Акт от 23.04.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№212 гр. Хасково, 23.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №379/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.Ш. - гражданин на А., с адрес: ТЦ – с. П. към ДАБ при МС, срещу Решение № УПП-139/05.04.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в А., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А..

Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Р. Б. и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор при ДАБ при МС (П. К.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-653/16.03.2021г. в

СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. Ш. от А., поискал от властите в Р. Б. предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №148 от 18.03.2021г., с рег. №УП-7065/18.03.2021г. на ДАБ, подадена с името А.Ш.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-7065/18.03.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.Ш., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Ш., н…. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.Ш., роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Ш., с.Т., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – пащун, религия – сунит, професия …, образование

- …, н…., без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП-7065/19.03.2021г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата лицето се представил като А. Ш., роден на ***г. в А..

Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 19.03.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-7065/19.03.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. преди 10 месеца, юни 2020г., нелегално заминал за П., там останал 1 ден, продължил към И., където пребивавал 2 месеца и 15 дни. Оттам заминал нелегално за Т., около 7 месеца в гр. И.. От гр. И. с група от 24 човека, с автомобил пътували 4 часа и стигнали до границата с Г.. Преминал реката с лодка и влязъл в Г., където останал 3 дни и след това влязъл в Б..

След като влязъл в Б., вървели 1 час в гората и стигнали до една къща и там останали. След няколко часа ги задържала полицията в къщата. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Р.Б. или в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че бил на 10 години, когато баща му бил убит в П. от пакистанската полиция. Тогава останали сами, имал една .. и 2 ...

Заживели при семейството на чичо му. Купил една рикша и така издържал семейството. Преди 6 години починала и майка му. През тези години работил на различни места. Работил в гр. К., като продавал кокошки. В гр. Д. работил като а…. Преди 3 години се записал в Националната армия и в продължение на две години служил в пров. У.. Живеели със семейството му в гр. Д.. Един ден брат му отивал от гр. Д. в селото Р. и това място било под контрола на талибаните.

Талибаните хванали брат му и го разпитвали за чужденеца. Брат му им отговорил, че смята, че чужденеца може да е в Т., а те му казали, че служил в армията.

Искали чужденеца да се предаде или да задържат брат му при талибаните. След това брат му разказал това и чужденецът се изплашил много. Също виждал, че обстановката в гр. Д. и в гр. К. била много лоша. Заради това взел решение и напуснал страната. Чужденецът служил още първата година в армията, когато станал този разпит. Преди две години. Тогава брат му се прибрал вкъщи. Когато това се случило, било преди две години. През това време чужденецът се сражавал, бил на фронта. Не можел да си вземе отпусното и да се върне, а и да го вземел, пътят бил много опасен и можело да пострада. В гр. Д. било опасно, при такива условия нямало работа. Имал и р…., но в гр. Д. ги забранили, защото с тях били извършени много атентати. След това отишъл в гр. К., там останал 5 месеца, но работата му не вървяла. Имал магазин за кокошки. След това започнал да работи като охрана, 2 месеца. Строежът спрял на къщата и останал без работа. Заявил, че може да се върне в А., с условия. Когато получи закрила в Европа, да има пари достатъчно да направи сватба, защото имал годеница. Заявил, че след сватбата ще се върне в държавата, където има закрила. Имал набелязана точно определена държава – Белгия. Подал молба за закрила в Р. Б., защото тук го задържали и му казали, че има два избора, да подаде молба за закрила или депорт обратно в А.. Знаел, че Б. е бедна държава и няма работа, затова нямал желание да подава молба тук. Нямал проблеми с властите в страната. Не членувал в политически партии или организации. Нямал проблеми заради религията или етноса си.

С Решение № УПП-139/05.04.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.Ш. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.04.2021г., а жалбата е подадена на 09.04.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., младши експерт в Транзитен център – с. П., определена със Заповед № РД05-771/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 18.03.2021г., а оспореният акт е издаден на 05.04.2021г.

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.