Решение № 85 от 26.06.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Разград, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Кингдъм тойс“ ООД –гр. Разград, против наказателно постановление № 17-2300177 от 10.01.2024 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2023 г. около 15.10ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект: павилион за плюшени играчки, находящ се на Коледен базар, площад „Независимост“ гр. Разград. Било установено, че при проверката в обекта С. С.ов З. осъществявал трудова дейност като „продавач-консултант“ в полза и за сметка на “Кингдъм тойс“ ООД. От проведения разговор с работника и от писмено декларираните от него обстоятелства е установено, че същият е нает на работа в обекта, стопанисван от “Кингдъм тойс“ ООД и работи в обекта като продавач-консултант, в условията на непълно работно време от седем часа, срещу договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв, без сключен трудов договор с работодателя “Кингдъм тойс“ ООД, т.е. на 07.12.2023 г., по време на проверката по работни места, С. С.ов З. осъществявал трудова дейност, без 1 отношенията, възникнали между работника и работодателя по повод предоставяне на работната му сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на работника на работа. Работодателят “Кингдъм тойс“ ООД не представил пред проверяващите сключен трудов или друг вид писмен договор с лицето по време на проверката на 07.12.2023 г. Вече на 12.12.2023 г. при проверка по документи работодателят е представил сключен граждански договор от 01.12.2023г. със С. З. и сключен на 08.12.2023г. /след проверката/ трудов договор със същото лице за длъжността „продавач“ в процесния павилион. В същия трудов договор е удостоверено срещу подпис на работника постъпването му на работа на дата 11.12.2023 г. Въз основа на констатациите от проверката, на 14.12.2023г. бил съставен АУАН № 17 – 2300177 за това, че на 07.12.2023 г. С. С.ов З. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи на обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитани свидетели. Съществено значение имат показанията на актосъставителя – свидетелката С. В. /старши инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката на обекта заварили там лицето С. С.ов З. да работи като продавач. На павилиона имало клиенти, които си чакали реда и С. З. работел с тях. В този смисъл са и показанията на свидетелката по акта А. - М. С.. Според казаното от последната С. З. първоначално заявил, че е на обекта само за да изчака друго лице, което работело там, но след като проверяващите обиколили и други обекти и се върнали по-късно, той още бил там и работел с клиентите на павилиона. В крайна сметка попълнил декларация, в която посочил, че работи към дружеството “Кингдъм тойс“ ООД , като посочил месечното възнаграждение, което получавал, работно време, посочил и че работи по трудов договор. Разпитан е и самия С. З., който твърди, че не работел там, а само изчаквал да се върне лицето което работило /пазел обекта/, твърди, че само го викали понякога за превоз или монтиране на съоръжания и му плащали за деня. Разпитан е и свидетеля Г. Н. /баща на управителката на дружеството/, който сочи, че също случайно бил там /помагал при сглобяване на съоръжения/ и С. З. не работел на обекта, а само изчаквал други лица за да не остане обекта без надзор. С оглед показанията на проверяващите обаче съдът намира, че С. З. реално е работил в обекта като продавач – на павилиона е имало клиенти, които са си чакали реда и той е работил с тях.

Друг продавач не е имало и така й не се е появил такъв, въпреки, че проверяващите се върнали по-късно. В крайна сметка С. З. сам си е попълнил декларация, в която посочил, че има сключен трудов договор /въпреки, че нямал такъв/ и посочил трудово възнаграждение, което получавал на месец- очевидно в декларацията работникът обективно е посочил субектът, който го е наел и който му плаща възнаграждение за това. При това съдът приема, че показанията на свидетелите С. З. и Г. Н. са явно заинтересовани /първият работи към 2 дружеството, а вторият е близък на управителката/ и не ги кредитира. Като се основава на явно достоверните показания на актосъставителя и свидетеля по акта, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. С. З. действително е работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза именно на обжалващото дружество, от което е нает. С оглед на казаното, представеният препис от граждански договор /същият не съдържа клаузите, необходими за трудов договор/ е ирелевантен, доколкото става въпрос именно за осъществявана трудова дейност, изискваща наличие на трудов договор. Несъмнено лицето С. З. е наето от обжалващото дружество и е изпълнявало работа в негова полза. Налице е типичен случай на престиране на работна сила в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор, какъвто не се спори, че не е бил налице към момента на проверката. Такъв е сключен впоследствие. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 07.12.2023г. С. З. е осъществявал трудова дейност на обект, стопанисван от работодателя, без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е нарушил жалбоподателя.

Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови правоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Този трудов договор следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ. Приемането на работника на работа без наличието на такъв договор, както е станало в случая, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на 3 установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на С. З. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило като продавач в павилион, при това и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за по-продължително такова – същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.61, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 2000 лв, което е малко над законовия минимум, но с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови и предвид осъществяването на генералната превенция, то наказанието се явява справедливо. С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 17-2300177 от 10.01.2024 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на обжалващото дружество “Кингдъм тойс“ ООД –гр.

Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.

ОСЪЖДА “Кингдъм тойс“ ООД –гр. Разград ЕИК 207417339 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4