъвто се изисква по общия ред, доколкото отклонението от него е допустимо само в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Решаващият съдебен състав е дал конкретна оценка на съществените доказателствени материали. В този смисъл САС приема, че окръжният съд е изложил мотиви към присъдата, които отговарят на минималния стандарт на чл. 305, ал. 3 НПК

4.

Относно възражението на защитата за недоказаност на авторството на деянието:

Първото основно възражение на защитата се отнася до обстойно поддържаното и пред първата инстанция твърдение, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин от надлежно приобщените към делото доказателствени материали. Настоящият състав на апелативния съд, подобно на състава на окръжния съд, счита, че комплексната оценка на доказателствата установява въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК по начина, изискуем от чл.

Разпечатката съдържа 52 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2480f20-5700-4934-bb47-0e1501d5b73d