Определение № 357 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. София, 06.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20251001000398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14118/28.05.2025 г. по описа на САС, депозирана от Б. Н. Б. против разпореждане от 13.03.2025 г. по т.д. № 2209/2021 г. на С Г С , I-4 състав, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба.

Частният жалбоподател сочи, че обжалва разпореждането в неговата цялост като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че дадената от СГС правна квалификация на исковете като такива по чл. 71 ТЗ евентуално съединен с иск по чл. 74 ТЗ е неправилна. Според Б. Б. той е предявил иск по чл. 74 ТЗ за прогласяване нищожност на решенията, взети на проведено на 30.09.2021 г. събрание от М. З. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, с искане, ако бъде прието, че същите не са нищожни, то те да бъдат отменени като незаконосъобразни и противоречащи на закона и дружествения договор. Жалбоподателят е изложил доводи относно действието на решенията по чл.

140, ал. 4 ТЗ и тези по чл. 140, ал. 3 ТЗ и е сочил, че решенията на предходно проведено Общо събрание (ОС), на което е изключен като съдружник, не са вписани, поради което не са влезли в сила. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на тези решения от предходно общо събрание,. Поддържал е, че членственото правоотношение на изключения съдружник не се прекратява от деня на вземане на решението. За да породи действие това решение същото следвало да е влязло в сила и да е породило частноправните си последици. Направено е искане да бъде отменено обжалваното разпореждане със законните последици.

Отговор на частната жалба е депозиран от третото лице помагач на страната на ответното дружество „Ай Пи Акт“ ООД – М. З., с доводи за нейната неоснователност.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Т.д. № 2209/2021 г. на СГС, I-4 състав е образувано по искова молба на Б. Н. Б. срещу М. З. З., в която са изложени твърдения за нищожност и за незаконосъобразност на решение на М. З. от 30.09.2021 г. в качеството му на едноличен собственик на 1 капитала на „Ай Пи Акт“ ООД и е поискано същите да бъдат прогласени за нищожни, а ако бъде прието, че същите не са нищожни, те да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В исковата молба е сочено още, че с решение от ОС, проведено на 26.10.2017 г.

Б. Н. Б. е изключен като съдружник в дружеството„Ай Пи Акт“ ООД и са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на това решение. Посочено е, че в търговския регистър е постановен отказ от вписване на това решение, както и че ищецът е предявил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, по който е образувано т.д. № 2152/2021 г. на СГС.

С разпореждане от 17.11.2021 г. на ищеца е указано и му е дадена възможност да насочи исковете си срещу „Ай Пи Акт“ ООД. Това е сторено с молба от 19.11.2021 г.

С молба от 16.12.2021 г. М. З. е поискал да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника и това е сторено с определение от 10.01.2022 г.

С определение от 26.05.2022 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т.д. № 2152/2021 г. на СГС с окончателен съдебен акт.

Видно от решението по посоченото дело, същото е било образувано по искова молба на Б. Б. против „Ай Пи Акт“ ООД с твърдения за нищожност на решения на ОС, проведено на 26.10.2017 г., измежду които и такова за изключване на Б. Б. като съдружник с дружеството. Искът е отхвърлен като неоснователен. Решението на СГС е потвърдено от САС с решение от 21.02.2024 г. по т.д. № 468/2023 г., съотв. това решение не е допуснато до касация с определение от 19.02.2025 г. по т.д. № 2128/2024 г. на ВКС, II т.о.

С разпореждане от 13.03.2025 г. СГС е върнал исковата молба поради недопустимост на предявените с нея искове, които са приети като такива по чл. 71 ТЗ – главен и по чл. 74 ТЗ – евентуален, като СГС е приел, че за надлежната активна процесуална легитимация и по двата иска е необходимо ищецът да има качеството съдружник в ответното дружество. Разпореждането няма данни да е връчено редовно на ищеца преди 24.04.2025 г., когато е депозирана частна жалба срещу него.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Искът за прогласяване нищожност на решение на Общото събрание на съдружници в ООД или съответно на едноличния собственик на ЕООД, е по своя характер отрицателен установителен иск и е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК. Основателно е оплакването на жалбоподателя срещу квалифицирането му от първоинстанционния съд като иск по чл. 71 ТЗ. Съгласно чл. 71 ТЗ с този иск се защитава правото на членство или отделни членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, различни от Общото събрание – така е разяснено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

Същият несъмнено може да бъде и установителен, но когато се иска установяване нищожност решения на Общото събрание на дружеството, искът е по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Пак според посоченото тълкувателно решение, решенията на Общото решение, когато са порочни, са отменяеми, а когато са нищожни – може безсрочно да бъде 2 искано прогласяване на тази нищожност. В т. 1 на същото тълкувателно решение е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ не са нищожни, а са незаконосъобразни, т.е., когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни.

Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ, който иск е специален.

Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт

От друга страна, според т. 4 от тълкувателното решение, активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той, а според т. 2 от него нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок и активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.

При така дадените с тълкувателното решение разяснения се установява в конкретния случай, че Б. Б. е предявил главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за прогласяване нищожност на решения на ОС на ответното дружество от 30.09.2021 г., евентуално съединен с иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна на същите решения като незаконосъобразни, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е предявил само иск по чл. 74 ТЗ и той е за нищожност на процесните решения.

В конкретния случай се установява, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, но е изключен с решение от 26.10.2017 г. Това решение е действително – искът на Б. Б. за прогласяване нищожността му е отхвърлен с влязло в сила решение.

Същото е влязло в сила и не е оспорено по реда на чл. 74 ТЗ. Вярно е, че и към момента това решение не е вписано в търговския регистър. Вписването му обаче има значение само относно действието на решението по отношение на трети лица, видно от чл. 140, ал. 4 ТЗ. В отношенията между изключения съдружник и дружеството, решението за изключване има сила незабавно (чл. 140, ал. 3 ТЗ), както приема и трайната съдебна практика, част от която е цитирана от първоинстанционния съдия.

Ето защо към 30.09.2021 г. ищецът Б. Б. няма качеството съдружник, поради което и същият не е легитимиран да води иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решения на ОС от тази дата. Поради това предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна решения на ОС на ответното дружество от 30.09.2021 г. е недопустим, като предявен от лице без активна процесуална легитимация за това и исковата молба по него подлежи на връщане, както правилно е сторил СГС. В тази му част обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Както бе посочено по-горе, легитимиран да предяви иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на решение на ОС е не само съдружник, но и всяко трето лице, което има правен интерес от това. Б. Б. е трето лице, но същият не е обосновал правния си интерес от иска, а първоинстанционният съд не му е дал съответни указания в тази насока, за да може да бъде направена преценка дали искът е допустим, доколкото правният интерес при установителните искове е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.

Като е приел, че искът за прогласяване нищожност на решенията на ОС от 3

30.09.2021 г. е недопустим при грешна правна квалификация на този иск (по чл. 71 ТЗ) водеща съответно до грешна преценка относно наличието на активна процесуална легитимация у ищеца и без да даде възможност на ищеца да обоснове правен интерес от иска, СГС е постановил незаконосъобразно разпореждане. Същото следва да бъде отменено в посочената част, а делото върнато на СГС, за да бъде дадена възможност на ищеца да уточни правния си интерес от установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като впоследствие първоинстанционният съд следва да процедира в зависимост от обосноваването на такъв интерес.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 13.03.2025 г. по т.д. № 2209/2021 г. на СГС, I-4 състав, с което е върната подадената от Б. Б. искова молба в частта й, с която е предявен главен иск по чл. 124, ал.1 ГПК – за прогласяване нищожност на решенията на ОС на „Ай Пи Акт“ ООД от 30.09.2021 г.

ВРЪЩА делото в тази му част на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 14118/28.05.2025 г. по описа на САС, депозирана от Б. Н. Б. против разпореждане от 13.03.2025 г. по т.д. № 2209/2021 г. на СГС, I-4 състав, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба в частта й, с която е предявен евентуален иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна решенията на ОС на „Ай Пи Акт“ ООД от 30.09.2021 г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС само в частта, с която частната жалба е оставена без уважение, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4