Решение № 63 от 16.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр. Добрич, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500858 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Добрич срещу решение №505/01.11.2021 г. по гр.д.№1066/2021 г. на Добричкия районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" със седалище и адрес на управление:град София,пл."Позитано" №5,ЕИК 000694286,представлявано от И.И.Г. и П.А.Ш.,сумите: 1./246,40 лева,представляваща заплатено застрахователно обезщетение, по застраховка „Автокаско" на собственика Ж.Д.П. на л.а. марка "Мерцедес", модел "МL 320 СDI",с рег. № ***, по щета №470420202058539,за вредите при ПТП на 18.11.2020г. в град Добрич,вилна зона "Лозята" пред хотел-ресторант „Орехите",причинени на автомобила след попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на общински път,ведно с обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2021 г.-датата на завеждане на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата; 2./630 лева,представляващи сторените разноски, от които 280 лв. депозит за вещо лице, 300 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса.

Настоява се от въззивника за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно,респ. за отхвърляне на иска. Съдържа оплаквания за неправилна преценка на доказателствата, необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на материалния закон. Оспорен, като изведен при необсъждане на съответното възражение на 1 ответника, е изводът на съда, че вредата от пътния инцидент е покрита от застрахователната полица, тъй като с нея не е предвидено допълнително покритие на риска „механична повреда" по липса на условията по глава „Втора - Покрити рискове и изключения" от ОУ по застраховка „Каско" (с оглед производството на увредения автомобил преди повече от седем години - на 13.07.2006 г.) и по т.8 - заплатена допълнителна премия. Оспорен като необоснован е изводът на съда по фактите за мястото на настъпване на пътния инцидент (не на общински път, а в участък, извън строителните граници и ПУП, за който не е установено в границите на чия община се намира), за неговия механизъм и причинно - следствената връзка между него и вредите с оглед изготвяне на автотехническата експертиза въз основа на твърденията в исковата молба и недостоверните, противоречащи на дадената от него декларация, показания на заинтересования шофьор на увреденото МПС, с оглед липсата на доказателства за това дали в участъка е съществувала дупка с размерите, посочени от вещото лице (при неактуалност на снимките от платформата „Гугъл мапс" от април 2012 г.) и за това каква е била скоростта на движение на МПС-то. Съдът не обсъдил възражението на ответника, че съставянето на протокол за ПТП е било задължително съгласно член 125, т.8 от ЗДвП и без такъв документ доказването на правнорелевантните факти е невъзможно.

Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенция и присъждане на разноски.

В отговор ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп", град София оспорва жалбата по съображения, че настъпване на вредите при събитие „ПТП" е покрит от застраховката риск с оглед избраната клауза „Пълно каско" и че всички твърдени от ищеца факти са установени с доказателствата от застрахователната преписка; показанията на свидетеля Ж.П., дадени след ликвидирането на щетата и при липса на заинтересованост по член 172 от ГПК, неоспореното заключение по съдебно - автотехническа експертиза, писменото доказателство от 14.02.2021 г. от А"ПИ", като не е установен факт за съпричиняване на вредите от водача на МПС-то. За процесното ПТП, в което няма участие друг водач и МПС-то се е придвижило на собствен ход, е нямало задължение за водача му за подава сигнал до органите на полицията и не се е изисквало съставянето на протокол за ПТП. Изводът за възникване отговорността на ответника по член 49 от ЗЗД бил правилен и налагал потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 09.11.2021 г.,а жалбата е подадена на 18.11.2021г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.11.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно 2 легитимирано лице- страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество решението е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1066/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във връзка с чл.49 ал.1 от ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"-гр.София срещу Община- гр.Добрич,с който се настоява за осъждане на ответната Община да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 264,40 лв., представляваща изплатено от последното застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско" на собственика Ж.Д.П. за лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МL 320 СDI",с рег. №B 5089 HР, №470420202058539,за вредите при ПТП на 18.11.2020г. в град Добрич,вилна зона "Лозята" пред хотел-ресторант

„Орехите",причинени на автомобила след попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка, на общински път,като на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е претендирано и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска 01.04.2021г.,до окончателното изплащане на сумата.

Искът произтича от следните обстоятелства,изложени в исковата молба:

Сочи се,че при ПТП,настъпило на 18.11.2020 г. в гр.Добрич, вилна зона „Лозята“ пред хотел-ресторант „Орехите“,при управление от водача Ж.Д.П. на лек автомобил марка "Мерцедес",модел "МL

320 CDI ",с рег. № ***-собственост на водача, автомобилът преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.При настъпилото събитие били увредена предна лява гума.По сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт" ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 264,40 лв. на 17.12.2020 г.Претендира се осъждане на Общинагр.Добрич да заплати на ищцовото дружество горната сума,като отговорността на ответника се мотивира като такава по чл.49 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Общинагр.Добрич,в който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не са изложени фактически обстоятелства, от които да става ясно, че ответникът като юридическо лице се явява възложител на работата. Оспорва се твърдението, че пътят, на който е настъпило произшествието, е общинска собственост. Според ответника не е налице валидно застрахователно правоотношение, поради което нямало основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се верността на записаното в Декларация за 3 настъпване на застрахователно събитие от 18.11.2020 г., като се излагат твърдения, че в нея са описани неверни и непълни факти относно настъпилия инцидент. Същата е съставена от лице, пострадало от произшествието, чиито твърдения не били обективни и достоверни.

Оспорва се и механизмът на настъпване на ПТП,като се навежда,че липсвали данни за момента на настъпване на ПТП,за местоположението,размерите и дълбочината на твърдяната необезопасена дупка,за посоката на движение на автомобила и състоянието на пътния трафик,за скоростта на движение на МПС при настъпване на ПТП. Мястото на произшествието не било посетено от контролните органи на МВР и не бил съставен протокол за ПТП,като настъпването на щетите се твърдяло единствено от водача на МПС.

Декларацията на водача за настъпване на застрахователното събитие била документ с частен характер,който нямал обвързваща съда доказателствена сила.Заявява се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила,като се твърди,че същият не е съобразил скоростта на движение с актуалната пътна обстановка.

Счита се, че претенциите на ищеца са силно завишени и не отговарят на действителния размер на причинените вреди.

Не е спорно по делото,че процесният автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско" с действие към датата на твърдяното ПТП,както и че ищцовото дружество-застраховател е изплатило застрахователно обезщетение за увреденото МПС в посочения размер.Съгласно застрахователна полица №4704200810000519 със срок на действие за периода 26.10.2020г.-25.10.2021г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"-гр.София и Ж.Д.П. е сключен договор за застраховка „Каско" за лек автомобил с марка "Мерцедес", модел "МL 320 СDI",с рег. №***. На 18.11.2020 г. същото лице в качеството на водач на процесното МПС подава пред ищцовото дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и попълнена декларация за настъпване на застрахователно събитие,в които се посочва,че на 18.11.2020 г. при движение през вилна зона „Лозята“ в гр.Добрич, управлявайки процесния автомобил,е преминал през дупка на пътното платно,при което на автомобила e нанесенa следнaта щета:повредена предна лява гума.По образувана преписка при ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 246,40 лв.Плащането е удостоверено с платежно нареждане от 17.12.2020 г. /на лист 21 от делото на ДРС/.

По делото са спорни всички факти и обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП на посочената дата и място,механизма на ПТП,стойност на нанесената щета,наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС.Тежестта за доказване наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по делото. В тежест на последния е да установи,че вредата е следствие от противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при Община-гр.Добрич или трети лица,на които ответната Община е възложила в качеството си на собственик на улицата да реализират изпълнение на задълженията й по закон за надзор над улицата,нейната поддръжка и ремонт,обозначаване с необходимите пътни знаци,включително обозначаване на 4 възникналото препятствие на пътя. Ищецът следва да сочи доказателства за настъпилото ПТП,механизма на ПТП,наличието на причинно-следствената връзка между виновно противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община или на трети лица по възлагане от последната и причинените по процесния автомобил щети,вида на щетите и размера на претендираното за тях обезщетение.В тежест на ответника Общинагр.Добрич е да докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите,причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От съдържанието на тази норма следва извод,че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,за задължението да се поправят виновно причинените вреди,т.е. отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има т.нар. обезпечително- гаранционна функция,тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и възниква в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Изложените от ищеца обстоятелства в случая касаят вреди от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която не е естествено присъщо свойство на вещта,а възниква като препятствие вследствие необезопасяването на улицатанеизпълнение на задълженията по поддържане и ремонт на улицата,поради което отговорността на Общината е именно по чл.49 от ЗЗД.