Решение № 58 от 26.04.2023, Районен съд - Нови пазар

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Н., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20233620200099 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. Р. С. от гр. Н. срещу издадено НП № 23- ***/21.02.2023 г. на РУ Н..

Жалбоподателят твърди, че не бил знаел за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, тъй като не бил уведомен за това. Счита, че е налице маловажност на нарушението по см.чл. 28 ЗАНН.

Предвид на горното, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище - молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че като правоспособен водач на МПС, нарушителят е следвало да познава законовия тест на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП и извършеното от него нарушение е съставомерно. Моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

На 14.09.2022 г. е бил съставен АУАН серия GA № 733628, л. 20, с който е 1 констатирано нарушение, извършено от жалбоподателя, изразяващо се в това, че на 14.09.2022 г., в 20,55 часа в гр. Н., обл. Ш., по ул. „***“ в посока центъра на града, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на лицето М.И.. Т. от гр. Д., който не е регистриран по надлежния ред в РБ, поради прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП на 24.01.2022 г.

В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.

След издаването на АУАН е била сезирана ШРП относно наличието на евентуално престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а преписката по този административен акт е била прекратена на основание чл. 33, ал.2 ЗАНН.

С постановление от 06.02.2023 г. на наблюдаващия прокурор е постановен отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка пр.пр. № 89/2023 г. по описа на РП-Ш., поради липса на състав на престъпление.

След получаване на постановлението от ШРП, наказващият орган е издал Наказателно постановление № 23-0370-000100/21.02.2023 г. на Началника на РУ Н., с което за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП глоба от 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.02.2023 г.

По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ редовно СУМП със срок за валидност до 27.07.2025 г.

На 14.09.2022 г. жалбоподателят, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр.

Н., обл. Ш., в 20,55 часа, по ул. „***“ в посока центъра на града, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Н., св. Т. М. и П. П.. Служителите извършили проверка на документите на автомобила и на водача и при служебната справка, извършена на място установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. По време на проверката водачът не е оспорвал констатациите на проверяващите длъжностни лица.

По делото е установено по безспорен начин, че към датата 14.09.2022 г. автомобилът е бил регистриран на името на лицето М.И. Т. от гр. Д., която е била негов собственик, съгласно договор за покупко – продажба от 22.11.2021 г. това се установява от представения 2 договор, л. 25 от делото, както и от приложената справка по регистрацията на МПС-то, л.

21, където е посочен като предстоящ собственик лицето М. Т., въз основа на регистриран договор за продажба.

Задължението по чл. 145, ал.2 ЗДвП е известно на жалбоподателя, доколкото същия е правоспособен водач на МПС. Тази разпоредба задължава приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

По делото е приложена справка за МПС с рег. № ***, л. 21, гърба, от която се установява, че на 24.01.2022 г. е било извършено служебно прекратяване на регистрацията му, поради непререгистриране на МПС-то, на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Неизпълнението на задължението за регистрация на МПС е осъществено от приобретателя М.И. Т., съгласно действащия към датата на проверката договор за покупко – продажба.

Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и за разлика от хипотезата на прекратяване по чл. 143, ал.10 ЗДвП вр. чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, където се предвижда уведомяване на собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, в случая не се изисква такова. Това следва от вменените от закона задължения на новия собственика (приобретател) на МПС да го регистрира в срок до един месец от придобиването му, съгл. чл. 145, ал.2 ЗДвП, в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Поради неспазване на посочената разпоредба от собственика на МПС-то, лицето М.И. Т., и след изтичане на два месеца от придобиването, е била служебно прекратена регистрацията му. В тези случаи, на служебно прекратена регистрация, законът не предвижда уведомяване на собственика за извършването й.

В този смисъл, извършеното прекратяване на регистрацията на МПС-то е законосъобразно.

Следва да се обсъдят в настоящия казус и допълнителните обстоятелства, установени по делото, от които жалбоподателят черпи права, че не бил знаел за неизпълнението на задължението по чл. 145 ЗДвП от страна на неговия праводател и бил „изненадан“ при проверката, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Самият жалбоподател в рамките на ДП, л. 23 от делото, сочи, че самият той е закупил автомобила от автокъща „***“ в гр. Н., където бил оставен за продажба от предишният му 3 собственик, но поради лични неуредени финансови отношения, автомобилът бил прехвърлен на дъщерята на неговия шеф, М.И. Т., докато го изплати. Самата тя, както се установи по делото, не е регистрирала автомобила след придобиването му. Жалбоподателят в дадените от него обяснения сочи, че през цялото време, той е ползвал автомобила, ежедневно, независимо, че бил регистриран на друго лице.

Едва след проверката и на 27.09.2022 г. автомобилът бил прехвърлен с договор за покупко – продажба на настоящия жалбоподател, л. 38 от делото.

Така установеното по делото сочи, че всъщност между приобретателя на МПС-то към датата на проверката, М. Т. и жалбоподателя е бил сключен от облигационна гледна точка, договор за послужване по смисъла на чл. 243 и следв. ЗЗД, доколкото още от момента на придобиване на собствеността от Т., автомобилът бил ползван единствено от жалбоподателя. Поради това, че договорът за заем за послужване е неформален, то и няма изискване за форма за предоставяне ползването на МПС от жалбоподателя. Това обаче, означава, че още от момента, в който жалбоподателят е поел ползването на МПС-то, той е бил длъжен да го ползва съгл. чл. 244, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, съобразно неговото предназначение. Това означава, че жалбоподателят, като лице, реално ползващ и управляващ МПС-то, е бил длъжен да се увери в изпълнението всички изискуеми условия за неговото ползване, вкл. и да се увери преди да ползва МПС-то в неговата надлежна регистрация съгл. чл. 145, ал.2 ЗДвП, в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Това е видимо и установило по талона на автомобила. От своя страна, поемайки управлението на МПС-то, още от деня на придобиването му от лицето М. Т., самият жалбоподател е направил изпълнението на задължението по чл. 145, ал.2 ЗДвП невъзможно, доколкото за да се извърши пререгистрацията на МПС, съгл. чл. 15 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е необходимо личното явяване на собственика и представянето на необходимите документи.

Нещо повече, доколкото самия жалбоподател сочи в дадените по прок.преписка обяснения на л. 23 от делото, че още от момента на придобиване на автомобила от посоченото лице Т., той лично е управлявал МПС-то, при това всекидневно от гр. Н. до гр. Д., той е бил наясно, че следва да отидат в КАТ и да го пререгистрират на нейно име или да го прехвърлят в негова собственост и той самия да изпълни това задължение.

Това показва, че собственото на жалбоподателя поведение е станало пречка за регистрирането на МПС-то своевременно и в срок.

Предприемайки управлението на МПС-то, жалбоподателят е следвало да се увери, че същото е надлежно регистрирано на името на лицето, от което го взема, в случая от собственика М.И. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани 4 и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Жалбоподателят сочи, че не бил знаел, че управляваният автомобил бил със служебно прекратена регистрация поради което липсвала субективната страна на нарушението, което изисквало пряк умисъл, подобно на посоченото в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г.на ВКС и ВАС.

Съдът намира, че поведението на действителния предишен собственик на МПС-то, не освобождава водача от собственото му задължение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, да се увери в редовността на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, още повече, че обстоятелствата по придобиването на вещта от лицето М. Т. са му били добре известни.

Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното движение.