Решение № 542 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. П., 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330200979 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 25-3389-000021 от

03.02.2025 г. издадено от *** в ОДМВР гр. П., Шесто РУ с което на Н. В. М. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят Н. М., чрез *** адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че неговият доверител не е знаел и не би могъл да знае, че МПС-то което управлява е с прекратена регистрация, като това не било и общо достъпно в интернет пространството, поради което и не би могъл да извърши проверка. Също така не бил собственик и на процесното МПС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради 1 което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 09.01.2025 г. в 07:45 часа в гр. П., бул. ,,****‘‘ до № 218 като водач на лек автомобил ,,Ситроен Ксара пикасо‘‘ 2.0 ХДИ с рег. № ****жда собственост, извършва следното нарушение, а именно: управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Служебно прекратена регистрация на 12.11.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15, доколкото МПС не било пререгистрирано в срок. Това представлявало и нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят А. А., доколкото процесуалният представител на жалбоподателя заяви, че не държи на неговия разпит.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От постъпило писмо от сектор ,,Пътна полиция‘‘ към ОДМВР гр. П. се установява, че към настоящия момент гражданите нямат възможност да извършат проверка дали конкретно МПС е с прекратена регистрация, освен на място в сектор ,,Пътна полиция‘‘ или РУ на МВР.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент, същият има нарушения по ЗДвП.

От копие от Постановление на РП гр. П. за отказ да се образува досъдебно производство се установява посоченото в него.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради обстоятелството, че регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Н. М. не е собственик на процесното МПС, доколкото в АУАН и НП е посочено, че същото е чужда собственост. От административно-наказателната преписка се 2 установява, че собственик на същото е ,,Ай Си Констръкшън‘‘ ЕООД.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд П., в която се сочи следното:

"Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име.

Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация, а именно, че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред и че е 3 изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име, като следва да се отбележи, че за разлики от задължителната застраховка гражданска отговорност не е налице публичен регистър. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд П., ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – П..

Отделно от това, Съдът се солидализира със становището на *** на жалбоподателя, че е налице неясно описание на нарушението. В обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП не е посочено, кога е бил закупен автомобилът, като е посочено единствено кога е била прекратена регистрация. Тези факти са необходими за осъществяването на преценка дали в действителност процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

С АУАН и НП се поставят рамките на обвинението и не би могло едва пред Съда да се осъществяват допълнителни обстоятелства, доколкото санкционираното лице не е било в състояние да разбере защо е било наказано.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

По разноските:

С оглед изхода на делото Областна Дирекция на МВР гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер от 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3389-000021 от 03.02.2025 г. издадено от *** в ОДМВР гр. П., Шесто РУ с което на Н. В. М. с ЕГН:

********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на Н. В. М. с 4

ЕГН: ********** сумата в размер от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5